Този ноември се оказа необичайно слънчев и топъл, затова и се стремя да се възползвам на макс от хубавото време. За щастие, България е толкова необятна, изпълнена с приказни кътчета, просто вълшебна!
А ето и маршрута на последното ми уикенд пътешествие: язовир Пчелина – Кюстендил – село Шишковци – водопад Полска Скакавица.
1. Язовир Пчелина
Към язовира поехме от гр. София по автомагистрала „Струма“. Минахме през Перник и Радомир, а крайната цел се намираше на двадесетина километра от там. Последните няколко километра от пътя са по сравнително широка горска пътека. С колата стигнахме до средата й, въпреки че имаше къде да паркираме и по-рано. Според мен поехме пеша точно навреме, защото след минута-две пред нас вече се разкриваха чудни гледки към язовира.
Първи ни посрещна малкият параклис „Свети Йоан Летни“, който е разположен на хълма с панорамна гледка към яз. „Пчелина“.
Но преди да му обърна заслуженото внимание, спрях на място, за да съзерцавам безмълвна в синевата пред себе си. Започнах да се въртя като пумпал, за да успея да обхвана с очи всяко прелестно кътче около себе си, но все не ми стигаше. Язовирът е с площ от 5,38 кв. м, но на мен ми се стори безкраен!
Въпросният хълм също е доста обширен, има по-високи и по-ниски части. Точно до параклиса са поставени и две пейки с неземни панорамни гледки – едната е почти на ръба. 😊 Можете да поседнете и на полянката на един от баирите – чудесно място за пикник.
Мисля, че по-добре от мен може би се чувстваше единствено човекът в малката лодка, която съзрях долу в язовира.
В недалечното минало на това място се простирало село Пчелинци – по името на типичния за района пчеларски занаят. Но след издаден през 1978 г. указ местните биват изселени към околните села, а Пчелинци е потопено. На повърхността остава само средновековната църква „Свети Йоан Летни“, построена през 1350 г.
Постройката е много красива, а и самият храм все още е действащ. Атмосферата вътре не може да се сравни с тази отвън, но ми беше приятно да го разгледам и да запаля свещичка. Малките пламъчета на църковните свещници винаги ми носят усещане за уют и вътрешна топлина. Препоръчвам ви да обърнете внимание и на стенописите, за които се смята, че са от XV-XVI век.
2. Обяд
След като прекарахме около час и половина на това божествено място, се отправихме към „Калената пивница“ с идеята за вкусен обяд. Бяхме изчели толкова много суперлативи за тази прословута механа в село Калище, че вече нямахме търпение да пристигнем. За жалост, когато отидохме, се оказа, че е затворена за ремонт. Стори ни се, че част от нея е изгоряла. Но каквато и да беше причината, ние останахме без мечтания вкусен обяд. Пожелавам ви, когато вие се отправите на това пътешествие, пивницата вече да функционира. 😊
Разгледахме заведенията в околността в Google Maps и се спряхме на ресторант „Шатрата“. Позитивното беше, че имаше много дезинфектанти, но имайте предвид, че всички маси са на открито, така че трябва да се съобразите и с времето. Храната беше на средно ниво.
3. Кюстендил
В Кюстендил съм ходила няколко пъти, а ако се намираше по-близо до София, вероятно бих отскачала и по-често. Основна причина за това е любимият ми ресторант „Friends”,за който съм ви разказвала и преди. А този път ми направи дори още по-добро впечатление, тъй като освен всички останали мерки за дезинфекция бяха поставени и ултравиолетови лампи на няколко места в помещението.
– Крепост Хисарлъка
Новата за мен забележителност тук беше късно античната и средновековна крепост Хисарлъка. Тя се намира на около 2 км югоизточно от града. До нея някак успяхме да стигнем с Google Maps, но за обратния път най-добре попитайте някой от работещите в нея, защото в картите маршрутът е грешен.
Най-хубавото в крепостта е гледката към целия Кюстендил.
Ние пристигнахме в късния следобед и се застояхме поне около час и нещо, така че имахме възможност да се насладим на панорамата и по светло и после с облелите града светлинки.
Предполага се, че крепостта е изградена през IV-V век, а през XV е съборена от турските нашественици. От откритите тук археологически находки можем да съдим, че Хисарлъка е използвана както през Античността, така и през Средновековието.
Кулите били 14 на брой и достигали 12 м височина, крепостните стени – 10 м, а общата площ на крепостта – 21 декара. Безспорно величествено място.
Днес можем да се разхождаме между руините и само да си представяме какво е било едно време. И това е възможно едва от 2014 г. насам, когато крепостта е реконструирана. Тогава е изграден е и лапидариум, където се излагат камъни с археологическо значение. Има и нещо като тераса, което ние единодушно заключихме, че вероятно служа за сцена.
Около крепостта ще откриете още пейки, детска площадка и страхотен зоокът.
В него има мечка, лъв, вълци, диви прасета, пони, най-различни птици и гризачи. За жалост, животинките не изглеждаха никак въодушевени от престоя си в клетките, но все пак е интересно да бъдат видени – особено ако сте с деца. Интересен факт е, че повечето от тях са пенсионирани циркови артисти.
– Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“
Другото място, което ви препоръчвам непременно да посетите в Кюстендил, е художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“. Тя е в състояние да ме очарова всеки път, когато пристъпя през прага й. В нея се помещават много от творбите на родното ни величие – Владимир Димитров – Майстора. Картините в галерията са над 3 000, а повече от 1/3 от тях са негови. Тук можете да видите още експозиции на антично, средновековно и възрожденско изкуство, творби на талантливи кюстендилци, а и на хора от цялата страна, има и чуждестранни картини. А най-интересното е, че галерията често приютява и временни изложби, така че да има и по нещо ново за разглеждане.
Работно време: всеки ден от 10 до 18 ч.
– Вечеря – ресторант „Friends” 😊
+ Закуска – кафе „Флора“ – похапнах супер сладка и хрупкава гофрета. И менюто им с чайчета не е за подминаване. Впечатление ми направи, че по главната улица има много наподобяващи на това кафенета, така че предполагам, че повечето от тях са подходящи поне за по чаша ароматно кафе.
