Екопътека „Лозенска планина“ – към прелестите на връх Половрак и язовир Пасарел

момиче в бяло и черно на връх половрак в лозенската планина, хванало българското знаме

Предстои ни топъл слънчев уикенд – перфектен за енергизираща разходка в планината. А екопътеката, за която ще ви разкажа в следващите редове, е чудесен вариант за есента, а и за вас, ако живеете в/около София и търсите ненатоварващ и ненатоварен маршрут.

Екопътеката „Лозенска планина“, простираща се в едноименната планина – дял на Средна гора, е сравнително кратка, но в същото време преливаща от разнообразни пейзажи, от природни и създадени от човека забележителности. Дължината на маршрута е 12 км, като с нормален ход се минава за 3-4 часа. Денивелацията на трасето е едва 492 м, а към средата на пътя е основната цел – връх Половрак/Полувраг, висок 1182 м.

1. Отиване и прибиране от екопътеката

Ключово в случая е дали ще използвате личен автомобил. Бих ви препоръчала да не го правите, защото в такъв случай ще се наложи да си отделите време и за пътя навръщане.

Другият вариант е градският транспорт. Екопътеката свързва селата Долни Лозен и Долни Пасарел. Ние я започнахме откъм с. Долни Лозен. За целта се качихме на автобус 5 от спирката на метростанция Цариградско шосе в посока въпросното село и слязохме на последната спирка. Повървяхме няколко минути нагоре по асфалтов път (като локация за GPS може да зададете учебния център на БЧК). Малко над него започва и пътеката. Не се подвеждайте от дървената постройка пред центъра, не това е началото на пътеката.

Навръщане се прибрахме с автобус 3, който хванахме от село Долни Пасарел, като отново слязохме на метростанция Цариградско шосе. Алтернативите тук са две – в зависимост откъде излезете от планината. В случай че бързате или се объркате и влезете направо в селото, то ще можете да се качите на автобуса от първата му спирка – „Село Долни Пасарел“. А ако извървите цялата екопътека до самия й край при язовир Пасарел, автобусната спирка, която ще ползвате, е „Яз. Пасарел“.

2. По пътеката

Най-важното тук е да следвате маркировката – червена на цвят. Пътеката е добре обозначена, тъй като разклоненията са много и възможности да сбъркате пътя не липсват. Затова и постоянно се оглеждайте за дървета, камъни и табели с червени ленти, а на места дори и стрелки.

Първата част от маршрута (откъм село Долни Лозен) представлява сенчеста пътека под клоните на горските дървета. Не след дълго ще видите и табела, обозначаваща алея Г. Бенковски. Тя включва манастир „Св. Спас“, пещерата (която така и не видях), мемориалния парк на незнайния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, както и връх Половрак.

3. Манастирът

Първата спирка от маршрута е Лозенският манастир „Свети Спас“. Той се явява най-източният от съществуващия от 13.век насам манастирски комплекс около София Мала Света Гора. По време на Османско робство често е плячкосван, а през през 1737 г. е и опожарен. През 1821 г. е издигнат отново и скоро след това се превръща в средище на националноосвободителното движение.   

Храмът е много красив както отвътре, така и отвън. Сред творците, участвали в изографисването му са Никола Образописов и учениците от Самоковската художествена школа Христаки Захариев и Димитър Христов.

Но най-хубавото за мен бе дворът. Буквално на ръба на тревната площ са поставени пейки, с гледка, подобна на очакващата ви на върха. Ала оттук се вижда само Софийското поле, докато на Половрак вълшебството е 360-градусово.

Вдясно от манастира се намира и последната чешма на екопътеката. А както един местен ни каза – там течала и най-вкусната вода в околията. Разбира се, не пропуснахме шанса да я опитаме. И вкусът й наистина беше по-сладък в сравнение със съдържанието на поизпразнените ни шишета. До чешмата стигнахме по пътеката вдясно от манастира, като след това се върнахме, за да се включим отново в очертанията на екопътеката, която завиваше също надясно, но малко преди манастира.

Точно над чешмата се простираше и широк път нагоре, който предполагам също се включва в маршрута ни в даден момент, но все пак ви препоръчвам да се движите по маркировката.

След манастира минахме покрай ябълково дърво с пейка под него. Това беше моментът, в който най-трудно открихме правилния път. Тук не бива да продължава напред, а леко вляво и нагоре. Скоро ще видите и указателна табела.

Последваха чудни обширни поляни, като на една от тях имаше и беседка, която в дъждовен ден може да ви послужи и за подслон.

Малко след тези поляни ще достигнете ключово разклонение. Тук правилният път е вдясно и нагоре.

4. Мемориалния парк на незнайния четник от Хвърковатата чета на Бенковски

На стотина метра от върха е разположено най-уютното място от целия преход, а именно – мемориалният комплекс на незнайния четник на Георги Бенковски.

Вярва се, че някога сред дърветата под връх Половрак убежище бил открил един от бунтовниците от четата на Георги Бенковски. Живеел в малка пещера под върха, а овчарите от близкото село го снабдявали с храна и дрехи. Ала, за нещастие, бива предаден и скоро след това е заловен и убит. След Освобождението около гроба му е изграден този малък парк, който днес е част от екопътеката „Лозенска планина“. Там ще видите красива паметна плоча, като един от надписите й гласи: „Вместо кандила блещукат звездите на незнайно падналите български великани“.

Над гроба са разположени и няколко дървени пейки, където можете да си починете, да помислите и да се заредите с енергията на смелите ни предшественици, която природата е пази.

5. Връх Половрак

След като заобиколите бялата ограда на мемориалния комплекс, след миг вече ще сте на връх Половрак. Най-напред ще видите нестандартна конструкция, наподобяваща комин. На нея е облегната мраморна плоча с името на върха. На нея то е изписано като Полувраг – според мен преиначено заради полувраговете на четника, които, първо, са го хранили, но после са ги предали.

А откъде идва истинското му  званието Половрак? То му е дадено още от древните траки и означава „орлов поглед“, „орлов взор“. А причината за това става очевидна след само още няколко крачки. Макар и гледките около „комина“ да са великолепни, недейте да се бавите много там, а продължете още малко напред към развяващото се българско знаме. Това е мястото за пълна възхита.

Софийско поле, Стара планина, Витоша, Рила, Плана, язовир Искър, село Лозен, а дори и детайли като дружбенските комини ви очакват да ги съзрете от Половрак.

Някъде тук се крие и Пещерата на отшелниците, която обаче ние така и не потърсихме. Ако вие сте я посещавали, ще се радвам да споделите частица от преживяването си в коментар. 🙂

6. Към село Долни Пасарел

От върха продължихме по спускащата се надолу пътека.

Тук на няколко пъти тръгвахме по грешни пътечки, но след като не откриехме маркировка, се връщахме. Затова отново ви повтарям – гледайте за червените ленти и табелите! 🙂

Хубавото е и че обхватът беше добър, така че скоро след това започнах да проверявам дали се движим в правилната посока и на GPS-а на телефона ми.

Скоро минахме покрай заслон, приличащ на къща от приказките.

Последва малък участък под дебелата сянка на дърветата. Тук плетеницата от пътеки беше неимоверна, но маркировката все пак свърши своята работа.

Минахме и покрай оставено вероятно за пасящи наблизо животни сено.

А тук поехме вляво.

В един момент вляво ни остана още един заслон, край който бяха разположени каравани.

Не след дълго се озовахме в „Зоната за пикник“, както пише на табелата. Тук спряхме за кратко, за да се полюбуваме на природата, а и за да решим накъде да поемем след това.

GPS-ът и картата на табелата показваха да продължим наляво по перпендикулярния на пътеката, от която идвахме, път. Така се озовахме на краткия път към селото, който се отклоняваше от екопътеката „Лозенска планина“.

След около половин час навлязохме в село Долни Пасарел, където ни посрещнаха тези два котарака.

След минути бяхме на площада, където е и първата спирка на автобус 3.

7. Бонус приключение – язовир Пасарел

Част от компанията ни беше дошла с кола, която паркираха в село Лозен. Затова и малко след „Зоната за пикник“ решиха да се връщат назад. Така и са се натъкнали на правилното продължение на екопътеката. Тя ги е отвела до още две забележителности на местността. Първата – мемориалът на българския летец капитан Димитър Списаревски, проявил смелостта си по време на бомбардировките над София, когато се врязва във вражески самолет, а отломките на самолета му падат точно тук в гората.

Източник: Милена Маринова
Източник: Милена Маринова
Източник: Милена Маринова

Малко след това са минали под дървена арка, бележеща края – или за други началото, на екопътека „Лозенска планина“, откъм село Долни Пасарел. Оттам маркировката продължила вдясно към язовир Пасарел. За щастие, до язовира съм ходила няколко пъти, така че не съжалявам толкова много, че го пропуснах. Но ако вие не сте, ви препоръчвам внимателно да потърсите правилната маркировка и да се насладите на всички прелести, които екопътеката предоставя. 🙂

09.2017 г.
09.2017 г.

Както по-горе споменах, след като се нарадвате на язовира, можете да минете по въжения мост над него и да излезете точно на спирката на автобус 3. А ако сте се заблудили като нас, влизайки директно в селото, а все пак искате да стигнете и до язовир Пасарел, нелош вариант е да хранете автобус 3 от първата му спирка в Долни Пасарел, като слезете на четвъртата, където е язовирът.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s