Романтика и Приключения: Меден месец в Каварна

По случай месеца на виното и любовта реших най-накрая да ви разкажа за изпълнената ни с романтика и приключения медена седмица. Тя беше в края на септември, но дестинацията, на която посвещавам днешния си разказ, е подходяща за всеки сезон. Не, не говоря за някой екзотичен остров, макар и да става дума за земя, окъпана в море.

Последното ми пътешествие в чужбина – до сгряващата сърцето и душата Малага, беше около месец преди първия доказан случай на Ковид-19 у нас. Жадувайки за нови места и приключения, с трепет си мечтаех за медената ни седмица зад граница. Решението бе взето. Ала дните минаваха и в края на септември 2021 г. идеята започна повече да ме напряга, отколкото да ме радва. Може би, ще кажете, че не съм истински авантюрист, но нямах желание да прекараме първите дни от брака си в разправии за тестове и сертификати. Затова се отправихме към едно вълшебно място тук, в България. Месеци по-късно с увереност ви заявявам, че беше най-страхотното решение!

Каварна – име, леещо се като любимия ми джаз.

Защо Каварна

Никога не бях ходила в Каварна и околностите. Мъжът ми имаше детски спомени от курорта и се зарадва на идеята веднага. Решението бе взето за минути.

Каварна се намира на около 500 км от столицата, но всяка прекарана минута в път ни се отблагодари стократно. Нямах търпение да зърна Калиакра, Болата, морето. Бленувах за отпускащото спа след цялата лудница около сватбата. Още не знаех и колко други пленителни местенца ще открием. А също и за кръвожадните котки и милите кутрета, с които скоро щяхме да се запознаем.

Къде отседнахме

Хотелът, на който се спряхме, беше вълшебен, а персоналът – още по-страхотен. Мястото е разположено на плажа, разполага и с външен басейн, гледащ към морето (само него не изпробвахме, тъй като беше краят на септември все пак). Учудващо, случихме на много топло време въпреки силния вятър и през първите няколко дни дори имахме възможност да се попечем. Но да започнем отначало.

Когато правех резервацията, бях споменала, че ще прекараме медената си седмица при тях, и помолих стаята ни да е възможно най-високо и с най-вълшебна гледка. Очакванията ми бяха надминати стократно. Настаниха ни в панорамно помещение с две тераси, гледащо отвсякъде към безкрайното море. Чакаха ни още шампанско, плодове, романтична атмосфера.

От все сърце ви препоръчвам Royal Grand Hotel and SPA в Каварна. СПА-то също беше на ниво, а all inclusive предложенията в ресторанта – всеки ден различни и страшно вкусни. Наблизо имаше и няколко рибни ресторанта, с които бихте могли да разнообразявате и обстановката.

Най-страхотно беше, че във всяка секунда извън спа центъра гледах към морето.

Закусвахме в градината, разхождахме се по плажа – през деня и вечер, наслаждавахме се на всеки миг.

Държа да ви разкажа и за запознанствата ни там. Край хотела се навъртаха няколко огромни котарака. Дълго време мислех, че са домашни, но с дните се убедих, че просто се възползват от щедростта на гостите и персонала. Е, не бях виждала такова нещо. Седнехме ли да се храним отвън, глутницата тигри веднага ни нападаше – всеки с различна стратегия. Някои се галеха в краката ни в очакване на награда, други – по-настървени, само чакаха да оставим чиния на масата, за да скочат на някой стол в готовност. Оставехме ли нещо неизядено, го омитаха като прахосмукачки. На моменти се чудех дали подскачат за прегръдка, или за да изядат и нас. Чудни котки, не бях се срещала с такива. Наоколо се разхождаха и две кучета близнаци + трети техен другар. Те бяха толкова миловидни, че не мога дори да ви опиша. Лаеха, но не страшно и в сравнение с тигрите бяха като малки беззащитни паленца. ❤

Не съм сигурна дали да ви препоръчам мястото за 14-и февруари, тъй като през зимата сигурно е доста мразовито, но от друга страна, морето е красиво и гледано отвътре, а спа-то със сигурност ще ви сгрее след разходка по плажа.

Магията на нос Чиракман

В нашия случай почивката винаги трябва да включва и приключения. Затова и още през първия си меден следобед решихме да разгледаме околността. От картата разбрахме, че най-близката забележителност е нос Чиракман ( на 15-20 минути) и потеглихме натам. 

Свихме надясно от хотела, вървейки по крайбрежната алея. Скоро стигнахме до малък кей пълен с рибари. Разбира се, извървяхме го докрая, насладихме се на всяка гледка и продължихме към носа.

Не след дърлго се озовахме в подножието на хълм, обрасъл с трева.

Пътеката нагоре беше умерено стръмна и много красива.

Наближаваше залез слънце, небето бе окъпано в огнени цветове, под нас се ширеше отразената синева, наоколо беше пълно с тревички. Пред нас се откри гледка и към намиращите се наблизо вятърни мелници. Приказка!

Обичам суперлативите и често наричам нещата вълшебни, магични, божествени. Този път обаче ми се иска да измисля още по-невероятно определение, за да опиша мига, разходката, преживяването, но просто не го намирам. Ако ви изникне подходяща дума, моля ви, пишете ми. 

Първата забележителност, на която се натъкнахме по пътя, бяха руините от византийската крепост, която се ширела там в периода 14-17.век.

Местността се наричала Бизоне и освен с крепост разполагала още с базилика и некропол, от които са останали следи и до днес. 

След нея продължихме още мъничко нагоре и дъхът ни скоро спря. Заливът Чиракман беше под краката ни, пламтящото небе над нас, а любовта, нажежаваше въздуха. Вятърът беше силен, но не и колкото този, който скоро щеше да ме кара да залитам, вървейки по ръба на Калиакра.

И малко за името на Чиракман – то означава светилник/ факел и се свързва с култа към огъня на траките, населявали тези земи. В древността именно нос Чиракман служел за ориентир на корабите, поели към неизвестния хоризонт. Историците смятат, че върху носа се издигал голям фар, който обаче бил разрушен от земетресения, сполетели мястото през Античността.

Чешмата с изворна вода

След разходката до нос Чиракман решихме да потеглим към Сребърната чешма, за чието съществуване също разбрахме от картата на местността. За навигация ни служеше GPS-ът, който ни прекара през тесни пътечки с повече от очакваната растителност за есента. Бях с дълъг, но тънък клин и се прибрах цялата нахапана от комари. Ала си струваше. След не повече от 15-20 минути стигнахме до сенчеста местност с рекичка, дървено мостче, люлки и извор.

Постояхме около час, докато успеем да се доредим до леещата се от чучура вода. За съжаление, не се бяхме подготвили с бутилки, така че с нас си отнесохме само едно шишенце от специалната течност. Водата си е вода, но за тази мога да кажа, че беше наистина приятна на вкус.

Но гвоздеят там за мен беше люлката. 😀

Болата и Калиакра

Не може да посетиш Каварна и да не стигнеш до Калиакра, би било непростимо за всекиго с пътешественически дух.

Натам се отправихме през предпоследния ден от медената ни седмица. За жалост, той се оказа и с най-лошото време, но това не можа да ни спре. Беше дъждовно почти през целия ден и духаше силен вятър, но точно на сбогуване с Калиакра небето се развидели и получихме тази невероятна гледка като сватбен подарък.

Първата ни спирка бе плаж Болата.

Той се намира на около 17 км от хотеладвайсетина минути с кола. Местните таксиметрови компании предлагат разходка до Болата и Калиакра, така че ако не ви се шофира, попитайте за тази услуга на рецепцията в хотела. Ние сторихме точно така.

По пътя минахме покрай вятърните мелници, които няколко дни по-рано бяхме наблюдавали отвисоко. Таксито ни остави малко по-нагоре по асфалтовия път, така че имахме достатъчно време да се разходим и насладим на околността. Постепенно слязохме надолу и навлязохме в неописуемата природа край Болата. 

Местността е част от резерват Калиакра и се слави с населяващите я изключително редки за нашите географски ширини растения и животни.

Интересно е още блатистото езеро Болата, в което се влива малка река. Мястото е покрито с висока тръстика и те кара да се почувстваш в сюжет от друг свят.

Плажът се отличава и с огромните скали по брега. В тях се разбиваха мощни вълни, които ни окъпаха целите. Ала дори в този не топъл ден си струваше преживяването.

Пясъкът е фин и, предполагам, през летните слънчеви дни – блестящ като злато. Къмпингуването е позволено, така че ви препоръчвам през лятото да прекарате поне една нощ там, сигурна съм, че ще е неземна емоция.

След като се нарадвахме на вълните, се върнахме при милата ни шофьорка, с която продължихме към крепостта Калиакра – място, обвито в мистика и легенди, вдъхновяващо с красота, изпълващо с благоговение.

Иска ми се да ви разкажа толкова много неща за Калиакра, че мислите препускат една след друга в съзнанието ми, опитвайки се да излетят едновременно.

2 км напред над морето, този нос дава подслон на траки и българи, на мореплаватели и военни, на изчезнали от земите ни тюлени и на хора, влюбени в пътешествията, в живота, в България.

Калиакра е една от първите защитени територии у нас и единственият български резерват, който обхваща не само суша, а и морските дълбини. Тук животът не спира, а делфините в хоризонта са нещо нормално. 

Повече обичам легендите, отколкото историческите факти – в едното има романтика, а в другото – реални войни и насилие. Затова ще ви разкажа две от приказките за Калиакра, докато се изкачваме нагоре. 

Първата вероятно сте чували – точно тук 40 млади българки сплели косите си една за друга и скочили от ръба на земята, за да предпазят животите си от настъпващите османци. Името на най-красивата било Калиакра и на нея кръстили местността. 

Тук е моментът да обясня етимологията на званието на носа – в превод от гръцки то означава красив нос.

Друга легенда разказва, че покровителят на моряците – свети Никола, бягал от османските заптиета. За му помогне, Бог удължавал земята под краката му и така се формирал носът, надвесващ се с 2 км във въздуха над морето. Въпреки това турците успели да заловят светеца. Затова в негова чест там се извисява красив параклис.

Към края на носа ще откриете и малък музей. Той разказва историята на местността, показва много от артефактите открити в тамошните земи, описва битки и завоевания.

В него можете да се сдобиете и с печат за книжката ви със 100-те национални туристически обекта. 

Малко преди музея се издига красив ресторант, който ние не посетихме, защото се свечеряваше, но съм сигурна, че би бил прекрасна отбивка за всяка романтична почивка. 

Думите обаче не стигат да опиша крепостта Калиакра. Тайнствени стълби, величествени порти, вятър, силен като ураган, който те кара да политаш – напред към омагьосващия хоризонт.

Едва държейки се на краката си, аз вървях смело напред в очакване на всяка следваща гледка. Слънцето вече започваше да се показва иззад облаците, настъпваше залез, времето нашепваше за вълшебство.

Предпочитам да спра с писането и да ви поднеса още един кадър, който да сгрее душите ви, да ви изпълни с февруарска романтика:

На кино

Всяка приказка си има своя край… И заживели щастливо до края на дните си.

Пожелавам ни точно такъв щастлив живот като обещавания в приказките. Това вещаеше и сбогуването ни с Каварна.

Последният ни ден там бе мрачен, дъждовен, студен. Но ние открихме начин да го направим специален. В Каварна има страхотно малко кино, изпълнено с уюта от едно време. С масички, разстояние между редовете, ароматни пуканки, хубави филми и пълни зали. Там изгледахме новия филм за Бонд. Супер беше, пуснете си го, ако още не сте.

След това потеглихме за вкъщи. 

Младоженски активности

Все пак бяхме на меден месец, а не просто на романтична почивка. Това си има своите отговорности и задължения. Сред тях беше да прочетем една от книгите, които получихме като сватбен подаръкМладоженците – ръководство за употреба от Керълайн Тайгър. Интересно четиво, което аз сричах на глас, опитвайки се да влея разум в главицата на любимия ми. Ако и вие изживявате първата година от живота ви като семейство, това би бил страхотен светивалентински подарък 😉

Друго, което сторихме още през първия ден, беше да прочетем сватбените пожелания от гостите. Вместо книга бяхме им раздали анкетни карти с въпроси. Отговорите едновременно ни и разсмяха, и сгряха, и размечтаха:

Разговорите. В ежедневието хората рядко имат време да си говорят истински. Разменят се думи за приготвяната вечеря, кой ще изхвърли боклука, къде ще се ходи през уикенда. Откъснати от всичко за седмица, имайки само един друг, без работа, ангажименти, се сдобихме с това безценно време за говорене, за пълноценно водене на диалог. Закуските, обедите, вечерите – всички те бяха дълги и романтични, изпъстрени със спомени и с надежди, с мечти и копнежи.

Желая ви един вълшебен февруари, през който да намерите вашето време за думи на нежност, за късче романтика, за глътка любов. Не като по филмите, а такава истинска – на по чаша черно кафе.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s