Белчин, където забележителностите са безкрай

Гледка от Цари Мали град към село Белчин

Белчин е малко селце между планините Верила, Рила, Витоша и Плана, на 50 км от София. Тук най-силните шумове са разговорите на кучетата между дворовете и някое прекъсващо ги „ку-ку-ригуу“. Това е място, изпълнено с древна история, чудна природа и малко вълшебство. Селото е известно и със своите щъркелови гнезда – цели 30 на брой, приютяващи към 90 хвъркати гиганта всяка година. Така че Белчин е перфектното място, на което да отидете, щом решите, че е време да свалите мартеничките. А ако не намирате това за основателна причина за посещението си, то прочетете следващите редове и стягайте куфарите. 😉

1. Минерални извори

Самото село бях посещавала доста пъти в детските си години. На територията на Белчин се намира плажният комплекс Белчин Бани, захранван изцяло от минералните извори в района. Той включва голям басейн – 25/12,5 м, малък с детски размери, два с водни пързалки. Около тях са разположени широки тревни площи, перфектни за плажните кърпи през слънчевите летни дни (работи само през лятото). Мястото е предпочитано от много родители с малки деца, тъй като водата е топла, а и има специално отреден за мъниците плитък басейн. Такъв беше и моят случай – с мама за ръка и в минералната вода. Но друго от селото не бях виждала.

Източник: pochivka.bg

* Стандартното работно време на комплекса е от 9:30 до 18:30 ч. Цената за възрастни е 15 лв., а за деца под 12 г. – 8 лв.

2. Цари Мали град

През античността на територията на с. Белчин се е простирала римската крепост и укрепено селище Цари Мали град – известно още като Малкия Цариград. Днес за това свидетелства едноименният културно-исторически комплекс, издигащ се на хълма Свети Спас над селото. Оттам се открива и приказна гледка към къщурките и чудната природа наоколо.

За комплекса бях слушала много, повечето негативно, тъй като е по-скоро репродукция, отколкото реконструкция. Може би и заради това отлагах толкова дълго посещението си. Но последния уикенд на февруари прекарах два изключително слънчеви и приказни дни в Белчин, така че дойде време да видя с очите си прословутия Цари Мали град. И ми хареса неочаквано много!

Екопътеки, ала старинни постройки, интересни истории по стените, експонати във витрините, вълшебни гледки, въжени мостчета, полянки – перфектно място за разходка.

А и според мен е чудесно да се разказва историята, гордостта, че живеем на тази приказна територия, да се пренася в сърцата на малките, без значение дали музейните стени са издигнати през античността, или преди 10 години.

Всъщност историята около комплекса започва през 2007 г., когато при археологически разкопки на хълма Свети Спас са открити останки от тракийско светилище, от антична римска крепост и от няколко средновековни църкви. Впоследствие започва мащабна реконструкция и на 20.06.2013 г. комплексът отваря врати, за да ни запознава с историята на земите ни.

Днес до хълма може да стигнете по 3 начина:

  • Топ Вариант:

Най-бавно, но приятно ще покорите върха по изминаващата се за 20 минути екопътека, водеща началото си вляво от музея в Белчин. Тя е изключително полегата, заобиколена от вечнозелена гора, с дървени мостчета, пейки, беседки. Това е и маршрутът, който ние избрахме и определено препоръчвам.

  • Екстремен Вариант:

Има и по-кратка, но много стръмна пътека. Четох, че се минава за десетина минути, но от нея не се разкриват хубави гледки и не е особено благоустроена. Тя води началото си вдясно от музея в Белчин. Дамата, работеща в него, ми каза, че през зимата дори не я поддържат и не е препоръчително да се ползва.

  • Атрактивен Вариант:
Тук виждате релсите на асансьора

Изграден е дори лифт-асансьор до върха на хълма. С негова помощ ще сте горе за 2-3 минути. Съоръжението е забавна атракция за децата, но имайте предвид, че ще се редите на опашка – особено през уикендите.

Щом стигнете до Свети Спас, първото, което ще привлече вниманието ви е гледката към Белчин.

А още по-страхотното е, че тя ще ви съпровожда по време на цялото посещение, тъй като всяка отделна сграда от комплекса е на няколко етажа и разполага с тераси, от които да се наслаждавате на околията.

Обърнете внимание и на музейните експонати, на историите. Ето и една от тях – за дамата, изобразена на тази мозайка портрет.

Нейното име е Елия Гала Плацидия. Тя е дъщеря на император Теодосий I и майка на император Валентиниан III – регент на Западната римска империя. Гала Плацидия е единствената жена владетел в историята, чиито тленни останки се съхраняват в мавзолей, разположен в Равена, Италия. Сечени са дори монети с нейния образ, като две от тях можете да видите в British Museum в Рим, а една в МК „Цари Мали град“, с. Белчин.

Сред историците Елия Гала Плацидия е позната още като „Римската Клеопатра“. Според легендата тя потеглила от Константинопол към Рим, за да освободи сина си от пленничество в Равена. Преди да поеме по дългия път, посетила своя брат Хонорий, който бил на смъртно легло. Братският завет гласял: „Ще вървите много дни, ще минете през Августа Траяна и Филипопол, преди да стигнете Сердика, се отбийте на юг. В подножието на четирите планини, край река Палакария, наречена на нашата родина Пулхерия, ще намерите едно райско място с чудотворна вода. Отдъхнете си, потопете се в лековитите извори, напълнете всичките си амфори с тази чудодейна вода. Ще бъдете здрави и силни и начинанието ви ще успее.”, завършил братът Хонорий. Това се и случило, войските на Гала Плацидия превзели Равена, освободили малкия й все още син Валентиан, когото тя провъзгласила за император.

А това „райско място с чудотворна вода“ всъщност е с. Белчин. Но тази чудновата история би си останала само легенда, ако по време на разкопките археолозите не бяха открили на хълма Свети Спас монетата с нейния лик.

3. Етнографски музей

Когато поехме към Цари Мали град зад гърба си оставихме и един музей, разположен в края на Белчин. Може би щяхме да го подминем, но се оказа, че можем да си купим билет, който включва както вход за крепостта, така и за етнографския музей в селото. Цената за възрастни беше 6 лв., а за учащи и пенсионери – 3 лв. Възползвахме се веднага.

Сградата му е в стила на старите белчински домове, а експонатите вътре са дарени от патриотично настроени жители на селото. Видяхме носии, стаи в типичен възрожденски стил, оръдия на труда.

4. Църквите „Св. Петка“ и „Св. Апостоли Петър и Павел“

Сред гордостите на местните жители е и средновековната църква „Св. Петка“. В сегашния си вид е издигната през XVI в., като археолозите откриват следи от още един по-стар храм, съществувал на това място към XIII-XIV в.

Средновековната църква „Св. Петка“

За съжаление, църквата била изоставена за дълги години – приблизително през целия XX в. и началото на XXI в. Но през 2006 г. стартира кампания за връщането й към живот. Изкуствоведи, историци, художници, архитекти полагат огромни усилия, които жънат истински успех. Църквата бива обявена за сграда на годината и за паметник на художествената култура от I степен.

„Св. Петка“ е разположена високо в подножието на хълма „Св. Спас“ в края на Белчин.

Тук виждате църквата „Свети Апостоли Петър и Павел“ и едно от 30-те щъркелови гнезда

В самия център на селцето се намира още една църква – „Свети Апостоли Петър и Павел“. Тя е построена доста по-късно – през 1883 г. и се предполага, че вътре са поместени част от старинните икони, наследени от „Св. Петка“.

5.  Велиновата къща

Е, изморихте ли се дори само от четенето? А това разгледахме едва през първия си ден в Белчин.

След толкова приключенстване определено идва момент, в който най-любимата забележителност е къщата, в която те очакват топла печка и легло. Особено ако това е чудната и толкова кукленска Велинова къща.

Рядко ми се случва една къща да ме впечатли толкова много. Но тук всеки детайл беше така на мястото си, стаите бликаха от пъстрота и уют, дори стълбите между двата етажа бяха като излезли от приказка.

А тъй като пристигнахме в къщата на 26-и февруари, досетливите домакини ни подариха първите ни мартенички, оставяйки ги до възглавниците ни.

Всяка от четирите спални си имаше своето собствено излъчване. Бяхме три двойки, така че всички успяхме да открием точното помещение за себе си. Аз се спрях на най-кукленското и лилаво. ❤

Но и другите не оставаха по-назад.

А дворът – сливащ се с близката гора, пълен с цветя дори насред зима, с барбекю за перфектната вечеря… безценен! Съвсем скоро там ще има още батут и други забавления за деца, които със сигурност бих отишла да изпробвам. И важно за шофьорите – има място за поне две коли.

Но Велиновата къща впечатлява не само с разкоша си, а и с историята, със семейния дух, попити в стените. Първият й собственик и строител е роден преди повече от век – през 1916 г., в разгара на Първата световна война. Той остава сирак още преди да се появи на бял свят, тъй като баща му загива на фронта. Но въпреки участта да расте без мъжки пример в живота си, той успява да издигне къща, да осигури дом на семейството си. А всеки следващ наследник посвещава голяма част времето и цялото си сърце на това да надгражда вече започнатото.

В края на 2020 г. огромното семейство наследници решава да дари с частица от уюта на своята, съграждана с толкова топли чувства, къща на пътешественици като мен. Всеки оставя следа в сътворяването на интериора и екстериора и през октомври миналата година Велиновата къща се превръща в къща за гости. Но там аз не се чувствах като на гости, а като в дом, който никак не ми се щеше да напускам. Предполагам подобен е бил случаят и с предшествениците ми, някои от които (вкл. и ние) са оставили посланията си в също толкова чудната „Книга за похвали и оплаквания“:

Без престоя във Велиновата къща, приключението ми в и около Белчин определено нямаше да е същото!

Адрес на Велиновата къща: общ. Самоков, с. Белчин, ул. „Георги Димитров“ 32
Координати: 42°21’29.4″N 23°22’47.5″E

6. Овчарченски водопад (+ Сапарева баня и Ресиловския манастир)

На 20 километра от Белчин се намира и с. Овчарци, откъдето води началото си кратка екопътека, стигаща до едноименния Овчарченски водопад (наричан още водопад Горица) и до Ресиловския манастир.

Водопад Горица
Църква „Св. Никола“, гр. Сапарева Баня

За тях и за забележителностите в съседния балнеолечебен курорт Сапарева баня ви разказах в статията Уикенд Пътешествие: Сапарева баня ( СПА, средновековна църква, водопад, нещо НАЙ в Европа и други красоти). Този път не се отбихме пак, но ако разполагате с малко по-дълъг уикенд, задължително се разходете и дотам

7. Черната скала и дворец „Царска Бистрица“ + Люлката на любовта

През втория ден от престоя си във Велиновата къща, решихме да й се насладим максимално до към 12:30 ч. А след като все пак потеглихме, първата ни спирка беше наречената от мен Люлка на любовта.

Тя се намира точно преди табелата на съседното с. Маджаре (на 25 км). Това е предложение само за отдадени любители на гледки и вълшебни местенца, защото изцяло се отклонихме от пътя си, но според мен си струваше.

След това поехме към Самоков (повече по-долу), където похапнахме набързо (все още заведенията бяха затворени) и отново на лов за гледки!

Съвсем близо до Белчин е и една забележителна наблюдателна площадка в Рила – Черната Скала. Дотам се стига по полегата пътека, водеща началото си от Боровец (на 25 км от Белчин).

Дължината й е едва 4 км и дори посред зима, потрупана със сняг и на места заледена, се изминава за не повече от час. По пътя има и много обозначителни табели, така че лесно ще стигнете до целта.

Но около скалата витае една тъжна история. Вълшебните гледки от това място са били последният „подарък“ за хиляди българи, хвърлени и убити от нея след 9.09.1944 г. – без съд и присъда.

Повече подробности за скалата, снимки на омайните гледки и точни координати ще откриете в публикацията ми в Инстаграм.

Следващ в плана ни бе дворецът „Царска Бистрица“, разположен на територията на Боровец.

Източник wikipedia.org, User: Rumensz

Палатът е издигнат в периода 1898 г.-1914 г. и принадлежал на владетелите по време на Третото българско царство. Служел за ловна хижа на царете Фердинант I и Борис III. Обликът на двореца съчетава възрожденския стил и европейските архитектурни влияния и е наистина интересно да бъде видян. А около сградата се простира огромен зелен парк, перфектен за разходка.

Но този път не успяхме да го посетим, тъй като изпуснахме работното време (9-17 ч.), но съм го виждала с очите си преди време и бях изключително впечатлена.

8. Още около Белчин

Село Белчин е отлична отправна точка към още десетки забележителни места. Сред тях са:

  • Ски курорти
Боровец

Съвсем близо до Белчин са разположени цели два ски курорта – Боровец (на 25 км) и Паничище (28 км).  Ако изберете Белчин за свой временен дом по време на ски ваканцията си, престоят ви ще излезе далеч по-евтин и ще можете лесно да разнообразявате ските и сноуборда с разходки до местните забележителности.

  • Самоков
Сравнително новият парк в Самоков, край р. Искър

Само на 15 км от Белчин е разположен и прекрасният град Самоков. Той е мъничък като територия, но бликащ от забележителности, паркове и уютни механи. Там ще откриете музей, две великолепни църкви (дори повече, но 2 са в моята топ класация), джамия-музей, чешми с неповторима архитектура и още много. Съвсем скоро ще ви разкажа с подробности и за тях.

  • Екопътека Бели Искър
Фотограф: Петя Тренева
Фотограф: Петя Тренева

На 25 км от Белчин пък води началото си приказната екопътека Бели Искър, виеща се покрай притока на р. Искър – р. Бели Искър. Маршрутът е едва 7 км и е кръгов. Лесен е и за ориентиране. Трябва да следвате синята маркировка, като за навигация може да ви служи и самата река. Тя ще ви съпътства през цялото време – на моменти ще се намирате на левия й бряг, а в други – на десния.

  • Седемте рилски езера
От август 2015 г.

Белчин може да ви послужи и като отправна точка към великолепните Седем рилски езера. Разстоянието от селото до лифта към х. Рилски езера е около 30 км. Имайте предвид и работното му време: 9-16:30 ч. А веднъж слезли от лифта, първото езеро – Бъбрека, ще е на едва 500 м от вас.

В обобщение мога да кажа, че ако не сте посещавали забележителностите, за които ви разказах, или просто търсите тихо местенце сред природата, на което да се отпуснете и да забравите за ежедневния стрес, то Белчин ще ви приюти с отворени обятия. 🙂

P.S. Предложението ми за пътешествие до Белчин беше включено и в статията Март: 14 дестинации в България, препоръчани от травъл блогърите в trip.dir.bg, даваща препоръки накъде да се пътува през третия месец в годината.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s