https://ournewhorizons.com/2023/01/11/zashto-digitalnite-nomadi-izbirat-bansko-i-kakvo-da-pravite-v-svobodnoto-si-vreme-tuk/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/01/20230106_165236.jpg20230106_165236https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/01/cover.jpegcoverhttps://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/01/20230107_162927-2.jpg20230107_162927-2https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/01/20230104_091834.jpg20230104_091834https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/01/20230107_142322-1.jpg20230107_142322-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/01/20230106_172209.jpg20230106_172209https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/01/20230107_162927.jpg20230107_162927https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/01/20230106_164854.jpg20230106_164854https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/01/20230102_144050.jpg20230102_144050https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/01/20230102_144027.jpg20230102_1440272025-09-09T14:00:13+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2024/11/29/saveti-za-bezproblemno-patuvane-s-bebe/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2024/11/saveti-za-bezproblemno-patuvane-s-bebe_ournewhorizons.com_.jpegsaveti za bezproblemno patuvane s bebe_ournewhorizons.com2024-11-30T11:14:20+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2024/08/10/kogato-blenuvanoto-spa-se-prevarne-v-kosgmar-iz-dnevnitsite-na-edna-karmachka/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2024/08/20240805_144252.jpg20240805_144252https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2024/08/20240805_152752.jpg20240805_152752https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2024/08/20240805_120628.jpg20240805_120628https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2024/08/20240810_111957.jpg20240810_111957https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2024/08/20240810_111958.jpg20240810_111958https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2024/08/young-woman-having-rest-sauna-alone.jpgA young woman having rest in sauna alone.Attractive young woman in a black swimsuit is relaxing in the sauna.2024-11-29T19:54:30+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2024/09/23/v-rodopite-s-bebe-ili-bez-7-magicheski-mesta-okolo-smolyan/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2024/09/7-vylshebni-mesta-okolo-smolyan.png7 vylshebni mesta okolo smolyanhttps://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2024/09/20240923_152324.jpg20240923_152324https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2024/09/viber_image_2024-09-23_10-00-03-327.jpgviber_image_2024-09-23_10-00-03-327https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2024/09/20240917_141830.jpg20240917_141830https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2024/09/20240917_142353.jpg20240917_142353https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2024/09/20240917_144238.jpg20240917_144238https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2024/09/20240917_143259.jpg20240917_143259https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2024/09/20240916_115748_.jpg20240916_115748_https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2024/09/20240917_134056.jpg20240917_134056https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2024/09/20240917_133933.jpg20240917_1339332024-11-29T19:54:02+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2022/11/22/ekopateka-trite-smolianski-ezera-vrah-snejanka-i-orfeevite-skali-lejerno-i-valshebno-v-rodopite/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/11/20221030_171806.jpg20221030_171806https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/11/20221030_171818.jpg20221030_171818https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/11/20221030_171549.jpg20221030_171549https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/11/20200802_112713.jpg20200802_112713https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/11/20200802_112955.jpg20200802_112955https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/11/20200802_114731.jpg20200802_114731https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/11/20200802_112047.jpg20200802_112047https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/11/20200802_120321.jpg20200802_120321https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/11/20221030_165104.jpg20221030_165104https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/11/20221030_170748.jpg20221030_1707482024-09-22T18:09:21+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2023/03/15/3-dni-v-shumen-sko-zabelejitelnosti-pateki-i-vino/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/03/20230302_141221.jpg20230302_141221https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/03/20230304_175713.jpg20230304_175713https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/03/20230304_175849.jpg20230304_175849https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/03/20230304_175625.jpg20230304_175625https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/03/20230304_175414.jpg20230304_175414https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/03/20230304_175302.jpg20230304_175302https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/03/20230304_175251.jpg20230304_175251https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/03/20230304_165121.jpg20230304_165121https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/03/20230304_165555.jpg20230304_165555https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/03/20230304_165540.jpg20230304_1655402024-09-20T09:54:38+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/portfolio/2024-07-12T05:56:04+00:00weekly0.6https://ournewhorizons.com/2023/03/29/kakvo-pravi-perushtitsa-tolkova-spetsialna-istoria-zabelejitelnosti-i-shtipka-rodopski-char/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/03/20230318_163658-1.jpg20230318_163658-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/03/cover-perushtitsa-our-new-horizons.jpgcover perushtitsa our new horizonshttps://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/03/20230318_163552-1.jpg20230318_163552-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/03/20230318_181829.jpg20230318_181829https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/03/20230318_165008.jpg20230318_165008https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/03/20230318_163658.jpg20230318_163658https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/03/20230318_165024.jpg20230318_165024https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/03/20230318_163552.jpg20230318_163552https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/03/20230318_165253.jpg20230318_165253https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/03/20230318_163350.jpg20230318_1633502023-04-03T06:35:28+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/12/29/weekend-pateshestvie-saparewa-banya-spa-srednovekovna-tsarkva-vodopad-neshto-naj-v-evropa-i-drugi-krasoti/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/12/d186.jpegц2023-02-10T12:32:36+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/07/27/melnik-miasto-za-lejerni-prikluchenia/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/07/20200718_124657-1.jpgМелник - място за лежерни приключенияМелник – място за лежерни приключения Слънцето препича, душите ни се изпълват с въодушевление, мечтаем и вярваме, че ще сбъднем желанията си. Лято е! Време за незабравими емоции и вълшебни пътувания. Основните дестинации са от две категории – планински и морски. И макар те да са пълни противоположности – дори географски, много си приличат по едно – зареждат душите, но изтощават телата. Ако вече бленувате за почивка от почивката, ви предлагам да се отправите към най-малкия град в България – Мелник! Великолепие и мистичност, скални пирамиди и мелнишки фараони - тукашните винари! Скрити пътечки, красиви храмове, история и лозя. Макар и толкова малък Мелник е побрал очарованието на античността и настоящето, на природните чудеса и човешкото майсторство. Дори да обходите всяко забележително кътче на Мелник, едва ли ще се изморите. А и мисълта за предстоящата софра с главен участник виното ще ви крепи по време на чудната разходка. Тук всичко е като в приказка – отвсякъде се подават спретнати бели къщурки от едно време, величествени скални образувания, вековни дървета ви правят сянка, а във въздуха витае аромат на лозя. Освен това главната улица е разделена на две „платна“ от едноименната Мелнишка река, чието шумене ще ви придружава в голяма част от вашата обиколка. Атмосферата в Мелник действа опияняващо, за което помага и прочутата Широка Мелнишка лоза. Тук можете да посетите Музея на виното, където предлагат винени дегустации и беседи. А за още по-автентично преживяване, ви препоръчвам да се отбиете до функциониращите изби в града, където ще чуете разкази за винарството от първа ръка и ще се насладите на отлични селекции от божествената напитка. Преди време ви разказах за виненото си приключение в най-голямата, съхранена до днес, възрожденска къща на Балканите – Кордопуловата къща, в Мелник. Днес ви предлагам още една спирка по време на винената ви разходка. Малко преди Кордопуловата къща е разположена избата „При Шестака“. Ако идвате от центъра на градчето, то трябва да вървите направо почти до края на главната, докато стигнете отбиваща се вляво пътека с лек наклон нагоре. Вероятно ще видите и някоя от табелите към избата. Срещу такса от само 3 лева можете да влезете вътре, да изпиете по чаша вино с домакина – Митко, и да усетите мелнишката магия. Мястото е в рода му от над сто години и той има безброй истории за споделяне. Освен това е готов да отговори на всеки въпрос относно винарството. Виното е напълно натурално - без консерванти, и е произведено по традиционните рецепти на стария род. Така че ако решите да отнесете бутилка наслада и вкъщи, най-добре е да я изпиете в рамките на няколко седмици. А знаете ли как се изгражда една изба, защото аз нямах представа? Митака ми обясни, че се копае в земята отгоре и напред, а след това се слиза постепенно надолу. Още в началото на процеса се обособява и отдушник, който е така разположен, че да не позволява на дъждовната вода да влиза в избата, но осигурява въздух и светлина за намиращите се в тунела. Като бонус към беседата ще получите и напътствания накъде да продължите с разходката. Ако поемете нагоре вляво, ще стигнете до подножието на самите пирамиди. Ще видите и останките от Болярската къща, една от ключовите забележителности в града - известна още като феодалния замък на деспот Алексий Слав, построен през 13.век. За местното население това е бил период на цъфтеж и просперитет благодарение на добрия владетел. Тогава са построени множество църкви, манастири и крепости, чиито руини можете да разгледате днес. Нагоре по-пътечката ви очаква и малко параклисче, както и приказни гледки към природните феномени в Мелник. Препоръчвам ви след това да слезете отново покрай избата на Шестака и да продължите през нея и надолу вдясно. Така бързо ще стигнете до руините на черквата „Св. Варвара“ – също от 13.век. Ако разполагате с още сили, може да се върнете към главната улица, като се отбиете по екопътеката към платото Свети Никола и забележителностите около него. Началото е в близост до Музея на виното, ще се ориентирате от табелите. А ако вече бленувате за почивка, ви предлагам да похапнете в механа „Стария чинар“, в чиито двор се издига 800-годишен чинар, или да си отдъхнете в градския парк, където може да се снимате до паметника на Яне Сандански. И все пак очарованието на Мелник се простира далеч отвъд всякакви думи, затова се надявам скоро да го посетите, опознаете и обикнете също като мен. И ще се радвам да споделите впечатленията си в коментар.  Слънцето препича, душите ни се изпълват с въодушевление, мечтаем и вярваме, че ще сбъднем желанията си. Лято е! Време за незабравими емоции и вълшебни пътувания. Основните дестинации са от две категории – планински и морски. И макар те да са пълни противоположности – дори географски, много си приличат по едно – зареждат душите, но изтощават телата. Ако вече бленувате за почивка от почивката, ви предлагам да се отправите към най-малкия град в България – Мелник! Великолепие и мистичност, скални пирамиди и мелнишки фараони - тукашните винари! Скрити пътечки, красиви храмове, история и лозя. Макар и толкова малък Мелник е побрал очарованието на античността и настоящето, на природните чудеса и човешкото майсторство. Дори да обходите всяко забележително кътче на Мелник, едва ли ще се изморите. А и мисълта за предстоящата софра с главен участник виното ще ви крепи по време на чудната разходка. Тук всичко е като в приказка – отвсякъде се подават спретнати бели къщурки от едно време, величествени скални образувания, вековни дървета ви правят сянка, а във въздуха витае аромат на лозя. Освен това главната улица е разделена на две „платна“ от едноименната Мелнишка река, чието шумене ще ви придружава в голяма част от вашата обиколка. Атмосферата в Мелник действа опияняващо, за което помага и прочутата Широка Мелнишка лоза. Тук можете да посетите Музея на виното, където предлагат винени дегустации и беседи. А за още по-автентично преживяване, ви препоръчвам да се отбиете до функциониращите изби в града, където ще чуете разкази за винарството от първа ръка и ще се насладите на отлични селекции от божествената напитка. https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/07/20200718_124657.jpgМелник2023-02-07T09:05:32+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2023/02/02/bezplatni-zabelejitelnosti-i-saveti-za-dalag-uikend-v-rim/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/02/my-project-1-1.jpgmy-project-1-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/02/20221209_194450-1.jpg20221209_194450-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/02/20221212_101752-1.jpg20221212_101752-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/02/20221210_124029-1.jpg20221210_124029-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/02/20221211_164825-02.jpeg20221211_164825-02https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/02/20180417_114011.jpg20180417_114011https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/02/20180420_143539.jpg20180420_143539https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/02/img_2705.jpgimg_2705https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/02/20221209_191221.jpg20221209_191221https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/02/20221209_191016.jpg20221209_1910162023-02-03T09:47:38+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/06/13/vanga-ot-petrich-do-rupite/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/06/vanga.jpgВанга и Рупите„Не е важно какъв си - важното е да си добър човек!“ е казвала баба Ванга. Две са сградите, които и до днес напомнят за нея – къщата й музей в гр. Петрич и храмът „Св. Петка Българска“ в местността Рупите. 2023-01-31T12:42:37+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/06/13/kordopulovata-kyshta-istoria-i-vinena-naslada/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/06/kordopulova_kashta71.jpgКордопуловата къща в МелникБленувате за великолепна природа, спокойствие и ароматно вино – Мелник е вашата дестинация. А Кордопуловата къща, разположена в североизточната част на града, е мястото, което задължително трябва да посетите.2023-01-31T12:40:45+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2023/01/12/panoramna-aleia-stapalata-v-razlog-360-gradusova-gledka-kam-pirin-rila-i-rodopite/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/01/20230102_165318-01.jpeg20230102_165318-01https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/01/20230102_170131.jpg20230102_170131https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/01/20230102_164813-2.jpg20230102_164813-2https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/01/20230102_164818-1.jpg20230102_164818-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/01/20230102_164813-1.jpg20230102_164813-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/01/20230102_164818.jpg20230102_164818https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/01/20230102_164405.jpg20230102_164405https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/01/20230102_164243.jpg20230102_164243https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/01/20230102_164813.jpg20230102_164813https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2023/01/20230102_160837.jpg20230102_1608372023-01-15T10:47:52+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/copyright-2020-our-new-horizons-all-rights-reserved/2023-01-12T12:11:32+00:00weekly0.6https://ournewhorizons.com/2022/12/27/dolna-bania-i-kostenets-vodopadi-hiji-spa-i-shtrausi/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/12/20221224_143430-1.jpg20221224_143430https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/12/20220213_113652-1.jpg20220213_113652-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/12/20220213_114731-1.jpg20220213_114731-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/12/20220213_114528-1.jpg20220213_114528-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/12/20220214_113040.jpg20220214_113040https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/12/20221224_154602.jpg20221224_154602https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/12/20221224_151811.jpg20221224_151811https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/12/20221224_151106.jpg20221224_151106https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/12/20221224_153306.jpg20221224_153306https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/12/20221224_143524.jpg20221224_1435242022-12-30T10:38:24+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2022/12/01/rodopska-prikazka-krepost-kaleto-selo-koshnitsa-i-peshtera-uhlovitsa/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/12/20221029_154118.jpg20221029_154118https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/12/20221029_152316.jpg20221029_152316https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/12/20221029_152525.jpg20221029_152525https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/12/20221029_152828.jpg20221029_152828https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/12/20221029_160114.jpg20221029_160114https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/12/20221029_160052.jpg20221029_160052https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/12/20221029_160336.jpg20221029_160336https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/12/img_20221103_181037_018.webpimg_20221103_181037_018https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/12/img_20221103_162237_413.webpimg_20221103_162237_413https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/12/20221029_140233.jpg20221029_1402332022-12-02T06:48:38+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/07/07/4-jivopisni-i-lesno-dostypni-vodopada-v-bylgaria/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/07/img_7440.jpgЕдин от Крушунските водопадиБях попадала на множество прелестни снимки на Крушунските водопади и така силно мечтаех да ги видя наживо. Не бях провела много обстойно проучване, тъй като имах познати в района, които щяха да ме заведат. Затова и не знаех какво точно ме очаква. Екопътеката покрай водопадите е изключително кратка. Не се подготвяйте за планински преход (като мен).  Тя се намира в близост до село Крушуна, Област Ловеч. Пътят от София дотам е около 180 км. Входът за възрастни е 3 лв., като децата, учащите и пенсионерите могат да се възползват от намаление. Крушунските водопади представляват най-дългата травертинова каскада в страната, намират се на северния склон на Деветашкото плато и са се образували по протежение на р. Пройновска, която извира от Крушунската пещера. Първият и най-голям водопад – с височина от около 20 м, е Пръскалото. По пътя си през пътеката ще минете по множество дървени мостчета, ще се насладите на приказните каскади, ще можете дори да застането под сипещите се над вас пръски. А водата не е изумрудено синя само на снимките. Това е нейният действителен цвят, дължащ се на варовиковите отлагания в заобикалящите водопадите скали. Ако сте отишли дотам специално заради водопадите (които няма да ви отнемат повече от 2 часа със снимките и почивките), можете да отделите време и за посещение на някоя от пещерите в района - Маарата, Урушка Маара, Бонинска пещера, Деветашката и др. 2022-11-23T10:09:35+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2021/03/15/weekend-prikluchenie-belchin-kadeto-zabelejitelnostite-sa-bezkrai/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2021/03/20210227_133224.jpgГледка от Цари Мали град към село БелчинГледка от Цари Мали град към село Белчин2022-10-28T16:45:27+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2022/09/18/weekend-pateshestvie-glojene-i-teteven-s-vodopadi-peshtera-i-manastiri/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/09/20220911_140117-1-01-1.jpeg20220911_140117-1-01-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/09/20220911_135051-01-1.jpeg20220911_135051-01-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/09/20220911_134941-1.jpg20220911_134941-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/09/20220911_135610-1.jpg20220911_135610-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/09/20220911_134624.jpg20220911_134624https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/09/20220911_134620.jpg20220911_134620https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/09/20220911_134750.jpg20220911_134750https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/09/20220911_113607.jpg20220911_113607https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/09/20220911_103531.jpg20220911_103531https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/09/20220911_114339.jpg20220911_1143392022-10-28T16:11:43+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2022/10/06/zavrashtane-v-pirin-za-sedmitsa-vtora-chast-popina-laka-dushevadnika-sinanishkoto-ezero-zaslon-spano-pole-popina-laka/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/10/img-528f71d23c3fed0516181939058fc639-v-3.jpgimg-528f71d23c3fed0516181939058fc639-v-3https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/10/20220820_131332-1.jpg20220820_131332-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/10/20220820_132307-1.jpg20220820_132307-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/10/20220820_121952-1.jpg20220820_121952-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/10/20220820_121500-1.jpg20220820_121500-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/10/20220820_121010-1.jpg20220820_121010-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/10/20220820_120948-1.jpg20220820_120948-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/10/20220820_121150-1.jpg20220820_121150-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/10/20220820_132307.jpg20220820_132307https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/10/20220820_131327.jpg20220820_1313272022-10-28T16:08:35+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/08/12/nezemni-gledki-kym-rodopite-i-otvyd-tri-nabludatelni-ploshtadki/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/08/20200801_130826-01.jpgНеземни гледки към Родопите, а и отвъд: три наблюдателни площадкиРодопите са най-обширната, а според мнозина и най-красивата планина в България. Аз бих я нарекла НАЙ-ОМАГЬОСВАЩАТА. Тук зеленината се простира, докъдето ти стигат очите. Ако се заслушаш добре, слухът ти ще улови мелодиите на Орфей и самодивските песни. През средновековието планината се славела под името Славееви гори/планини – по мое мнение, защото, който закрачи по обширните й пътеки, запява досущ като славей (поне вътрешно). Тук дори сред мъглата усещаш топлина в сърцето. Душата ликува, а очите играят като запленени в своя безкраен танц блестящи звезди. Тук и небето е по-друго, особено нощем. Но това трябва сами да го видите. За да почувствате и вие силата на Родопите. Наскоро прекарах три дни сред този разкош. Никак не се наситих на вълшебните гледки, с които тази неземна планина ме дари, но за себе си знам, че ще се върна до всяка от тях. В някое по-друго време – на пролет може би. За щастие, местното население, оценило богатството, сред което живее, е допринесло за това ние – странстващите пътешественици, да можем да се любуваме на планината под възможно най-добър ъгъл. Наблюдателните площадки тук са често срещана конструкция. Нещо толкова малко, а в същото време, позволяващо ти да видиш толкова много. Ето през кои три наблюдателници мина моят път: 1. Червен камък Ще започна с най-малко известната, но най-очарователна за мен дестинация – местността „Червен камък“, разположена точно до гр. Девин. Тя е част от екопътеката „Храстево“, обособена като такава през 2012 г. На най-високата част от маршрута (939 м н. в.) е издигната дървена кула с височина 5,6 м, от която се виждат както любимият ми Девин, така и вълшебните планински пейзажи, които го обграждат. До това божествено място може да се стигне по два маршрута. Моят мина по приказни дървени стълби, вкопани в планинската пътека. Те водят началото си от местността „Трабешково“ в източния край на гр. Девин. Дотам стигнах с помощта на Google Maps.  В началото на екопътеката ще видите голяма табела с карта на околността. Маршрутът е стръмен (денивелация: 120 м), така че ви препоръчвам често да спирате за почивка, за да се наслаждавате на разкриващите се гледки зад вас. Не пропускайте да обърнете внимание и на заобикалящите ви дървета, които са на възраст от около 300 години. И след едва 400 м ще се озовете пред панорамната кула. Другият маршрут е по-дълъг, но и струва ми се по-полегат. Той се стеле по една горска пътека с настилка от натрошен камък, която се явява отклонение от пътя Девин – Лисичево. Ще познаете началото й по красива чешма и характерните указателни табели. Защо това място ми допадна толкова много? Макар и хората да са нанесли козметични промени, контактът с природата не е изгубен. Не е пълно с тълпи от туристи, не се чуват мотори на джипове, дробовете ти поемат въздуха с пълна сила, защото е свеж и неопетнен. Дори сега, посред лято. Докато вървях, се изпълних с неимоверно спокойствие, баланс и хармония. Сякаш бях попаднала в един вълшебен свят на феи и елфи. Сигурно нямаше да се учудя, ако някое приказно същество бе преминало пътя ми. На наблюдателната кула прекарах около час и половина. Успях да попия всяка картина, всеки детайл от родопската прелест. 2. Вълчи камък „Вълчи камък“ е най-високата панорамна площадка на Балканския полуостров - 1650 м над морското равнище. Покатериш ли се по металните стъпала, пред очите ти се разкриват неземните Родопи, Рила, Пирин и дори гръцката Боздаг. Това определено е място, което се запечатва в съзнанието ти завинаги! Площадката е взаимствала името си от местността „Вълчи камък“. Тя се намира точно над село Гьоврен, община Девин. Пътят до началото на маршрута минава и покрай Триградското ждрело, на чиято прелест също имахме възможност да се порадваме. Самата наблюдателна площадка е изградена с труда и средствата на местното туристическо дружество „Зелена светлина“ и към момента дава препитание на много от членовете му. Срещу сумата от 60 лева можете да наемете джип с вместимост до 6 човека, който да ви качи до заветната цел. На тази идея аз не погледнах никак радушно, тъй като жадувах за планинска разходка, зелени пейзажи и часове на чист въздух. Според проучванията ми до площадката можехме да се качим за час и половина. Тъй като компанията ни бяхме с наш джип, решихме да се качим самостоятелно донякъде, а след това евентуално да се поразходим и пеша – голяма грешка. За щастие, хванахме спокоен промеждутък от време и нямахме проблеми с качването нагоре. Само да вметна и че пътят е много неравен и стръмен, така че не се опитвайте да тръгвате с лек автомобил. Докато се возехме нагоре и се чудехме коя ли е правилната пътека – тъй като следи от гуми имаше почти навсякъде, ни задмина един единствен джип с туристи. Последвахме го донякъде и на около 15 минути от целта си решихме да слезем от джипа, за да се поразходим. Това беше грешката. Оставащите ни баири бяха почти отвесни, но дори не това беше проблемът. В един момент се озовах по средата на подобна стръмнина, а зад мен – от три различни пътеки, се задаваха огромни ръмжащи джипове, които дори не бяха в състояние да спрат, защото гумите им биха поднесли назад. Започнах да тичам към тясната тревиста лента между „магистралите“. Като се надявах маратонките ми да не поддадат и да не се подхлъзна назад. В този ден чист въздух дишах чак вечерта в Девин. На наблюдателната площадка се стелеха тълпи от туристи. Добре че има две съоръжения – едно малко по-ниско и дървено и друго – метално и по-високо. На всяка от двете площадки могат да се качват до четирима души. Нямах шанс да се насладя задълго на наистина спиращите дъха гледки, тъй като трябваше да отстъпя път на следващите ентусиасти. Ако вие решите да вървите пеша, следвайте маркировката, подгответе се за стръмни баири и ръмжащи коли. Навръщане засякохме двама младежи, които се качваха от с. Гьоврен пеша. Изглеждаха далеч по-щастливи и развълнувани от множеството, което оставяхме зад гърба си. Мястото си струва да бъде видяно, но ви препоръчвам да изберете делничен ден, за да избегнете силния трафик (ние бяхме там в събота). Разбирам, че джиповете са препитанието на много от местните и че именно тези хора са издигнали площадките едва ли не с голи ръце, но това не променя начина, по който преживях „покоряването“ на това място с така омайващи гледки. 3. Орлово око На 1563 м надморска височина се простира наблюдателната площадка „Орлово око“, от която погледът свободно се рее над българската и гръцката част на Родопите. Очите обгръщат още Пирин и Рила, съзират Чаирските езера, Борино, Чела и Ягодина, потапят се в прелестта на Буйновското ждрело. А разстоянието във вертикала от ждрелото до „Орлово око“ е цели 670 м - два пъти, колкото височината на Айфеловата кула. 2022-10-28T16:07:07+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/06/15/pogled-kym-9-planini/2022-10-26T19:55:48+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/10/01/weekend-pyteshestvie-dobrinishte-vodopad-arheologicheski-razkopki-spa-i-rodopskata-tesnolinejka/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/10/20200927_115804-1.jpgУикенд Пътешествие: Добринище (водопад, археологически разкопки, спа) +Родопската Теснолинейка1. Родопската теснолинейка Приключението, планирано за неделя, бе пътешествие с родопската теснолинейка - магически влак, който те понася на едно неземно пътешествие сред пъстрата българска природа. Ненадминато пъстра през есента. Вариантите бяха да се качим на тази в 10:30 ч. или на следващата в 14:25 ч. Тъй като възнамерявахме да изминем целия маршрут до гара Септември, а оттам да хванем влака към София, предпочетохме по-ранната опция. Билетът се купува няправо във влака и струва към 11,30 лв., като включва и последващия превоз до София (в нашия случай). Цената само за маршрута Добринище-Септември е 6,50 лв., а двупосочният билет е 11,70 лв. Ако сте учащи или пенсионери, можете да се възползвате и от намаление. Цялото 124,7-километрово трасе преминахме за около 5 часа, но за мен това бяха броени минути. Тази единствена функционираща едва 760-милиметрова жп линия в България предлага такова природно разнообразие, че думитене няма да ми стигнат да го опиша. Горнотракийската низина, Родопите, Рила и Пирин, поречието на река Места, Аврамовата седловина, която разделя Рила и Родопите, живописното дефиле на Чепинската река... За още по-голям разкош допринасяха ярките есенни цветове, като най-страхотно беше, че можех да наблюдавам цялата тази красота около себе си от терасите между вагоните! Към средата на маршрута теснолинейката спира на гара Аврамово – най-високата на Балканския полуостров, разположена точно между Родопите и Рила на 1267 м надморска височина. Именно там направихме и 10-минутен престой, през който успях да се запозная с още една теснолинейка. Семейството им всъщност се състои от цели 6 члена с различни имена, истории, живот и душа. Ние се возихме с Вихрен, запознах се с Родопи, а останалите са Клептуза, Рила, Пирин и Места. Все звания, които извикват в съзнанието изумителни природни картини, каквито минути след потеглянето виждаш и с очите си. 2. Гара Септември На гара Септември бяхме в 15:12 ч. До влака към София оставаха около 25 минути, така че имах възможност да разгледам и таблата, поставени точно до чакалнята, които разказват за историята на българските железници. Маршрутът Септември-София ни отне около 2 часа. Е, успях ли да ви вдъхновя за това приключение? Имайте предвид, че теснолинейката функционира целогодишно, а Добринище е прекрасен и през зимните месеци.  https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/10/20200926_134457.jpgУикенд Пътешествие: Добринище (водопад, археологически разкопки, спа) +Родопската ТеснолинейкаВсичко започна в 7:30 ч. в събота, когато се качихме на автобус от Централна автогара София до Добринище. Пътят е 3 часа и половина. Навън ръмолеше дъжд, а по радиото звучаха класическите хитове на Радио 1, идилията за мен бе пълна. На не повече от половин час от центъра на Добринище се спотайва един сравнително неизвестен, но много красив водопад - водопад Свети Никола, наречен по името на местността. Щом пристигнахме в града, настроих джипиеса си в посока към водопада – пешеходен маршрут: 37 минути. Най-напред минахме по малък мост над Добринишката река, продължихме по уличките на курортното селище, минахме покрай туристическия център, като скоро след това се озовахме сред полята, на които пасяха коне и крави, а от близките къщи се чуваха кукуригащите петли и една пееща баба. Точно преди да излезем от населената част на Добринище, видяхме табела, сочеща към параклис Св. Никола. Тук е мястото да споделя и малко повече информация за мястото, към което пристъпвахме. 1. Местност Свети Никола Свети Никола е името на цялата местност. Тя включва малък параклис, руините на тракийския крепостен град „Безименния град“ и водопада, към който се бяхме запътили. Тъй като валеше, а и нямахме търпение да се отдадем на спа релакса, който ни очакваше малко по-късно, решихме да отделим време само за най-зрелищната част от цялата местнот (поне според мен), а именно водопада. След табелата подминахме и няколко указващи посоката сини стрелки. За да внесат по-приключенски дух на разходката ни, две овчарски кучета полаяха известно време, подтичвайки след нас, но щом се отдалечихме от полезрението им, сякаш ни забравиха. И така се озовахме на мястото, където маршрутът от Google Maps свършва. За обозначение може да ни служи един голяма електрически стълб. Оттам поехме надясно по видимо обособената горска пътека. С всяка следваща стъпка нявлизахме сред все по-красиви есенни пейзажи. Подминахме и още няколко обозначителни табели. След броени минути достигнахме беседка с голяма информационна табела, разказваща за целия археологически комплекс „Свети Никола“. Оттам тръгваха две пътеки – една поемаща нагоре и вляво и друга по-ниско разположена вдясно. Тъй като стрелката сочеше наляво, се запътихме натам. Пътят беше доста стръмен, а и хлъзгав, поради сипещия ни се отгоре дъжд. Но видяното определено си струваше мокрите дрехи и раници (нямахме дъждобрани :D ). Скоро достигнахме голяма скала, от която се разкриваше прекрасна панорамна гледка към вече подминатите поля и нивя. А жълто-оранжевите есенни цветове допринасяха още повече за вълшебството. За жалост, духаше силен вятър, така че не се задържахме задълго. Точно там попаднахме и на ключово разклонение. Доколкото бях прочела, дясната, издигаща се нагоре, пътека води към параклиса и тракийската крепост. Разстоянието би следвало да се взема за десетина минути и след това може да се продължи, като обиколите хълма и излезете на началната беседка откъм по-ниско разположената пътека, за която вече споменах. - Любопитни факти за селището и параклиса Според археолозите тракийският град-крепост е обитаван в периода III-XVII в. сл. Хр. и заема площ от 25-30 декара. Обектът е описан за пръв път при направени археологически обходи на Община Банско в периода 1987-1988 г. През 2003 г. са проведени спасителни разкопки, при които на повърхността излизат раннохристиянска църква от базиликален тип от края на IV – началото на V в. сл. Хр., и прилежащият към нея акропол с проучени 28 гроба. В последствие именно на нейното място е изграден настоящият храм-параклис „Свети Никола“. - Към водопада отгоре Да се върнем към разклонението. Ние поехме по лявата, стелеща се стръмно надолу пътека. Така неследдълго достигнахме реката, проправила си път в скалата и образувала чудните каскади, които ни предстоеше да видим. За нейно име можем да приемем също Свети Никола, като тя всъщност се явява малък приток на река Дисилица, известна още като Добринишката река, защото Добринище е единственият град, през който минава. Наложи се да я прескочим и след няколко крачки бяхме на ръба, от който се стеле водата на един от речните падове. По принцип не бих казала, че мястото е опасно, но не ви препоръчвам да го посещавате в дъждовен ден като нашия, защото беше изключително хлъзгаво. Но да погледнеш надолу към водопада определено си струваше. - Към подножието на водопада След това поехме по обратния път към електрическия стълб. Оттам поехме наляво по леко прикрита от растителността пътека. Минахме и под чуден тунел, образуван от свежите зелени клонки на дърветата – толкова близо до живителната вода сякаш дори есента беше безсилна. Именно той ни отведе до подножието на водопада. Височината на водопад Свети Никола е едва 5-6 метра, но за сметка на това беше изключително пълноводен. Истинска приказка. Дъждът бе спрял, но го заместиха сипещите се от водопада капки. Вече дори грееше слънце и сякаш отвсякъде бликаха пръски живот. Тук прекарахме поне 30-40 минути, но ги усетих като секунди. Никак не ми се тръгваше, ала ни чакаха и други водни басейни – този път минерални. 2. СПА-то Към 15:30 ч. успяхме да стигнем до хотела си и след бърз обяд се потопихме в своята спа идилия. Бяхме отседнали в хотел Орбел. Останах доволна от мястото – разполага с минерални открит и закрит басейн, джакузи, парна баня, сауна и контрастен душ - ведро. Като цяло всичко беше чудесно с изключение на факта, че водата в закрития минерален басейн не беше толкова топла, колкото очаквах. 3. Вечерята За вечеря имахме резервация в механа „Македонска кръчма“, намираща се на десетина минути от хотела ни. Бях посещавала мястото само през лятото, когато останах очарована от огромната и красива градина. Но този пък се възползвахме от уютната атмосфера вътре в механата. Гостуваше и оркестър, така че и настроението беше на макс. А за храната няма какво да говоря – просто трябва да отидете и да я вкусите. 2022-10-26T19:45:45+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/06/13/%d0%bf%d0%b5%d1%82-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d1%81%d0%b0%d0%bb%d0%b0%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d0%ba%d0%b0/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/06/s.jpgSalamancaОчарование, мистичност, хипноза… Саламанка. Град, предлагащ забавлене, град, изпълващ с вдъхновение, град, пренасящ те в друго измерение. Намира се в Западна Испания, далеч от соления морски въздух, без ехо от столичния шум и съчетава старинност и съвремие. Тук ви предлагаме пет приказки, които да изживеете, пет вълшебства, които да ви оставят безмълвни.https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/06/salamanca-1.jpg5 приказки от СаламанкаОчарование, мистичност, хипноза... Саламанка. Град, предлагащ забавлене, град, изпълващ с вдъхновение, град, пренасящ те в друго измерение. Намира се в Западна Испания, далеч от соления морски въздух, без ехо от столичния шум и съчетава старинност и съвремие. Тук ви предлагаме пет приказки, които да изживеете, пет вълшебства, които да ви оставят безмълвни: 1.Пласа Майор (Големият площад) - сърцето на Саламанка, безвъзвратно ще се пренесе и във вашите сърца. Щом кракът ви пристъпи през някой от множеството входове, отвеждащи към различни части на града, ще премигнете, ще се огледате и ще продължите напред, вярвайки, че сънувате. Ще попаднет сред стотици смеещи се и бъбрещи младежи, седящи върху паветата, но не заради недостиг на пейки, а просто, защото така е по-забавно. За разлика от площада в Мадрид, къде това е забранено от закона, тук седенето на земята е традиция за местните и атракция за туристите. И не се притеснявайте за чистите си панталонки, през нощта огромни машини отмиват всяка мръсна песъчинка. Ден е, а вие приличате на пумпалче, развихрило се в центъра на огромния площад. Поспрете се и се загледайте в стотиците скулптурки на глави на известни и допринесли за Испания личности, поставени по цялата окръжност. Но магията настъпва вечер. Светлини, мариачи, ресторантчета, павилиончета с типични сладки изкушения. Площадът ви поглъща напълно, подчинява сетивата ви, а вие сте неспособни да продължите, без да поседнете за много. 2.Напълно възможно е, докато крачите по прекрасните улички, просто да подминете Ла каса де лас кончас (Мидената къща). Но не защото й липсва омайност, а защото се слива с цялостното архитектурно вълшебство на града. В наши дни сградата е собственост на различни частни лица, поради което влизането е забранено, но този факт допринася още повече за приказния ефект на нейната история. Окото ви веднага ще попадне върху множеството мидени черупки по фасадата. Една от легендите разказва, че те са символ на необятната любов, която Дон Родриго Ариас изпитва към своята съпруга Доня Хуана. Според друга, под някоя от мидичките е скрито съкровище, което носи късмет на обитателите на къщата и междувременно е защитено от всяка зла ръка. 3. Влезете ли в Старата катедрала на Саламанка, мигновено ще изпитате преклонение пред величието на архитектурата, пред цялото изкуство, въплътено в изящния храм. Но истинската магия ви очаква, когато извървите старинните стъпала, които ще ви отведат на покрива. Пред погледа ви ще се разкрият река Тормес и Пуенте Романо (мостът над нея), зелени паркове, множеството кули на катедралата и цяяяла Саламанка. Ще се издигнете сред облаците, ще замечтаете да притежавате криле. 4. Саламанка е известна, като средище на студенти. Така че нейният университет, предлагащ разновидни специалности, е една от големите забележителности на града. От него произлиза и символът на Саламанка - жабата. Централната фасадата на университета поставя пред изпитание наблюдателността на всеки турист. Сред множеството фигурки и орнаменти се спотайва мъничка жабка, очакваща своите откриватели. Вярва се, че всеки съзрял я, ще се радва на безгранични успехи в своето образование. За неоткрилите я любопитковци, е предложен план на фасадата, посочващ точното местоположение на подскачащата животинка. 5. А за купонджиите градът предлага и безброй много нощни заведения, барове дискотеки. Но за да разберете как се забавляват местните, не отивайте към централните части, не вървете след тълпата, не се отзовавайте на раздаваните брошурки. Разходете се из тайнствените улички, разгледайте нощна Саламанка, а когато се изморите, се огледайте и попитайте някой усмихнат човек за най-близкото място, където да се разхладите с ароматна сангрия. Забавлението е гарантирано! https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/06/salamanca.jpg5 приказки от Саламанка2022-10-26T19:40:40+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/06/13/3-leki-razhodki-w-blizost-do-sofia/2022-10-26T19:40:15+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/06/13/planove/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/06/222223-1.jpggirl with a bookPortrait of a surprised girl in dress and eyeglasses screaming and holding a book isolated over white backgroundhttps://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/06/222223.jpgPortrait of a surprised girl in dress and eyeglassesPortrait of a surprised girl in dress and eyeglasses screaming and holding a book isolated over white backgroundhttps://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/06/3166381.jpgHand_drawn_Calendar_10https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/06/cal-1.jpgHand_drawn_Calendar_10https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/06/cal.jpgcalendarкалендар2022-10-26T19:39:45+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/07/15/koprivshtitsa-pystra-i-neobiknovena/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/07/cover.jpgкопривщица - цветна и необикновенаВсяка от къщите пленява с изящната си архитектура, с историята, която разказва, с интересните експонати, които показва. В някогашния дом на Тодор Каблешков видяхме първия превод от френски (негово дело) на романа „Граф Монте Кристо“, минахме през Димчо-Дебеляновия „праг“ и усетихме покоя в “тихия двор“, писахме в пясък като учениците във второто класно училище у нас, основано от Найден Геров тук в Копривщица. Чухме историята за кървавото писмо, което слага начало на Априлското въстание, насладихме се на шарките по копривщенските килими, наречени плъсти. Ще се опитам да бъда по-кратка, като само изброя всички останали забележителности в този малък и в същото време побрал толкова много град: - Каменният мост на първата пушка (Калъчев мост) – мястото, където с убийството на едно заптие се слага начало на Априлското въстание; - Мемориалният комплекс „Човекът що даде фаталния знак“, вкл. паметник на Бенковски – оттук се разкрива прекрасна гледка към целия град; - Площад 20-и април – централният площад, тук ще видите Паметник-костница в памет на загиналите по време на Априлското въстание; - Къща-музей на революционера Георги Бенковски – за изложената тук снимка на Бенковски ще прочетете по-долу; - Къща-музей на писателя Любен Каравелов, където ще видите печатарската машина, отпечатала първите броеве на революционните вестници „Свобода“ и „Независимост“; - Лютовата къща – ще ви плени с възрожденските стенописи и пищната си архитектура; - Читалището „Хаджи Ненчо Палавеев“ – тук може да попаднете и на някоя интересна гостуваща изложба; - Ослековата къща – етнографски музей, не е вкл. в обиколния билет (вход: 2 лв.), тук понякога се организират и тематични базари, напр. коледен; - Църквата „Успение Богородично“ – най-старата църква в града; - Църквата „Св. Николай“ – паметник на културата от местно значение, построен изцяло с дарения; - Музей на хляба и традиционните храни, където можете да помесите и/или хапнете за пълно освобождение от делничното напрежение. Третата ми копривщенска разходка беше през декември миналата година (2019 г.). Една от най-пленителните характеристики на места, изпълнени с толкова много вълшебство, е, че в зависимост от сезона успяват да те омайват отново и отново, винаги по различен начин. Тогава под тънката снежна покривка, отразяваща зимните слънчеви лъчи, градът ми се стори по-приказен от всякога. Отново разгледах част от къщите, защото вярвам, че винаги можеш да откриеш неочаквани изненади. Този път най-силно впечатление ми направи разказът на уредничката в къщата на Бенковски. По-принцип един от експонатите в музея е единствената запазена снимка на революционера. Но дамата ни показа и друго изображение, за което се вярва (но процесът на изследване все още не беше приключил), че също е съхранило образа му. Уредничката ни разказа за произхода на втората снимка, за доводите “за” и “против” любопитната теория. С нетърпение очаквам отново да се окажа в Копривщица, за да отида в този музей и да науча от първа ръка как е протекло разследването.  https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/07/cover.pngКопривщица - цветна и необикновенаВсяка от къщите пленява с изящната си архитектура, с историята, която разказва, с интересните експонати, които показва. В някогашния дом на Тодор Каблешков видяхме първия превод от френски (негово дело) на романа „Граф Монте Кристо“, минахме през Димчо-Дебеляновия „праг“ и усетихме покоя в “тихия двор“, писахме в пясък като учениците във второто класно училище у нас, основано от Найден Геров тук в Копривщица. Чухме историята за кървавото писмо, което слага начало на Априлското въстание, насладихме се на шарките по копривщенските килими, наречени плъсти. Ще се опитам да бъда по-кратка, като само изброя всички останали забележителности в този малък и в същото време побрал толкова много град: - Каменният мост на първата пушка (Калъчев мост) – мястото, където с убийството на едно заптие се слага начало на Априлското въстание; - Мемориалният комплекс „Човекът що даде фаталния знак“, вкл. паметник на Бенковски – оттук се разкрива прекрасна гледка към целия град; - Площад 20-и април – централният площад, тук ще видите Паметник-костница в памет на загиналите по време на Априлското въстание; - Къща-музей на революционера Георги Бенковски – за изложената тук снимка на Бенковски ще прочетете по-долу; - Къща-музей на писателя Любен Каравелов, където ще видите печатарската машина, отпечатала първите броеве на революционните вестници „Свобода“ и „Независимост“; - Лютовата къща – ще ви плени с възрожденските стенописи и пищната си архитектура; - Читалището „Хаджи Ненчо Палавеев“ – тук може да попаднете и на някоя интересна гостуваща изложба; - Ослековата къща – етнографски музей, не е вкл. в обиколния билет (вход: 2 лв.), тук понякога се организират и тематични базари, напр. коледен; - Църквата „Успение Богородично“ – най-старата църква в града; - Църквата „Св. Николай“ – паметник на културата от местно значение, построен изцяло с дарения; - Музей на хляба и традиционните храни, където можете да помесите и/или хапнете за пълно освобождение от делничното напрежение. Третата ми копривщенска разходка беше през декември миналата година (2019 г.). Една от най-пленителните характеристики на места, изпълнени с толкова много вълшебство, е, че в зависимост от сезона успяват да те омайват отново и отново, винаги по различен начин. Тогава под тънката снежна покривка, отразяваща зимните слънчеви лъчи, градът ми се стори по-приказен от всякога. Отново разгледах част от къщите, защото вярвам, че винаги можеш да откриеш неочаквани изненади. Този път най-силно впечатление ми направи разказът на уредничката в къщата на Бенковски. По-принцип един от експонатите в музея е единствената запазена снимка на революционера. Но дамата ни показа и друго изображение, за което се вярва (но процесът на изследване все още не беше приключил), че също е съхранило образа му. Уредничката ни разказа за произхода на втората снимка, за доводите “за” и “против” любопитната теория. С нетърпение очаквам отново да се окажа в Копривщица, за да отида в този музей и да науча от първа ръка как е протекло разследването.  2022-10-26T19:38:49+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/08/24/5-vylshebni-vienski-kolela-ednoto-e-v-balgaria/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/08/london-2.jpg5 вълшебни виенски колела. Едното е в България!„Лондонското око“ в Лондон, Англия (London Eye) Едва ли има човек, който да не е чувал за Лондонското око, който да не му се е дивил, когато го покажат в някой филм, който поне за миг да не е бленувал да полети в небето в него. Просто не мога да си представя съществуването на подобна личност. Аз мечтаех за това от съвсем малка. И миналата година коледното чудо се случи. Лондон беше декемврийската ми дестинация за 2019 г., като билетите за виенското колело закупих едновременно със самолетните. На него се качих втората вечер (да, отново по тъмно) от престоя си в града, тъй като исках да му се насладя напълно, а предходния ден щях да съм изморена от ранния полет. Затова пък цели два дни му се радвах отдалече.  Деня, отреден за сбъдване на мечтата ми, беше много студен. По пътя към колелото се спряхме да погледаме и един уличен фокусник, така че вече не чувствах тялото си от студ. Имахме билети, с които не се редихме на опашка, а бързо връхлетяхме в топлата кабинка. Бях в Рая! Макар и вътре да бяха и други хора, гондолите са достатъчно широки, за да не се чувства никакъв дискомфорт. Освен това са затворени, което в този леден ден ми се стори прекрасно. След няколко мига бях на 135 м височина - това е най-високото виенско колело в Европа и най-високото конзолно виенско колело в света! Топлината изпълни душата, тялото и сърцето ми. Под мен бяха безкрайните лондонски светлини, коледните базари, Темза, мостовете Уестминстър и Хънгърфорд. Вълшебство на 360 градуса. Това бе най-приказната част от Лондонското ми приключение! И въпреки че в един момент се наложи да сляза, приключението не приключи с това. Билетите ни включваха и посещение 4D кино, в което гледахме филм за виенското колело – беше страхотен! Имахмевъзможност да се насладим и на бара за шампанско към колелото, но бързахме и не го сторихме. Билетът за всичко това (вкл. да не се редиш на опашка) струваше 34,50 паунда при онлайн покупка. Стандартният онлайн закупен билет е 24,50 паунда. В нашия случай почти нямаше опашка и тези 10 паунда отгоре ми се сториха пропиляни, но това е въпрос на късмет. Има и няколко варианта за комбиниран пропуск за няколко лондонски забележителности, които ще откриете на сайта на колелото. 5. Вековно колело на Нейви Пиър, Чикаго, САЩ (Navy Pier’s Centennial Wheel) Преди време ви разказах как се влюбих в Чикаго и ви посъветвах непременно да посетите увеселителния парк Нейви Пиър, попаднетели в този божествен град. Разбира се, споменах и виенското колело, на което сега ще обърна по-специално внимание. То е високо цели 60 м и от него се разкриват неземни гледки към светлинния лунапарк и езерото Мичиган, разположено точно отдолу. Кабинките и тук са напълно затворени – безопасността на първо място, което никак не ми хареса, но преживяването все пак беше велико. Бях обходила половин Чикаго, за да стигна именно до тази атракция определено си струваше. Цената на билета е 15 долара – напълно приемлива сума за стандартите на държавата. И един интересен факт: това е първото подобно колело в САЩ, предлагащо климатик в 42-те кабини с по осем места, оборудвани и с по два дигитални екрана, на които тече информация за едноименния кей Нейви Пиър, като и е устойчиво на ветрове със скорост до 185 км в час. Вековното колело разполага и с кабина с остъклен под, разполагаща само с 4 места. Звучи магически, но цената на човек е 50 долара. Препоръчвам ви да изберете стандартния вариант гондола, но непременно да отидете и до Скайдек, откъдето ще видите Чикаго под стъкления под на небостъргача. 2022-10-26T19:34:07+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/09/03/ednodnevno-prikluchenie-do-kanion-propadaloto-vodopad-skoka-i-selo-aglen/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/09/cover.jpegскали сред дървета, каньон пропадалотоПървата ни дестинация бе село Реселец (община Червен бряг), от което бързо стигнахме и до обозначителната табела за екопътеката „Тектонски гребен Калето“, която някои наричат и просто каньон „Пропадалото“. Пред нея се простираше огромно блато, отразяващо чистото небе и зеленината наоколо, а над него се издигаха варовиковите скални образувания, които скоро щяхме да погледнем отблизо. В близост имаше и обширна полянка с беседки, условия за барнекю и малко симпатично заведение за гладните и жадните. Малко факти Местността е част от карстовия район на Карлуково и представлява каньон дълъг около 750 м и висок 40 м. Интересното тук е, че целият участък изглежда някак пропаднал с приблизително 60 м и отвсякъде го заобикалят отвесни скали с чудновати форми. А причина за съществуването на въпросните скални образувания са изветрянето, разломяването във вертикална посока на дебелите до 100 м матрихтски варовити пластове и хоризонталното им изместване с около стотина метра. И най-изумителното за мен - цялата тази приказна местност се е оформила преди 68-72 милиона години и съществува чак до днес. Запознанството Вече нямах търпение да поема по дървените стълби, издигащи се вляво от табелата, за да открия тайните на каньона. Но преди това Весо ни нареди в кръгче и всички трябваше да се представим. Избягвам да правя подобни сравнения, но това ми се бе случвало само при екскурзии с чуждестранни гидове, не съм забелязала у нас да е практика. А е чудесен начин да се постави началото на едно колективно приключение. По същество След запознанството бързо се отправихме нагоре по екопътеката. Отвсякъде ни обграждаха чудновати скални образувания, минавахме под оформени от дървесните клони тунели, потраквахме безгрижно, вървейки по обсипаната с варовикови плочки пътека. Много от скалните форми си имат дори имена като например „Гадулката“, която аз лично не различих, но оставям на въображението ви да прецени. СНИМКА гадулка Най-интересна в началото на маршрута ни ми се стори дълга цепнатина по цялото протежение на една висока скала. Тя ме накара да се замисля дали през всичките тези милиони години каньонът е изглеждал по същия начин, както го виждах аз в този ден. Вероятно не. И какъв ли ще бъде дори след само хилядолетие? СНИМКА цепнатина Неследдлго стигнахме до така бленувания „Хладилник“ – пространството между две огромни скали, в което температурата рязко падаше вероятно с поне 15-20 градуса. А в този огнено горещ ден никак не ми се мърдаше от това ВЪЛШЕБНО място. Последваха още причудливи скални образувания, сред които и самата „Гадулка“. Скоро след това прекрачихме прага на най-интересната забележителност (поне според мен) в каньона – пещера „Темната дупка“ (не тази до с. Лакатник). Тя не беше много голяма, но затова пък беше доста по-различна от повечето пещери, в които съм влизала. Входът й водеше към изключително тесен и наклонен надолу коридор, който водеше към нейната сърцевина. Беше стръмно, могро и хлъзгащо се, така че слизането надолу имаше леко екстремен привкус. Сега е моментът да спомена, че районът е един от малкото в България, където може да се види истински скорпион. Един от спътниците ми твърдеше, че е зърнал такъв именно около пещерата, но така и не ни показа негова снимка. :D В „Темната дунка“ се крият и прилепи, така че по-добре не използвайте светкавици, тъй като може да ги изплашите. Както казах, пещерата не е от най-характерните. Тъй като не е образувана в следствие от действието на подземни води (подобно на намиращата се наблизо „Проходна“), а се е получила от срещата между три паралелепипедни блока, тук няма да видитесталактити и сталагмити. Затова пък аз сърнах нещо, което ми наподоби пещерните рисунки в учебницит ми по история. Откривате ли човечетата на снимката? СНИМКА пещерни рисунки След така наречената от мен сърцевина (висока около 70 м) следваше рязко спускане още надолу, но с групата единодушно решихме, че не си струва да слизаме, тъй като беше твърде стръмно и хлъзгаво. А и ни чакаха още приказни приключения. Следващото препятствие по пътя никак не се забави. Непосредствено след пещерата достигнахме стръмен и много тесен участък (но и много кратък). Имаше и алтернативна полегата пътека, която част от групата предпочете. Но екстремистите като мен предпочетохме да почувстваме всяка силна емоция, която каньонът можеше да ни поднесе. След нео ни очакваше най-прекрасната гледка от целия ден – хълм, от който се разкрива панорамна гледка към цялото Пропадало, включително и към най-интересната от всички скални форми – скалата, за която се носят най-различни легенди. Например, че на това място Крали Марко се бил 3 дни и 3 нощи с арапина Муса Кесаджия, след което турчинът избягал позорно. В яда си Крали Марко замахнал със сабята си и разцепил скалата на две. Разказва се и друга – по-романтична, легенда, сподер която от върха на скалата се хвърлила местна мома, която била заставяна против волята си да приеме турската вяра. Тогава от мъка скалата се разцепила на две. Не се и учудвам, че мястото е вдъхновило толкова много приказни истории. Дори и ние изпитахме нуждата поне да му дадем име, тъй като се оказа, че си няма такова (на хълма, не на скалата). Ако ви хрумне идея, може да споделите в коментар. В моето съзнание този хълм съвсем скоро се превърна в чудното място преди гащите – скоро ще разберете защо. И най-накрая пристъпихме дългоочаквания връх – Калето, най-високата точка от маршрута. На него са разположени няколко пейки и беседка. Гледката там не ме впечатли толкова много, но с удоволствие се възползвах от сянката под беседката. Последва лизане надолу по друг малко по-кратък път. Целият преход ни отне не повече от 3 часа, като доста често спирахме и за снимки. 2022-10-26T19:33:15+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/09/10/ednodnevno-prikluchenie-do-kanion-propadaloto-vodopad-skoka-i-selo-aglen-chast-vtora/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/09/cover-1.jpegСкален мост в село ъгленПоследната спирка в този, изпълнен с вълшебни емоции и пейзажи, ден бе село Ъглен, община Червен бряг. Най-напред спряхме в центъра му, за да се доразхладим с по сладолед – доста интересно преживяване. Попаднахме на един от най-големите събори в селото, който се провежда всеки последен уикенд на август – Голяма Богородица по стар стил. Отвсякъде се носеха кючеци, сергиите с водни пистолети и захарен памук се стелеха навред, а повечето местни около нас се разхождаха по бански – наблизо имаше два плажа – на басейн и край реката. Снимка Събор След като послушахме „музика“ и хапнахме сладолед, се отправихме към прелестния естествен скален мост „Дупката“, простиращ се над водите на р. Вит, в края на селцето. Интересна тук е не само чудноватата му форма, чието отражение в реката образува лале или пък птица (зависи от въображението ви), а и фактът, че единият му край излиза от сушата, а другият потъва директно във водата. По брега на реката имаше множество плажуващи, като както местният ни гид – Тиката, който случайно срещнахме по пътя, ни разказа, мостът им служел за трамплин към водата. Но истински екстремната атракция според мен бе друга - дупката в едно от останалите скални образувания наблизо, която се използва за директно транспортиране в реката. На стотина метра от моста видяхме и скалното образувание „Слончето“ – скала във формата на слон.  СНИМАК СЛОНА И финалната изненада – шоуто, което Трифон Трифонов –Тиката, ни изнесе. Той – мъж на над 60-годишна възраст, непиещ алкохол и кафе, непушещ цигари, без жена или бръчки, изведнъж се втурна по моста (не скалния, а друг - човешко дело) на изхода от селото с бързината на младеж. Мигновено се оказа в другия край и след това бързо се качи на парапета на моста. Върна се до нас, вървейки по него с напълно равномерно темпо. Впоследствие ни каза, че не посмял да ни представи най-новия си номер, за да не получим инфаркт. Интересно какъв ли ще е... Предполагам, че върви по парапета и на ръце.... Настъпи време за прибиране. Някои ентусиасти искаха да се отбием и до пещера „Проходна“, на което Весо бе готов да се съгласи, но времето беше напреднало твърде много. Ако вие разполагате и с втори ден в района, ви препоръчам да я посетите в комбинация с екопътеката „Искър-Панега“. Е, мислите ли скоро да посетите това живописно кътче на родината ни? 2022-10-26T19:32:28+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/09/23/6-prichini-da-obiknete-sandanski/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/09/d186.jpeg6 причини да обикнете СанданскиПарк „Свети Врач“ „Свети Врач“ е любимият ми градски парк в България. Тук има от всичко - дори отвъд представите ни за подобно място. През годините паркът постоянно се е разширявал, като днес площта му е цели 344 декара. Алеите са безкрайни, като някои са под плътните дървесни сенки, а други - по-централни и слънчеви. Това е и единственият парк с подобни пясъчни алеи в България. Докато се разхождаш, се чувстваш все едно си в гората. Любимите ми части от парка са изкуственото езеро и пространството около преминаващата през „Свети Врач“ река Санданска Бистрица. Езерото е в по-началната част на парка. В него ще видите десетки патици, лебеди и други техни братовчеди. Те често излизат на сушата и няма да се смутят дори да се приближите съвсем близо до тях. Можете да им помахате и от някое от водните колела, плаващи в езерото. А още по-прелестна е единствено реката. Над нея са изградени два дървени моста, които допринасят за вълшебната атмосфера. Именно до един от тях са разположени две „атракции“, които ви съветвам непременно да посетите. Дългите разходки сред природата отварят апетита, а позиционираният в сърцето на „Свети Врач“ ресторант Park Point е перфектното място за хапване и отмора. Намира се на брега на реката, което гарантира чудната гледка. А храната – и по-конкретно скарата, е страхотна и голяма част от ястията в менюто се сервират придружени от невероятни пържени картофки. Още от ресторанта може да забележите и разположеното зад него виенско колело. Това е най-голямата подобна атракция в България. Редовният билет е 10 лв. и ви дава право на 30 минути престой. Гледката от него е ненадмината. Повече за него може да прочетете в посветената ми на виенските колела статия. В парка ще откриете и зоокът с пауни и фазани, ботаническа градина, фонтани, минерални чешми, макет на цялата планина Пирин, къщичката на Баба Яга, детски кътове, тук са и стадионът, градският плувен комплекс, летен театър и още много. Разходката в „Свети Врач“ ще е особено интересна и за любителите на растенията, тъй като растителните видове в парка са над 160. Сред тях са множество вековни чинари, както и кедърът и софората, специално доставени от Италия, за да се борят с комарите от реката. 2. Минералната вода Кой ли не обича да ходи на СПА? Минералните извори в Сандански са цели 6, а водите им са хидрокарбонатно-силициеви, сулфатно-натриеви и флуорни. Това може и да не ви говори много – подобно на мен, но едно е сигурно - ще подобрят здравето на всеки, потопил се в тях. Градът дори е известен като най-добрата естествена лечебница на бронхиална астма в Европа. В парк „Свети Врач“ е разположен и санаториум за лечение на заболявания на дихателната система. 3. ЗооКът Съвсем близо до Сандански (на пешеходно разстояние от парк „Свети Врач“) е разположен зоокът с кенгурута, елени, сърни, муфлони и ред други животни. Звездата тук е кенгуруто Кики, което преди няколко години се превърна в медийна сензация със своето бягство. Управникът ни разказа, че в крайна сметка успели да го заловят в една зеленчукова градина. Собственикът й сигнализирал за огромен заек в имота си. :D Над пространството с животинките са обособени дървени мостове, от които се разкрива всяко кътче от техния дом. Мястото е под дебелата сянка на горската растителност, така че е перфектно за най-топлите часове от деня. Има и пейка, от която също можете да се радвате на животните, докато си почивате. 4. Манастирчето Друго място, изпълнено с хармония, спокойствие и голяма доза виталност, е манастир „Св. Св. безсребреници Козма и Дамян“. Той е разположен край река Санданска Бистрица в живописната местност "Смилово" сред естествени ливади и вековни кестенови дървета. Най-великолепното тук е дворът. В него можете да си направите пикник или просто да поседите на зелената трева, да си налеете „кристално чиста вода от Пирин“, както е написано на чешмата, да се слеете с природата. И малко история... Според археолозите манастирът датира още от епохата на ранното християнство (IV-VI в.). А за съществуването му и през Средновековието свидетелства една приписка от XV в., открита в старопечатна книга, съхраняваща се днес в Белградската библиотека. По време на Османското робство е разрушен, но през 1928 г. започва възстановяването му върху останалите руини. В наши дни манастирът е известен най-вече със своето аязмото - "Мирото“, вградено днес в параклиса "Св. Петка". Мястото е в покрайнините на града, на около 2,5 км от центъра. Бихте могли да минете оттук и по път към зоокъта с кенгурутата, макар и по-бързият маршрут до животните да е през парк „Св. Врач“. 2022-10-26T19:31:36+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/10/08/ekopyteka-lozenska-planina-kym-prelestite-na-vryh-polovrak-i-yazovir-pasarel/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/10/img-3e644f9488681663496040213201fdf3-v.jpg.jpgлозенска екопътека, връх половракПредстои ни топъл слънчев уикенд – перфектен за енергизираща разходка в планината. А екопътеката, за която ще ви разкажа в следващите редове, е чудесен вариант за есента, а и за вас, ако живеете в/около София и търсите ненатоварващ и ненатоварен маршрут. Екопътеката „Лозендка планина“, простираща се в едноименната планина – дял на Средна гора, е сравнително кратка, но в същото време преливаща от разнообразни пейзажи, от природни и създадени от човека забележителности. Дължината на маршрута е 12 км, като с нормален ход се минава за 3-4 часа. Денивелацията на трасето е едва 492 м, а към средата на пътя е основната цел – връх Половрак/Полувраг, висок 1182 м. Отиване и прибиране от екопътеката Ключово в случая е дали ще използвате личен автомобил. Бих ви препоръчала да не го правите, защото в такъв случай ще се наложи да си отделите време и за пътя навръщане. Другият вариант е градският транспорт. Екопътеката свързва селата Долни Лозен и Долни Пасарел. Ние я започнахме откъм с. Долни Лозен. За целта се качихме на автобус 5 от спирката на метростанция Цариградско шосе в посока въпросното село и слязохме на последната спирка. Повървяхме няколко минути нагоре по асфалтов път (като локация за GPS може да зададете учебния център на БЧК). Малко над него започва и пътеката. Не се подвеждайте от дървената постройка пред центъра, не това е началото на пътеката. Навръщане се прибрахме с автобус 3, който хванахме от село Долни Пасарел, като отново слязохме на метростанция Цариградско шосе. Алтернативите тук са две – в зависимост откъде излезете от планината. В случай че бързате или се объркате и влезете направо в селото, то ще можете да се качите на автобуса от първата му спирка – „Село Долни Пасарел“. А ако извървите цялата екопътека до самия й край при язовир Пасарел, автобусната спирка, която ще ползвате, е „Яз. Пасарел“. По пътеката Най-важното тук е да следвате маркировката – червена на цвят. Пътеката е добре обозначена, тъй като разклоненията са много и възможности да сбъркате пътя не липсват. Затова и постоянно се оглеждайте за дървета, камъни и табели с червени ленти, а на места дори и стрелки. Първата част от маршрута (откъм село Долни Лозен) представлява сенчеста пътека под клоните на горските дървета. Не след дълго ще видите и табела, обозначаваща алея Г. Бенковски. Тя включва манастир „Св. Спас“, пещерата (която така и не видях), мемориалния парк на незнайния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, както и връх Половрак. Манастирът Първата спирка от маршрута е Лозенският манастир „Свети Спас“. Той се явява най-източният от съществуващия от 13.век насам манастирски комплекс около София Мала Света Гора. По време на Османско робство често е плячкосван, а през през 1737 г. е и опожарен. През 1821 г. е издигнат отново и скоро след това се превръща в средище на националноосвободителното движение. Храмът е много красив както отвътре, така и отвън. Сред творците, участвали в изографисването му са Никола Образописов и учениците от Самоковската художествена школа Христаки Захариев и Димитър Христов. Но най-хубавото за мен бе дворът. Буквално на ръба на тревната площ са поставени пейки, с гледка, подобна на очакващата ви на върха. Ала оттук се вижда само Софийското поле, докато на Половрак вълшебството е 360-градусово. Вдясно от манастира се намира и последната чешма на екопътеката. А както един местен ни каза – там течала и най-вкусната вода в околията. Разбира се, не пропуснахме шанса да я опитаме. И вкусът й наистина беше по-сладък в сравнение със съдържанието на поизпразнените ни шишета. До чешмата стигнахме по пътеката вдясно от манастира, като след това се върнахме, за да се включим отново в очертанията на екопътеката, която завиваше също надясно, но малко преди манастира. Точно над чешмата се простираше и широк път нагоре, който предполагам също се включва в маршрута ни в даден момент, но все пак ви препоръчвам да се движите по маркировката. След манастира минахме покрай ябълково дърво с пейка под него. Това беше моментът, в който най-трудно открихме правилния път. Тук не бива да продължава напред, а леко вляво и нагоре. Скоро ще видите и указателна табела. Последваха чудни обширни поляни, като на една от тях имаше и беседка, която в дъждовен ден може да ви послужи и за подслон. Мемориалния парк на незнайния четник от Хвърковатата чета на Бенковски На стотина метра от върха е разположено най-уютното място от целия преход, а именно - мемориалният комплекс на незнайния четник на Георги Бенковски. Вярва се, че някога сред дърветата под връх Половрак убежище бил открил един от бунтовниците от четата на Георги Бенковски. Живеел в малка пещера под върха, а овчарите от близкото село го снабдявали с храна и дрехи. Ала, за нещастие, бива предаден и скоро след това е заловен и убит. След Освобождението около гроба му е изграден този малък парк, който днес е част от екопътеката „Лозенска планина“. Там ще видите красива паметна плоча, като един от надписите й гласи: „Вместо кандила блещукат звездите на незнайно падналите български великани“. Над гроба са разположени и няколко дървени пейки, където можете да си починете, да помислите и да се заредите с енергията на смелите ни предшественици, която природата е пази. Връх Половрак След като заобиколите бялата ограда на мемориалния комплекс, след миг вече ще сте на връх Половрак. Най-напред ще видите нестандартна конструкция, наподобяваща комин. На нея е облегната мраморна плоча с името на върха. На нея то е изписано като Полувраг – според мен преиначено заради полувраговете на четника, които, първо, са го хранили, но после са ги предали. А откъде идва истинското му званието Половрак? То му е дадено още от древните траки и означава „орлов поглед“, „орлов взор“. А причината за това става очевидна след само още няколко крачки. Макар и гледките около „комина“ да са великолепни, недейте да се бавите много там, а продължете още малко напред към развяващото се българско знаме. Това е мястото за пълна възхита. Софийско поле, Стара планина, Витоша, Рила, Плана, язовир Искър, село Лозен, а дори и детайли като дружбенските комини ви очакват да ги съзрете от Половрак. Някъде тук се крие и Пещерата на отшелниците, която обаче ние така и не потърсихме. Ако вие сте я посещавали, ще се радвам да споделите частица от преживяването си в коментар.  Към село Долни Пасарел От върха продължихме по спускащата се надолу пътека. Тук на няколко пъти тръгвахме по грешни пътечки, но след като не откриехме маркировка, се връщахме. Затова отново ви повтарям – гледайте за червените ленти и табелите!  Хубавото е и че обхватът беше добър, така че скоро след това започнах да проверявам дали се движим в правилната посока и на GPS-а на телефона ми. Скоро минахме покрай заслон, приличащ на къща от приказките. Последва малък участък под дебелата сянка на дърветата, който скоро се преля в открито поле. Вляво ни остана още един заслон, край който бяха разположени каравани. Не след дълго се озовахме в „Зоната за пикник“, както пише на табелата. Тук спряхме за кратко, за да се полюбуваме на природата, а и за да решим накъде да поемем след това. GPS-ът и картата на табелата показваха да продължим наляво по перпендикулярния на пътеката, от която идвахме, път. Така се озовахме на краткия път към селото, който се отклоняваше от екопътеката „Лозенска планина“. След около половин час навлязохме в село Долни Пасарел и стигнахме до първата спирка на автобус 3. Бонус приключение – язовир Пасарел Част от компанията ни беше дошла с кола, която паркираха в село Лозен. Затова и малко след „Зоната за пикник“ решиха да се връщат назад. Така и са се натъкнали на правилното продължение на екопътеката. Тя ги е отвела до още две забележителности на местността. Първата - мемориалът на българския летец капитан Димитър Списаревски, проявил смелостта си по време на бомбардировките над София, когато се врязва във вражески самолет, а отломките на самолета му падат точно тук в гората. Малко след това са минали под дървена арка, бележеща края - или за други началото, на екопътека „Лозенска планина“, откъм село Долни Пасарел. Оттам маркировката продължила вдясно към язовир Пасарел. За щастие, до язовира съм ходила няколко пъти, така че не съжалявам толкова много, че го пропуснах. Но ако вие не сте, ви препоръчвам внимателно да потърсите правилната маркировка и да се насладите на всички прелести, които екопътеката предоставя.  Както по-горе споменах, след като се нарадвате на язовира, можете да минете по въжения мост над него и да излезете точно на спирката на автобус 3. А ако сте се заблудили като нас, влизайки директно в селото, а все пак искате да стигнете и до язовир Пасарел, нелош вариант е да хранете автобус 3 от първата му спирка в Долни Пасарел, като слезете на четвъртата, където е язовирът. 2022-10-26T19:25:54+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/10/17/den-sred-prirodata-chepyn-planina-dragomanskoto-i-aldomirovskoto-blato/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/10/20200823_134443-1.jpg20200823_1344432022-10-26T19:23:38+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/11/08/edin-magichen-den-ekopyteka-iskyr-panega-peshtera-prohodna-natsionalen-petheren-dom-petyr-tranteev-i-skalnia-manastir-sweta-marina/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/11/20201024_175429-01.jpegЕкопътека Искър-ПанегаЛЕКА И ОМАГЬОСВАЩА РАЗХОДКА ЗА ДЕН: екопътека Искър-Панега, пещера „Проходна“, Национален пещерен дом „Петър Трантеев“ и скалния манастир „Св. Марина“ Преди време ви разказах за някои от по-малко известните забележителностите около Луковит – каньон Пропадалото, водопад Скока, село Ъглен и други. Днес отново поемаме на разходка към този район, за да преоткрием едни по-популярни, но не напълно познати за мнозина обекти. 1. Екопътека Искър-Панега Ще си позволя да цитирам една моя приятелка, която се изрази по следния начин за екопътеката край р. Златна Панега: „Още когато ме заведе преди няколко години, не можех да повярвам, че има толкова амазонско място толкова наблизо!“. След като чух тези й думи, не мога да си представя по-подходящо описание за това неземно кътче природа. Обособената екопътека е с дължина от около 12 км, като в двата й края са разположени гр. Луковит и с. Карлуково, където се намира и следващата ни спирка – пещера „Проходна“. Но още сме на пътеката. Флората и фауната тук са като от друг свят. Наоколо гнездят 128 вида птици, като към 25 от тях са поместени в Червената книга на България. А най-омагьосващото е цветът на реката – зеленикаво-синкав, причинен от карстовите й води. А самата екопътека е като от детска приказка. В началото си тя се разклонява по два възможни маршрута, които съвсем скоро се обединяват в едно. Първият е „За бабите и внуците“ – по полегат, а вторият – „За издръжливите“, с една идея по-екстремен. :D Следва разходка под китните дървета, които на есен омайват с цветовете си. Малко след това ще се озовете на първото дървено мостче, а после на още едно и още едно. Част от конструкциите са прикрепени за скалите край реката, което им придава още по-голямо очарование. По пътя забелязахме и че във водата беше пълно с лодки, каяци и водни колела – при следващото си посещение със сигурност ще включа и нещо такова в програмата си. Сред най-интересните обекти по пътеката е пещера „Стемна дупка“. На много места в Интернет прочетох, че не е облагородена и не е препоръчително да се влиза. Честно казано, и преди съм минавала по този маршрут и нямам спомен да съм влизала много навътре в пещерата. Но този път го направихме и нямахме никакви проблеми. Вътре не беше прекалено влажно и кално, повървяхме съвсем спокойно до доста напред в нея. Самата пещера е много красива и с интересни форми. Тук са открити и следи от хора, датиращи от дълбока древност. Ние най-вероятно не сме ги видели, но тук на помощ идва въображението. Гънките по стените са толкова много и разнообразни, че ако се вгледате достатъчно добре, със сигурност ще откриете очертанията на някой човешки или животински силует, на нещо, наподобяващо древна писменост, на слънце или планета. Имайте предвид, че пътеката е пълна с пейки, масички и беседки, така че условията за обяд сред природата са перфектни. Само си носете храната, защото след входа към пътеката вече няма да има откъде да си купите. Интересен момент е и самият край на екопътеката. Няма как да го пропуснете, защото е обозначен с внушителна постройка. Там е разположена и дървена тераса, на която също можете да поседнете за обяд. Но и след края изненадите не свършват. Ако продължите напред, ще навлезете в необлагородената част на пътеката. В моя случай всеки от пътите, в които съм поемала по нея, се е налагало в един момент да се връщам, тъй като съм била притисната от времето. По принцип пътеката би трябвало да ви изведе до пещера Проходна. Но за по-бързо и сигурно можете да се върнете до колата си и да изминете десетината километра до „Божиите очи“ на четири гуми. 2. Пещера „Проходна“ Ще започна със снимка от последното си ходене там. 19:00 ч. в края на октомври не е съвсем подходящо време за посещение на пещери – особено ако са открити и няма поставени осветителни тела в тях. И все пак приключението да влезеш в „Проходна“ по тъмно е безспорно страхотно. Трепетът дали някой прилеп няма да ти отнесе главата, лумтенето на сърцето, когато чуеш ехото си в тъмното, емоцията от това да съзреш двете светещи в тъмното очи над главата си... За съжаление, на снимките ми не се вижда нищо, но процепите в пещерата се очертаваха ясно въпреки мрака навън. Както вероятно знаете, другото име на пещера „Проходна“ е „Божиите очи“/ „Очите на Бога“ – имена, вдъхновени от двата процепа, наподобяващи очи, на тавана й. Истинската причина за появяването им са денудационните процеси и ерозията в резултат от просмукващите се води. Но за вярващите символиката им е друга още от древнотта. Според археолозите преди милиарди години „Проходна“ е представлявала важно окултно място за местните жители. Там те извършвали най-различни ритуали като например за плодородие. Но пещерата има и доста по-практично и съвременно приложение – тя е една от малкото в България, от които можете да скочите с бънджи, като мнозина я използват и за скално катерене. И още нещо любопитно – „Проходна“ притежава най-дългия пещерен тунел в България – 365 м, а височината й е 56 м. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност. Тя бързо се превръща в емблема на родната природа. В нея са снимани и немалко филми – „Време разделно“, „Борис I”, френската продукция Vercingétorix: La Légende du druide roi, американският The Way Back, съветско-българският филм „По следите на капитан Грант“, телевизионният сериал „Шменти Капели: Легендата“ и др. И освен хора, отправящи своите молитви към Бога, актьори и скачачи с бънджи тук може да срещнете и палаткаджии. Затова не се стряскайте, ако я посетите по тъмно и чужд глас отговори на ехото ви. И все пак имайте предвид, че опъването на палатка в пещерата е забранено, така че вие не го правете. 3. Национален пещерен дом „Петър Трантеев“ и скалния манастир „Св. Марина“ След излизането от дебрите на пещерата наред идва леко изкачване. От входа на „Проходна“ началото си води кратка екопътека към националния пещерен дом „Петър Трантеев“ и към скалния манастир „Св. Марина“. Пътят се намира в южния край на пещерата, откъм влаковите релси и се изкачва рязко нагоре. Но дори и деца могат да се справят с трасето. Изминаването му няма да ви отнеме повече от 30 минути. Пещерният дом е разположен на 195 м надморска височина и е точно над десния бряг на р. Искър. Сградата е така устроена, че всичките й помещения и тераси гледат към близкото село и към реката. Оттук ще видите и лудницата. Тук е чудесно място за обяд, тъй като има туристическа столова. Аз съм хапвала от пилешката им супа и не беше никак лоша. Непременно седнете на някоя от терасите. Така ще се почувствате сякаш обядвате, кацнали върху някой облак високо, високо в небесната шир. И най-интересното – сградата е разположена в скална цепнатина. Някога мечтали ли сте си да спите на подобно място? Е, ако е така, пещерният дом е и хижа, която разполага с 60 легла. А за десерт можете да разгледате богатата спелеологична колекция на Петър Трантеев – един от най-дейните основатели на пещерното дело у нас и вдъхновител за създаването на това приказно място. След като сме презаредили силите си, поемаме към манастира. За целта ще трябва да се върнете по същата пътека, докато стигнете табела, сочеща отбивката към „Св. Марина“. Разбира се, можете да посетите първо него, а след това пещерния дом.  И тази част от маршрута минава през прелестната гора, а ако запазите тишина до слуха ви ще стигне песента на шумолящата река Искър. Ще се наложи да преминете през доста стръмни участъци, но на най-трудните места са поставени дървени мостчета, парапети, стълби, така че да се насладите на приключението си без притеснения. И съвсем скоро ще се озовете точно пред манастир „Св. Марина“. Той е построен в самата скална ниша още през XIII век. Сгушен в скалите, манастирът прилича на къщурка от приказките. Енергията на мястото е наистина силна и със сигурност ще ви зареди с позитивизъм. А чудните гледки наоколо ще ви очароват до краен предел. https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/11/20201024_180849.jpg20201024_1808492022-10-26T19:20:16+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/11/24/weekend-pateshestvie-iazovir-pchelina-kuistendil/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/11/d0b4.jpegУикенд пътешествие: язовир Пчелина – Кюстендил – село Шишковци – водопад Полска СкакавицаТози ноември се оказа необичайно слънчев и топъл, затова и се стремя да се възползвам на макс от хубавото време. За щастие, България е толкова необятна, изпълнена с приказни кътчета, просто вълшебна! А ето и маршрута на последното ми уикенд пътешествие: язовир Пчелина – Кюстендил – село Шишковци – водопад Полска Скакавица. 1. Язовир Пчелина Към язовира поехме от гр. София по автомагистрала „Струма“. Минахме през Перник и Радомир, а крайната цел се намираше на двадесетина километра от там. Последните няколко километра от пътя са по сравнително широка горска пътека. С колата стигнахме до средата й, въпреки че имаше къде да паркираме и по-рано. Според мен поехме пеша точно навреме, защото след минута-две пред нас вече се разкриваха чудни гледки към язовира. Първи ни посрещна малкият параклис „Свети Йоан Летни“, който е разположен на хълма с панорамна гледка към яз. „Пчелина“. Но преди да му обърна заслуженото внимание, спрях на място, за да съзерцавам безмълвна в синевата пред себе си. Започнах да се въртя като пумпал, за да успея да обхвана с очи всяко прелестно кътче около себе си, но все не ми стигаше. Язовирът е с площ от 5,38 кв. м, но на мен ми се стори безкраен! Въпросният хълм също е доста обширен, има по-високи и по-ниски части. Точно до параклиса са поставени и две пейки с неземни панорамни гледки – едната е почти на ръба. 😊 Можете да поседнете и на полянката на един от баирите – чудесно място за пикник. Мисля, че по-добре от мен може би се чувстваше единствено човекът в малката лодка, която съзрях долу в язовира. В недалечното минало на това място се простирало село Пчелинци – по името на типичния за района пчеларски занаят. Но след издаден през 1978 г. указ местните биват изселени към околните села, а Пчелинци е потопено. На повърхността остава само средновековната църква „Свети Йоан Летни“, построена през 1350 г. Постройката е много красива, а и самият храм все още е действащ. Атмосферата вътре не може да се сравни с тази отвън, но ми беше приятно да го разгледам и да запаля свещичка. Малките пламъчета на църковните свещници винаги ми носят усещане за уют и вътрешна топлина. Препоръчвам ви да обърнете внимание и на стенописите, за които се смята, че са от XV-XVI век. 2. Обяд След като прекарахме около час и половина на това божествено място, се отправихме към „Калената пивница“ с идеята за вкусен обяд. Бяхме изчели толкова много суперлативи за тази прословута механа в село Калище, че вече нямахме търпение да пристигнем. За жалост, когато отидохме, се оказа, че е затворена за ремонт. Стори ни се, че част от нея е изгоряла. Но каквато и да беше причината, ние останахме без мечтания вкусен обяд. Пожелавам ви, когато вие се отправите на това пътешествие, пивницата вече да функционира. 😊 Разгледахме заведенията в околността в Google Maps и се спряхме на ресторант „Шатрата“. Позитивното беше, че имаше много дезинфектанти, но имайте предвид, че всички маси са на открито, така че трябва да се съобразите и с времето. Храната беше на средно ниво. 3. Кюстендил В Кюстендил съм ходила няколко пъти, а ако се намираше по-близо до София, вероятно бих отскачала и по-често. Основна причина за това е любимият ми ресторант „Friends”, за който съм ви разказвала и преди. А този път ми направи дори още по-добро впечатление, тъй като освен всички останали мерки за дезинфекция бяха поставени и ултравиолетови лампи на няколко места в помещението. - Крепост Хисарлъка Новата за мен забележителност тук беше късно античната и средновековна крепост Хисарлъка. Тя се намира на около 2 км югоизточно от града. До нея някак успяхме да стигнем с Google Maps, но за обратния път най-добре попитайте някой от работещите в нея, защото в картите маршрутът е грешен. Най-хубавото в крепостта е гледката към целия Кюстендил. Ние пристигнахме в късния следобед и се застояхме поне около час и нещо, така че имахме възможност да се насладим на панорамата и по светло и после с облелите града светлинки. Предполага се, че крепостта е изградена през IV-V век, а през XV е съборена от турските нашественици. От откритите тук археологически находки можем да съдим, че Хисарлъка е използвана както през Античността, така и през Средновековието. Кулите били 14 на брой и достигали 12 м височина, крепостните стени – 10 м, а общата площ на крепостта – 21 декара. Безспорно величествено място. Днес можем да се разхождаме между руините и само да си представяме какво е било едно време. И това е възможно едва от 2014 г. насам, когато крепостта е реконструирана. Тогава е изграден е и лапидариум, където се излагат камъни с археологическо значение. Има и нещо като тераса, което ние единодушно заключихме, че вероятно служа за сцена. Около крепостта ще откриете още пейки, детска площадка и страхотен зоокът. В него има мечка, лъв, вълци, диви прасета, пони, най-различни птици и гризачи. За жалост, животинките не изглеждаха никак въодушевени от престоя си в клетките, но все пак е интересно да бъдат видени – особено ако сте с деца. Интересен факт е, че повечето от тях са пенсионирани циркови артисти. - Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ Другото място, което ви препоръчвам непременно да посетите в Кюстендил, е художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“. Тя е в състояние да ме очарова всеки път, когато пристъпя през прага й. В нея се помещават много от творбите на родното ни величие – Владимир Димитров – Майстора. Картините в галерията са над 3 000, а повече от 1/3 от тях са негови. Тук можете да видите още експозиции на антично, средновековно и възрожденско изкуство, творби на талантливи кюстендилци, а и на хора от цялата страна, има и чуждестранни картини. А най-интересното е, че галерията често приютява и временни изложби, така че да има и по нещо ново за разглеждане. Работно време: всеки ден от 10 до 18 ч. - Вечеря – ресторант „Friends” 😊 - Закуска – кафе „Флора“ – похапнах супер сладка и хрупкава гофрета. И менюто им с чайчета не е за подминаване. Впечатление ми направи, че по главната улица има много наподобяващи на това кафенета, така че предполагам, че повечето от тях са подходящи поне за по чаша ароматно кафе. 4. Село Шишковци и Къща-музей „Владимир Димитров-Майстора“ Село Шишковци се намира на 6 км североизточно от Кюстендил. До него можете да отидете и с влак (същото важи и за Кюстендил). Според Уикипедия населението му е малко над 500 души. Улиците бяха приказно спокойни и някак уютни. А дестинацията ни – къщата-музей „Владимир Димитров-Майстора“ бе заключена. На огромната дървена порта имаше табелка с телефон, на който да позвъним. „Стопаните“ бързо се отзоваха и след 5-10 минути бяхме вътре. Бяхме големи късметлии, защото, когато пристигнахме, нямаше никого, а докато ни отворят, зад нас се бе оформила дълга опашка. Къщата е на два етажа. В стаите са поместени фотодокументи, илюстриращи приноса на Майстора към българското и световното изобразително изкуство, както и предмети, свързани с неговите живот и творчество. Особено интересна е и стаята, която е обитавал. В нея всичко е запазено така сякаш всеки момент ще се прибере. Противно на това, което си мислех, преди да посетя мястото, Владимир Димитров-Майстора е родом от село Фролош, а не от Шишковци. Но в тази къща е живял и творил почти 20 години – между 1926 и 1944 г. 2022-10-26T19:17:38+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/12/02/weekend-pateshestvie-iazovir-pchelina-kuistendil-2/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/10/image-1.pngimage-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/10/image.pngimagehttps://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/12/d186.jpgУикенд пътешествие: язовир Пчелина – Кюстендил – село Шишковци – водопад Полска Скакавица (втори ден)Уикенд пътешествие: язовир Пчелина – Кюстендил – село Шишковци – водопад Полска Скакавица (втори ден) След като предния ден се бяхме насладили на приказния язовир Пчелина и бяхме разгледали забележителностите в Кюстендил, продължихме пътешествието си към село Шишковци и водопад Полска Скакавица. 4. Село Шишковци и Къща-музей „Владимир Димитров-Майстора“ Село Шишковци се намира на 6 км североизточно от Кюстендил. До него можете да отидете и с влак (същото важи и за Кюстендил). Според Уикипедия населението му е малко над 500 души. Улиците бяха приказно спокойни и някак уютни. А дестинацията ни – къщата-музей „Владимир Димитров-Майстора“ бе заключена. На огромната дървена порта имаше табелка с телефон, на който да позвъним. „Стопаните“ бързо се отзоваха и след 5-10 минути бяхме вътре. Бяхме големи късметлии, защото, когато пристигнахме, нямаше никого, а докато ни отворят, зад нас се бе оформила дълга опашка. Къщата е на два етажа. В стаите са поместени фотодокументи, илюстриращи приноса на Майстора към българското и световното изобразително изкуство, както и предмети, свързани с неговите живот и творчество. Особено интересна е и стаята, която е обитавал. В нея всичко е запазено така сякаш всеки момент ще се прибере. Противно на това, което си мислех, преди да посетя мястото, Владимир Димитров-Майстора е родом от село Фролош, а не от Шишковци. Но в тази къща е живял и творил почти 20 години – между 1926 и 1944 г. Музеят е открит на 25 юни 1982 г. по повод стогодишнината от рождението му. Но по думите на настоящата управничка, през последните две години е придобил още по-приветлив облик. Тя беше много ентусиазирана и с радост ни разказа за живота на великия художник, за множеството му пътешествия, сред които дори и до Америка. Обърна ни внимание и на факта, че той рядко подписвал творбите си. Според него една картина трябвало сама да говори за своя автор. Този начин на мислене определено ме впечатли. И макар често да рисувал красиви девойки, не е известно Майсторът да е бил в продължителна любовна връзка. Но по думите на управничката витае „легенда“, че художникът е бил влюбен в девойка, която нарисувал, но скоро след това тя починала от туберкулоза. Ето я и нея (на едно от магнитчетата ми от музея): И нещо много важно – в къщата се влиза само с маска и изрядно се следи да няма струпвания от хора. 5. Водопад Полска Скакавица За десерт си бяхме запазили най-хубавото и дългоочакваната ми среща с водопад Полска Скакавица най-сетне се осъществи. За него също съм ви разказвала в публикацията си за съседното село Раждавица, но тогава все още не го бях виждала с очите си. Това място е божествено. Няма думи, с които да изразя красотата му. След Ниагара този е най-приказният водопад, който съм виждала! 😊 Най-напред трябва да стигнете до село Полска Скакавица. GPS-ът бързо ще ви отведе до началото на екопътеката (има няколко табели), където можете да паркирате колата си. Мнозина минават по-голямата част от маршрута с автомобил, но ние избрахме да ходим пеша под топлото слънчице. По пътя се разкриват чудни гледки към Земенската планина, в която е разположен водопадът. Има и места с пейки и масички, ако се изморите. Пътят на отиване ни отне около час и двадесет минути, а обратният дори по-малко – след като вече се бях наснимала. Тъй като мога да говоря за това място със страници, ще опитам да обърна внимание на най-важното. Най-интересното по пътя беше странна набраздена скала (поне мисля, че беше скала), наподобяваща пещера с дупка в средата на тавана. Интересната й форма вероятно се е получила под влиянието на дъждовната вода. Малко преди нея и след това има стръмни и тесни участъци, така че ви препоръчвам да сте със стабилни обувки. Заради есенните листа, се пързаляше много. Но на най-стръмните пътеки са изградени дървени стълби с парапети, така че да е напълно безопасно. Точките около водопада, до които можете да стигнете, са 3. Непременно отидете до всяка една от тях! - По средата на водопада Най-напред се отправихме към средната по височина точка спрямо водното чудо. Натам ни отведоха стълбички, които трябваше да изкачим. Скоро се озовахме на тясна „тераса“, на която пръските на Полска Скакавица ни обливаха целите. През лятото би било страхотно, но ние наметнахме якетата, за да останем що-годе сухи. Тъй като не бяхме единствените ентусиасти, бързо решихме да се отправим към друго, по-широко местенце. - Под водопада Върнахме се по същите стълби и завихме по продължението им надолу вляво (ако гледате към водопада). И така стигнахме до подножието на Полскоскакавишкото величие. Е, там беше истинското вълшебство. Това е мястото, от което наистина усетих какво са 53 метра бурна струя вода. Полска Скакавица е третият по височина водопад в България, но в моето сърце вече е първи. Можех да стоя и да го съзерцавам с часове. Пръските ме докосваха леко – все пак разумно странях от тях, а очите ми се възвисяваха към небето. След като минахме къса кална пътечка (много е мокро, така че обувките ви освен стабилни трябва да бъдат и непромокаеми), пък се озовахме в нещо като пещера зад водопада. Но не под основния воден поток, а малко по-встрани. Ала и така си беше страхотно. Оттам съзрях и църквичката над водопада – нашата трета цел. - Над водопада За да стигнем до църквата „Свети Димитър“, разположена на хълма над водопада, трябваше да се върнем назад, до този разклон. Тук прекосихме през полянката и стигнахме до няколко къщи, покрай които преминахме. Последва приказно дървено мостче над р. Широки дол – десен приток на р. Струма, от която се образува и самото Полскоскакавишко чудо. След мостчето вече бяхме при църквата. Постройката е красива отвън, но занемарена отвътре. А зад нея е мястото, където водопадът се ражда. С риск да падна в пропастта, се наведох, така че да го видя, но зърнах съвсем малко от величествената му красота. Тук по-привличащ вниманието ми бе планинският пейзаж. <3 6. Обяд-Вечеря Заредени с огромна доза позитивизъм и доста гладни, се отправихме към късният ни обед, представляващ и ранна вечеря. Решихме да не рискуваме с издирване на нови места, затова и се отправихме към механа „Бобара“ (с „а“!) в Перник, където и преди бяхме хапвали много вкусно. И макар всичко описано по-горе да изглежда удовлетворително, този район крие още купища чудни съкровища. Това са няколко други забележителности, които бяха в списъка ми, но не достигнахме: - Крепост „Кракра“ близо до Перник - Водопад „Бучалото“ и язовир Бушляка близо до Радомир - Земенски манастир близо до язовир Пчелина 🎄Подгответе коледната си украса! ❣️ Магазин за цветя, подаръци и сувенири "Ралица" предлага ръчно изработени коледни венци - различни видове. 2022-10-26T19:16:30+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2021/01/11/den-na-otkrito-hisarya-i-staro-zhelezare/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2021/01/20210111_195118-01-1.jpegДен на открито: Хисаря и Старо Железаре Хисаря е чудно градче в Южна България, богато на минерални извори и сгушено в полите на Средна гора. Разстоянието от Пловдив е 44 км, а от София – към 170 км. Преди време ви разказах за впечатленията си от магическия район край село Старосел, разположено на 21 км от гр. Хисаря. Още тогава споменах, че посетих Старосел по време на уикенд пътешествието си в този край на България. Тогава съботата отделихме за него, а неделята за град Хисаря и арт селото Старо Железаре. Всичко, което видяхме през този приказен втори ден, беше на открито заради пандемичната ситуация, така че спокойно можете да почерпите идеи за следващия си уикенд. 1. Римски терми – Хисаря Това, което ме впечатли най-много в Хисаря, бяха Римските терми, известни още като термите на Диоклецианопол - античен римски град. Те са разположени в центъра на Хисаря, непосредствено до минералния извор „Момина сълза“, за който ще ви разкажа по-долу. Римските терми са обособени в музей на открито с добавена реалност. Това е място, което би впечатлило всяко дете, а ако съдя по себе си и компанията ми – и по-порасналите хора. За да се потопите безпроблемно в това както модерно, така и антично преживяване, се съобразете с работното време – всеки ден от 9:30 ч. до 16:30 ч. с обедна почивка между 12:00 ч. и 13:00 ч., и се подгответе със заредена батерия на смартфона си. Цената на билетите е почти символична: за възрастни – 3 лв.; пенсионери – 2 лв.; учащи – 1 лв. Предлагат се и екскурзоводски беседи, но не мисля, че ще са ви необходими, ако имате смартфон. Едно от най-привличащите вниманието неща е, че термите са много добре запазени, на места даже до покрива. Не разглеждате руини, приравнени почти до земята, от които се очаква да си създадете представа как е изгледала някогашната величествена постройка, а виждате истински стени и басейни, които дори са напълнени с вода. Освен това термте на древния град Диоклецианопол са едни от малкото известни термални римски бани на Стария континент. Комплексът датира от средата на II век, а площта му е около 3 000 кв. м. И най-интересното – освен че са перфектно благоустроени римските терми предлагат и страхотно AR преживяване. Само трябва да си изтеглите безплатното приложение HisaryaTourGuide – най-добре го направете предварително, за да не губите време на място. Налично е както в Google Play, така и в App Store, и разполага с опции за български, английски и руски, така че ако сте с приятели чужденци, и те биха могли да го използват. В него ще откриете карта на целия древен град Диоклецианополис, простирал се на територията на Хисаря. На нея са отбелязани всички забележителности, които да посетите, но виртуалната реалност все още е активна само за римските терми. Всички обекти са общо 18, дано скоро и да бъдат активни.  А как работи приложението? Още на входа на римските бани ще ви посрещне не кой да е, а върховният бог на здравето Асклепий. Можете дори да се снимате с него. Но за да го видите, трябва да насочите телефона си с активираното приложение към синята обозначителна табела. А ето ме и мен с бога на здравето. Надявам се да ми е донесъл здраве за цялата година напред, а и след това.  Следва разходка сред термите, където ще видите и множество артфакти, които да „събирате“ чрез приложението. В комплекса са поставени 7 информационни табели, към които, щом насочите телефона си, на екрана ви ще се появяват триизмерни артефакти като мраморни ара, лъвска глава за чешма, медицинско хаванче, глинена стомна и др. Паралелно с това дигиталният екскурзовод ще ви дава информация за това, което виждате. Преживяването беше наистина различно и очароващо. В близост е и Римската семейна гробница, която ние не посетихме, защото беше затворена, но към днешна дата функционира за посетители. 2. Минерален извор „Момина сълза“ Уникалното в Хисаря са минералните извори и по-скоро техният брой. Тук те са 16 естествени и 6 дълбоко сондирани. Интересното е, че те са с различни температура, химичен състав, радиоактивност и лечебни свойства на водата. Точно до римските терми се намира един от най-красивите извори – „Момина сълза“. Водата, която можете да вкусите от него, е слабо минерализирана, съдържа множество микроелементи като манган, цинк, кобалт, мед и др. и е най-вкусната в Хисаря. Температурата й е 42°C и се използва основно за лечението на стомашно-чревни заболявания. Вода от извора „Момина сълза“ можете да опитате и от чешмата под римската колонада. Колонадата е построена през 1960 г. и се захранва с минерална вода от най-вкусния минерален извор в града.  Върху свода й са изобразени осемте антични божества на здравето - Язо, Панацея, Телесфор, Асклепий, Хигия, Епионе, Мохайос и Подалериос, и са нарисувани основните кристали на минералната вода. 3. Римският амфитеатър Римският амфитеатър се намира в съседство с горните забележителности. Ще го различите по указателната табела. От него са останали съвсем малко руини, които могат само да свидетелстват за мястото, на което се е издигал. В началото той е използван за провеждане на гладиаторски боеве, след като в Римската империя приемат християнството през 313 г., предназначението му се променя в съоръжение за спортни състезания и борби с животни. Изцяло е запазена само арената. Амфитеатърът е построен в края на III в. и това го превръща в най-късния открит римски амфитеатър в света. В Археологическия музей в Хисаря можете да разгледате и негов макет, ако е отворено, когато отидете. 4. Южната крепостната стена и "Камилите" Вече ви разказах за най-уникалните неща в Хисаря, а ето го и най-внушителното – Южната и главна крепостна порта на римския град Диоклецианополис. Тя е изградена в края на III и началото на IV в., като за целта са използвани както каменни, така и тухлени пояси, споени с хоросан и примес о натрошена на едро тухла. Не знам каква е била целта – здравина или красота, но определено са постигнали и двете. Формата на крепостта е била неправилен четириъгълник, а дължината й – 2 315 м. Ако обходите цяла Хисаря, ще откриете и че е имала порти от всички страни – източна, западна, северна и южна, като последната е най-внушителната. Ние видяхме и само нея, защото бяхме притиснати от времето. Височината й е цели 13 метра и е известна с екзотичното название „Камилите“ и ако се загледате наистина ще откриете два камилски силуета. Телата им образуват арката, а главите им са една срещу друга. На това място през 1882 г. Вазов пише прославящото красотите на родината ни стихотворение „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ – свидетелство за прелестта и вдъхновяващата сила на „Камилите“ А от практична гледна точка - оттук е започвал пътят към Филипополис (днешният гр. Пловдив) – най–важният административен център в римската провинция Тракия. 5. Всички останали руини,паркове и чешми Накъдето и в Хисаря да поемете, със сигурност ще минете покрай още древни руини. Ще се потопите сред зеленината или снега в парковете, ще попаднете на много чешни с най-разнообразни води. Магията витае в целия град и очаква да ви покори. Късно-римска жилищна сграда, късно-римска обществена сграда и няколко базилики се спотайват из улиците на древния град, за да пленят сърцата ви веднага щом ги зърнете. АРТ ГАЛЕРИЯ НА ОТКРИТО: село Старо Железаре След като се наситихме на Хисария, потеглихме към Старо Железаре - чудно мъничко селце в близост до Пловдив и Хисаря, превърнало се в платно за талантливи артисти. През 2015 г. художникът Венцислав Пирянков, иначе живеещ и работещ в Полша, решава да твори в родното си село Старо Железаре. Заедно със своята жена, а по-късно и с ученици изпъстрят къщи и огради, общински сгради и довари. Постепенно селцето се превръща в арт галерия на открито. И напълно преобръща разбирането на мнозина за графити и улично изкуство. По улиците на Старо Железаре ще видите политици и артисти, интелектуалци и национални герои. Ганди, Ангела Меркел, лейди Даяна, Барак Обама, кралица Елизабет, Че Гевара, патриарх Кирил, Цар Борис Трети, Сталин, Левски, Айнщайн, Фидел Кастро, Доналд Тръмп, Мерилин Монро, Бриджит Бардо, кукери, циркови артисти, герои от Междузвездни войни и много други ще ви помахат от стените. Сред тях ще срещнете и бабите, и дядовците - жители на Старо Железаре. Непременно посетете поне веднъж това необикновено село. Сигурна съм, че ще ви впечатли и вдъхнови. Още снимки от нестандартната галерия, можете да видите в профила ми в Инстаграм. Ще се радвам да ми споделите, кое изображение ви е впечатлило най-много. Ден на открито: Хисаря и Старо Железаре Хисаря е чудно градче в Южна България, богато на минерални извори и сгушено в полите на Средна гора. Разстоянието от Пловдив е 44 км, а от София – към 170 км. Преди време ви разказах за впечатленията си от магическия район край село Старосел, разположено на 21 км от гр. Хисаря. Още тогава споменах, че посетих Старосел по време на уикенд пътешествието си в този край на България. Тогава съботата отделихме за него, а неделята за град Хисаря и арт селото Старо Железаре. Всичко, което видяхме през този приказен втори ден, беше на открито заради пандемичната ситуация, така че спокойно можете да почерпите идеи за следващия си уикенд. 1. Римски терми – Хисаря Това, което ме впечатли най-много в Хисаря, бяха Римските терми, известни още като термите на Диоклецианопол - античен римски град. Те са разположени в центъра на Хисаря, непосредствено до минералния извор „Момина сълза“, за който ще ви разкажа по-долу. Римските терми са обособени в музей на открито с добавена реалност. Това е място, което би впечатлило всяко дете, а ако съдя по себе си и компанията ми – и по-порасналите хора. За да се потопите безпроблемно в това както модерно, така и антично преживяване, се съобразете с работното време – всеки ден от 9:30 ч. до 16:30 ч. с обедна почивка между 12:00 ч. и 13:00 ч., и се подгответе със заредена батерия на смартфона си. Цената на билетите е почти символична: за възрастни – 3 лв.; пенсионери – 2 лв.; учащи – 1 лв. Предлагат се и екскурзоводски беседи, но не мисля, че ще са ви необходими, ако имате смартфон. Едно от най-привличащите вниманието неща е, че термите са много добре запазени, на места даже до покрива. Не разглеждате руини, приравнени почти до земята, от които се очаква да си създадете представа как е изгледала някогашната величествена постройка, а виждате истински стени и басейни, които дори са напълнени с вода. Освен това термте на древния град Диоклецианопол са едни от малкото известни термални римски бани на Стария континент. Комплексът датира от средата на II век, а площта му е около 3 000 кв. м. И най-интересното – освен че са перфектно благоустроени римските терми предлагат и страхотно AR преживяване. Само трябва да си изтеглите безплатното приложение HisaryaTourGuide – най-добре го направете предварително, за да не губите време на място. Налично е както в Google Play, така и в App Store, и разполага с опции за български, английски и руски, така че ако сте с приятели чужденци, и те биха могли да го използват. В него ще откриете карта на целия древен град Диоклецианополис, простирал се на територията на Хисаря. На нея са отбелязани всички забележителности, които да посетите, но виртуалната реалност все още е активна само за римските терми. Всички обекти са общо 18, дано скоро и да бъдат активни.  А как работи приложението? Още на входа на римските бани ще ви посрещне не кой да е, а върховният бог на здравето Асклепий. Можете дори да се снимате с него. Но за да го видите, трябва да насочите телефона си с активираното приложение към синята обозначителна табела. А ето ме и мен с бога на здравето. Надявам се да ми е донесъл здраве за цялата година напред, а и след това.  Следва разходка сред термите, където ще видите и множество артфакти, които да „събирате“ чрез приложението. В комплекса са поставени 7 информационни табели, към които, щом насочите телефона си, на екрана ви ще се появяват триизмерни артефакти като мраморни ара, лъвска глава за чешма, медицинско хаванче, глинена стомна и др. Паралелно с това дигиталният екскурзовод ще ви дава информация за това, което виждате. Преживяването беше наистина различно и очароващо. В близост е и Римската семейна гробница, която ние не посетихме, защото беше затворена, но към днешна дата функционира за посетители. 2. Минерален извор „Момина сълза“ Уникалното в Хисаря са минералните извори и по-скоро техният брой. Тук те са 16 естествени и 6 дълбоко сондирани. Интересното е, че те са с различни температура, химичен състав, радиоактивност и лечебни свойства на водата. Точно до римските терми се намира един от най-красивите извори – „Момина сълза“. Водата, която можете да вкусите от него, е слабо минерализирана, съдържа множество микроелементи като манган, цинк, кобалт, мед и др. и е най-вкусната в Хисаря. Температурата й е 42°C и се използва основно за лечението на стомашно-чревни заболявания. Вода от извора „Момина сълза“ можете да опитате и от чешмата под римската колонада. Колонадата е построена през 1960 г. и се захранва с минерална вода от най-вкусния минерален извор в града.  Върху свода й са изобразени осемте антични божества на здравето - Язо, Панацея, Телесфор, Асклепий, Хигия, Епионе, Мохайос и Подалериос, и са нарисувани основните кристали на минералната вода. 3. Римският амфитеатър Римският амфитеатър се намира в съседство с горните забележителности. Ще го различите по указателната табела. От него са останали съвсем малко руини, които могат само да свидетелстват за мястото, на което се е издигал. В началото той е използван за провеждане на гладиаторски боеве, след като в Римската империя приемат християнството през 313 г., предназначението му се променя в съоръжение за спортни състезания и борби с животни. Изцяло е запазена само арената. Амфитеатърът е построен в края на III в. и това го превръща в най-късния открит римски амфитеатър в света. В Археологическия музей в Хисаря можете да разгледате и негов макет, ако е отворено, когато отидете. 4. Южната крепостната стена и "Камилите" Вече ви разказах за най-уникалните неща в Хисаря, а ето го и най-внушителното – Южната и главна крепостна порта на римския град Диоклецианополис. Тя е изградена в края на III и началото на IV в., като за целта са използвани както каменни, така и тухлени пояси, споени с хоросан и примес о натрошена на едро тухла. Не знам каква е била целта – здравина или красота, но определено са постигнали и двете. Формата на крепостта е била неправилен четириъгълник, а дължината й – 2 315 м. Ако обходите цяла Хисаря, ще откриете и че е имала порти от всички страни – източна, западна, северна и южна, като последната е най-внушителната. Ние видяхме и само нея, защото бяхме притиснати от времето. Височината й е цели 13 метра и е известна с екзотичното название „Камилите“ и ако се загледате наистина ще откриете два камилски силуета. Телата им образуват арката, а главите им са една срещу друга. На това място през 1882 г. Вазов пише прославящото красотите на родината ни стихотворение „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ – свидетелство за прелестта и вдъхновяващата сила на „Камилите“ А от практична гледна точка - оттук е започвал пътят към Филипополис (днешният гр. Пловдив) – най–важният административен център в римската провинция Тракия. 5. Всички останали руини,паркове и чешми Накъдето и в Хисаря да поемете, със сигурност ще минете покрай още древни руини. Ще се потопите сред зеленината или снега в парковете, ще попаднете на много чешни с най-разнообразни води. Магията витае в целия град и очаква да ви покори. Късно-римска жилищна сграда, късно-римска обществена сграда и няколко базилики се спотайват из улиците на древния град, за да пленят сърцата ви веднага щом ги зърнете. АРТ ГАЛЕРИЯ НА ОТКРИТО: село Старо Железаре След като се наситихме на Хисария, потеглихме към Старо Железаре - чудно мъничко селце в близост до Пловдив и Хисаря, превърнало се в платно за талантливи артисти. През 2015 г. художникът Венцислав Пирянков, иначе живеещ и работещ в Полша, решава да твори в родното си село Старо Железаре. Заедно със своята жена, а по-късно и с ученици изпъстрят къщи и огради, общински сгради и довари. Постепенно селцето се превръща в арт галерия на открито. И напълно преобръща разбирането на мнозина за графити и улично изкуство. По улиците на Старо Железаре ще видите политици и артисти, интелектуалци и национални герои. Ганди, Ангела Меркел, лейди Даяна, Барак Обама, кралица Елизабет, Че Гевара, патриарх Кирил, Цар Борис Трети, Сталин, Левски, Айнщайн, Фидел Кастро, Доналд Тръмп, Мерилин Монро, Бриджит Бардо, кукери, циркови артисти, герои от Междузвездни войни и много други ще ви помахат от стените. Сред тях ще срещнете и бабите, и дядовците - жители на Старо Железаре. Непременно посетете поне веднъж това необикновено село. Сигурна съм, че ще ви впечатли и вдъхнови. Още снимки от нестандартната галерия, можете да видите в профила ми в Инстаграм. Ще се радвам да ми споделите, кое изображение ви е впечатлило най-много.  2022-10-26T19:12:14+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2021/02/26/weekend-prikluchenie-interesni-mesta-v-dupnitsa/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2021/02/cov.jpgДупницаШарени букви дупница2022-10-26T19:10:36+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2022/01/06/weekend_pyteshestvie_lejerni_razhodki_iz_i_okolo_vyrshets/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/01/20211231_144305-1.jpg20211231_144305https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/01/varshets_cover_.jpgVarshets_Cover_https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/01/varshets_cover.jpgVarshets_Cover2022-10-26T19:08:47+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2022/02/01/romantika-i-prikluchenia-meden-mesets-v-kavarna/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/01/cover.jpegCOVER2022-10-26T19:06:46+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2022/05/19/tridnevno-pyteshestvie-bez-kola-gabrovo-bojentsi-tryavna-etara/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/05/20220501_115853.jpg20220501_115853https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/05/20220501_114211.jpg20220501_114211https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/05/20220502_155833.jpg20220502_155833https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/05/20220502_160939.jpg20220502_160939https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/05/20220502_154832_.jpg20220502_154832_https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/05/20220502_154832-1.jpg20220502_154832-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/05/20220502_154832.jpg20220502_154832https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/05/20220502_154020.jpg20220502_154020https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/05/20220502_141206.jpg20220502_141206https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/05/20220502_142439.jpg20220502_1424392022-10-26T19:03:06+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2022/09/06/zavrashtane-v-pirin-za-sedmitsa-parva-chast-ot-popina-laka-kam-tevnoto-ezero-i-prevalskite-ezera/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/09/20220818_174621.jpg20220818_174621https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/09/20220817_173403-1.jpg20220817_173403-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/09/20220817_173042-1.jpg20220817_173042-1https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/09/img-100b2baf27c6175a00910f05be5a381b-v-01.jpegimg-100b2baf27c6175a00910f05be5a381b-v-01https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/09/20220817_181919.jpg20220817_181919https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/09/20220817_174354.jpg20220817_174354https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/09/20220817_173403.jpg20220817_173403https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/09/20220817_173042.jpg20220817_173042https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/09/20220817_170125.jpg20220817_170125https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2022/09/20220817_155616.jpg20220817_1556162022-10-26T18:58:15+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/12/13/magiata-na-starosel-traki-vino-mistika/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/12/20201205_124317-copy.jpgМагията на Старосел – траки, вино, мистикаМагията на Старосел – траки, вино, мистика Миналия уикенд с приятели решихме да си спретнем двудневно пътешествие до някое интересно кътче в България. Тъй като повечето от нас пътуват доста, ни бе трудно да се спрем на непозната за всички ни дестинация. Някак се появи идеята за чудното село Старо Железаре със страхотните му графити, което всички бяхме виждали само на снимки. Скоро ще ви разкажа както за него, така и за Хисаря, в която пренощувахме и прекарахме част от неделния ден. Но намиращото се също в района село Старосел се оказа гвоздеят в програмата – поне за мен. Съботата отделихме изцяло на околностите около него. 1. Старосел Село Старосел се намира в област Пловдив, община Хисаря – на около два часа с кола от гр. София. Интересното в географското му разположение е, че се простира под южните склонове на Същинска Средна гора, на юг постепенно преминава в Горнотракийската низина, а средната надморска височина е 300 м. Климатът е с преходен характер – понякога надделява субтропичното влияние на Средиземноморието, друг път - средноевропейският континентален климат. Резултатът – целогодишно топло време. А всичко това води до изключително благоприятните условия за отглеждане на лозя, от които се прави едно от най-вкусните вина у нас (почти толкова добро, колкото мелнишкото  ). Освен това благоприятните климат и разположение на мястото са били подобаващо оценени още през древността, за което свидетелстват множеството археологически открития. Ние също го оценихме – Старосел се оказа страхотна декемврийска дестинация. 2. Тракийският култов комплекс и Четиньовата могила Тракийският култов комплекс бе първата спирка от нашето приключение. Паркирахме на обширен паркинг на метри от Четиньовата могила и поехме по добре поддържана пътека, откриваща чудни гледки към Средна гора. Тя ни отведе до входа към комплекса. Там заплатихме такса от 4 лв. на човек (1 лв. за ученици и пенсионери) в комбинация с 6 лв. общо за всички ни за беседа, след което гидът ни пое и ни разкри тайните на могилата. Тракийският култов комплекс край Старосел е най-големият царски комплекс с мавзолей намерен до този момент в света. Първата следа от него – основният храм с датировка V в. пр. Хр., е открита преди 20 години от проф. Георги Китов. А местоположението му е именно тук - при Четиньовата могила. Днес храмът в могилата е почти напълно възстановен, така че ние, пътешествениците, лесно да преминаваме назад във времето, да попиваме мистиката, енергията, която някога е витаела вътре. В този храм жреците приемали само тракийските владетели и разкривали пред тях божествените тайнства. Тук на почит били Кибела – Богинята на земята, и Богът Слънце. Именно те дарявали с безсмъртие тракийските първенци, когато влизали в храма по време на двата годишни празника на траките – през декември на зимното слънцестоене и през юни - на лятното. Това били и двата периода в годината, изпълнени с празненства, пиршества и веселие. Храмът се използвал още за извършване на жертвоприношения към боговете, изразяващи се основно в жертване на животни, по чиято стичаща се кръв жреците гадаели бъдещето. Гидът ни беше в състояние да разказва подобни вълшебни истории до безкрайност, а ние бяхме готови да слушаме цял ден. Но няма да развалям преживяването ви, като ви препредам всяка негова дума. Най-добре е сами да отидете и да се потопите както в приказните истории, така и във вълшебната атмосфера. Ще ви споделя само още две неща, които много ме впечатлиха: - Архитектурата Траките и по-конкретно одрисите – античният тракийски етнос, населявал земите ни, определено са имали високи познания в сферата на архитектурата. Градили в района на Старосел преди около 25 века, те са спазвали перфектни пропорции и си служели с изкусността на най-добрите днешни строители. Целият храм е перфектно центриран в посока юг, а градивните блокове са били така добре поставени, че дори днес почти няма образувани фуги между тях. Голямо впечатление правят и декоративните елементи. Те са изградени от вулканичен туф – изключително оптимален за фина обработка, но липсващ в района. Най-близкото място, от което траките са могли да го пренесат до храма се намира на разстояние от близо 25 км. А това свидетелства, че са били напълно наясно какво правят и как да го постигнат. Вратата към основното помещение например е украсена с релеф на юнийска кима (вълна) по-голямата част, от която е в много добро състояние и днес. Изключително красиви са и полуколоните по стените във вътрешното помещение, високият 6 метра купол, както и цветният декоративен фриз, изпълнен в три цвята – синьо, черно и червено. - Талант Паричната единица на одрисите се наричала талант. Предполагам, че думата в техния език е нямала нищо общо с днешното й значение, но на мен ми прозвуча много интересно. Сякаш всеки е получавал пари еквивалентни на таланта, на способностите, които е демонстрирал. Хубава мисъл, нали?  След дългата и увлекателна беседа обиколихме цялата могила, успяхме да се порадваме и на чудните природни картини. Отскочихме и до гроба на тракийски владетел от V-IV в. пр. Хр., който бяхме забелязали още навлизане. Интересното при него е, че археолозите са го открили непокътнат, неразграбен – рядкост за подобни места. А точно зад него видяхме скално светилище, разположено точно върху връх Гарванов камък. Място, впечатляващо както с гледка, така и с мистична енергия. 2. Тракийска могила Хоризонт – гробницата След Четиньовата могила се запътихме към тракийската гробница, чието име разбрах впоследствие – могила Хоризонт. Разстоянието между двете е около 2 км и се минава за 4-5 минути с кола. Тракийската гробница се оказа обградена с чуден зелен двор. Тук не се плаща вход, така че бързо поехме по симпатичната пътечка, която ни отведе до целта – единственият в Тракия храм с колонада от 10 на брой колони. Шест от тях се извисяват точно след входа, а другите четири по двойки са разположени отстрани, като така сформират правоъгълен блок, който се е издавал пред могилата. Цялостно сградата е изградена в ранен дорийски стил. В средата на ІV в. пр. Хр. тук е погребан обожествен тракийски владетел, с което мястото се е превърнало в мавзолей. Заедно с първенеца бил положен конят му. За жалост, по-късно гробът е ограбен, разрушен и засипан. От дрехите и вещите, с които е погребан владетелят, са останали само 15 пластинки от златна ризница, 12 бронзови върха на стрели, сребърни халки и късове от керамични съдове. Но това никак не се отрази на нашето преживяване. Колкото и да е жалко да правя подобно сравнение, с всички тези колони се почувствах като в древна Атина. Надявам се някой ден туристите да сравняват гръцката столица със Старосел, а не обратното. От нас зависи да популяризираме дестинацията, а от държавата да финансира археологическите разкопки. Стискам палци скоро да разполагаме с още повече открити храмове, гробници и други останки от древните траки. Но да не се отклонявам.  В същия двор заедно с гробницата открихме и една съвременна действаща църква – „Свети Спас“. Препоръчвам ви да не я подминавате, защото допринася още повече за мистичната атмосфера. 3. Вино Старосел След като обиколихме храмовете им, дойде време да вкусим и напитката на траките – божественото вино. Дестинация: винарната на комплекс „Старосел“. От нея ни деляха само два километра. „Винарската изба е сърцето на комплекс „Старосел“. От 2005 г. насам майсторите винари се стремят да поставят стандарта на премиум и супер премиум вина в България. Комбинацията от многовековна традиция и качествено съвременно оборудване дава отличния резултат, любим на хиляди българи.“ – из сайта на комплекса. Комплексът разполага с огромна винарска изба, дестилерия за гроздова ракия и вълшебна енотека, които посетихме по време на винения си тур там. Той включваше и винена дегустация. Можехме да си изберем да пробваме по 3, 5, 7 вина или 3 ракии. Ние се спряхме на средния вариант с 5 вина срещу цената от 19 лв. на човек. Турът най-напред мина през двора, където видяхме „могилата“ в комплекса – таванът на енотеката, която предстоеше да ни смае. Продължихме към избата с безброй много (поне на мен така ми се стори) съдове за производство на вино. По пътя научихме интересни факти за начина за правене на божествените напитки. И така неусетно достигнахме до най-чудното място – енотеката. Почувствах се сякаш попадам в древен тракийски храм. Архитектурата, орнаментите, колоните – всичко толкова много наподобяваше забележителностите, от които тъкмо се връщахме. Там научих и че енотеката е зала, която освен че е оптимално климатизирана за съхранение на вино в бъчви и бутилки, в случая служи и за винени дегустации. Опитахме по едно бяло, едно розе и три червени вина. Всички бяха смайващо ароматни и вкусни. Аз не съм голям фен на белите сортове, но след дегустацията Chardonnay Barrique се превърна в мой фаворит. Дори си взех бутилка за вкъщи.  4. Момини Камъне След вълшебното вино се отправихме към едно още по-приказно място – мегалита Слънчевата врата – по-известна като Момини Камъне или Култов комплекс Каменица. Натам се тръгва пеша от самия комплекс „Старосел“, така че оставихме колата на паркинга към него. След като излязохме от двора, завихме надясно. Минахме покрай огромен ограден участък с най-различни животни – основно козеподобни и цяло ято гъски.  Скоро след като тази така оживена част остана зад гърбовете ни, пътеката започна да се издига постепенно нагоре. Имаше няколко по-стръмни участъка, но дори деца биха се справили. Вече беше настъпил късният следобед и в този мрачен зимен ден гората изглеждаше леко плашеща, но и доста вълшебна. Мъгла обливаше близките хълмове, а търсените от нас камъни се криеха някъде в необята. Местността около Старосел е изпълнена с множество вълшебни храмове, гробници, светилища, мегалити. А пътеката, по която вървяхме, води до не едно подобно място. Но тъй като времето напредваше, ние си набелязахме само скалите Момини Камъне. Но вие може да си вземете безплатна карта на местността от комплекса и да я използвате за ориентир и към другите интересни места наблизо. След около 40 минути ходене огромните камъни изведнъж се оказаха вдясно от нас. Веднага привлякоха вниманието ни с необичайната си конструкция. Мнозина ги оприличават на женски гърди, други просто на две залепени едно за друго яйца, трети – на целуващи се глави на мъж и жена. Между двата огромни камъка се образува и процеп – Слънчевата врата – име, идващо от траките, които вярвали, че това е врата към безсмъртието. България е изпълнена с множество мегалити – мистични скални структури, за които се водят спорове дали са дело на природата, човека или на друго.. И Момините Камъне са точно такова образувание. За траките този вид места били сакрални, вярвали, че ги пречистват и ги зареждат със сили. Използвали ги за астрономически обсерватории, възпоменателни съоръжения, гробници. А Момините камъне са един от най-впечатляващите мегалити у нас. Мястото било на висока почит сред одрисите. За тях, както казах по-горе, тук се криела вратата към безсмъртието. Свещеността на мястото се потвърждава и от големия брой други мегалити и гробници пръснати в околността. Скалите се оказаха доста интересни и за нас. Катерихме се, обикаляхме ги, порадвахме се на пейзажите, откриващи се към хоризонта – макар и покрити с мъгла. На един от камъните забелязахме мистериозни надписи, които веднага разпалиха любопитството ми. И какво е едно толкова магическо място без някоя-друга витаеща около него легенда? Вярва се, че в далечното минало (но не толкова далечно, като това, в което са живеели траките) млада девойка се отдала на своя възлюбен, преди да сключат брак. Когато родителите й разбрали, я изгонили от вкъщи. Докато се лутало из близката гора, нещастното момиче било застигнато от клетвите на майка си и мигом се вкаменило с лице, гледащо към небето. Така и се образували тези скали. Оттук произлиза и името им. Оттам си тръгнахме вече по тъмно. Изпрати ни стадо черни коне. Чувствах се като във филм, в който точно идва завръзката и героите преминават през портал към друг свят. И сякаш границите на Старосел бяха точно такава магическа порта. Нали помните гида, за който ви разказах още в началото на статията. Той ни посрещна с въпроса дали преди сме били в Старосел. Щом разбра, че това е първият ни път в тази мистична местност, със сигурен тон заяви, че пак ще се върнем. Тогава това ми прозвуча смешновато, като нещо, което всеки би казал за своя град или село. Но в края на деня осъзнах, че е бил прав. 2023-02-06T10:33:14+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/06/13/kak-se-vlyubih-v-chikago/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/06/chicago.jpgКак се влюбих в Чикаго?Лято в Америка. Идилия. И малко работа. Или пък повече. И месеци, в които да планираш безкрайни пътешествия, да мечтаеш за приключения, да откриваш светове. Когато най-големият град в близост до теб е Бостън, а Ню Йорк не е никак далеч, няма как да не разбереш, че очевидно съществували два типа хора: омагьосаните от Бостън и пленените от Ню Йорк. Но посетила и двата, аз оставих сърцето си другаде. Чикаго, Чикаго... https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/06/chikago.jpgchikago2022-10-10T16:15:29+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/06/18/kak-pyteshestviqta-ni-pravqt-po-silni/2023-02-06T10:29:56+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/06/24/5-knigi-koito-prochetoh-prez-izolatsiata/2022-10-10T16:02:48+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/07/01/4-alternativi-na-kafeto-nego-ostavete-za-desert/2025-04-05T10:46:04+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/07/03/tsarevo-kraymorski-grad-izpylnen-s-vylshebstva/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/07/20200623_092106.jpgкрайморската алея в Царево: Почти всеки ден – дали рано сутрин, или под нощното небе, се разхождахме и до по-централните части на Царево. Между кв. Василико и центъра се простира дълга крайморска алея за пешеходци и колоездачи. Обикновено ми отнемаше около половин час, за да я премина, тъй като често спирах, за да съзерцавам хоризонта над синьото море. Но принципно едва ли би отнело повече от 10 минути. И така - по време на първата си подобна разходка, забелязах едно приказно барче - Django Surf & Bar. Изградено от дърво и слама, сгушено между дърветата и гледащо към морето, то светкавично прикова вниманието ми. Оказа се, че освен със страхотните си външен вид и атмосфера то привлича своите посетители и с това, че има стълби директно към плаж „Понтона“. Още щом влязох в бара, впечатление ми направиха прикачените към тавана сърфове. Първоначално реших, че са просто част от интериора. Но всъщност при благоприятни атмосферни условия „Понтона“ е перфектен за любителите сърфа и бодиборда, така че уж декоративните елементи от бара често влизат и в употреба. Що се отнася до самия плаж – той е сравнително малък, но по-голям от „Василико“, водата беше кристална, но бурна, а пясъкът – фин и приятен. 2022-10-10T15:59:13+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/07/09/zashto-se-ujasqvame-ot-nasekomi-i-drugi-pylzqshti-syzdaniq/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/07/1.pngПчела, която събира прашец от оранжево цветеГоляма част от буболечките хапят, жилят, причиняват алергии, пренасят болести – някои, от които смъртоносни. И именно рационалният ни страх от подобни представители провокира ирационалната ни уплаха към всички останали. Инстинкт за самосъхранение! Проучване от 2001 г. например показва, че на изображение с цветя, тревички, гъби и паяк хората най-бързо забелязват именно обекта на своя страх. Изводът на учените е, че популацията ни се е развила така, че да е изключително внимателна към всяко заплашително същество – било то и малко по размери. 2022-10-10T15:50:07+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/07/17/teatyr-pod-zvezdite-lqto-2020/2022-10-10T15:46:51+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/08/03/sedmitsa-v-pirin-podroben-patevoditel-za-prikluchenia-i-relaks-wtora-chast/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/08/d186d0bed0b6.jpgСедмица в Пирин подробен пътеводител за приключения и релакс (втора част)Алармата зазвъня – 6:00 ч. Бях будна от десетина минути и тъкмо се канех да стана. Кипях от енергия. И очакване на предстоящото приключение. Макар и предния ден телефонът да бе опитал да ме събуди в същия час, нямах усещане за дежавю. В сряда просто спрях алармата и отново потънах в купищата си меки одеяла. В четвъртък посрещнах деня с усмивка и въодушевление! В 7:15 ч. се запътихме по вече познатия баир покрай любимата ми чешма и се запасихме с 4 литра вода. Последва вече обходеният във вторник маршрут през местността Сърчалийца, приказните зелени поляни и пътеката с падналите дървета. В 8:30 ч. бяхме при Водохващането на р. Сърчалийца. Останахме там около половин час, за да се насладим повторно на чудното място и да съберем сили за препятствието, което смятахме, че ни предстои – Душевадника. Пресякохме мостчето към самото водохващане, завихме наляво и хванахме пътеката право нагоре, маркирана в жълто. Маршрутът с тази маркировка е следният: х. Яне Сандански – х. Вихрен – х. Бъндерица – м. Пещерите - гр. Банско - общо 9 часа. Това би било възхитително приключение, но тъй като не носехме багажа си на гръб, а бяхме отседнали в местността Попина Лъка (до х. Яне Сандански), нашата финална спирка ни очакваше някъде в средата на този маршрут. След Водохващането преминахме през пътека, която аз познавах под името Душевадника. Възможно е и това да е название, което местните са й дали, вдъхновени от близкия Голям Душевадник - склон на връх Спанополски чукар в Пирин. Но въпреки страшното звание, моята душа не се извади, а се изпълни с поляни, покрити с папрат, докъдето погледът стига, дървета, потапящи се в пухени облаци, камъни, обвити с мъх като в приказка, безкрайни боровинкови храсти и безброй диви ягоди като тези, които като малка берях с моята баба, за да затваряме вълшебството им в буркани, които да сгряват душите ни и през зимата! Пътят до откритото Спано поле ни отне още около час и половина. В един миг бяхме сред дървета и храсти, а в следващия нищо не се издигаше по-високо от жълтите маркировъчни стълбове. Е, нищо освен величествените пирински върхове, които ни заобикаляха от всички страни. Продължихме по жълтата маркировка все напред и нагоре. Минавахме покрай омайно зелени поляни, беше пълно с речни поточета и вади. Изведнъж съзрях и няколко крави. От дни се чудехме къде ли пасат местните крави, тъй като бяхме видели доста следи от присъствието им в Попина Лъка, но не и самите животни. Благородно им завидях – имаха цялата планина на свое разположение! По-нататък се натъкнахме на още много стада. Минавахме спокойно, като се старахме да не ги притесняваме. Бяхме прочели, че не бива да ги гледаме в очите, за да не се разярят. Така и направихме и нямаше произшествия. Малко ме притесниха лаещите кучета пазачи, но заобиколихме така, че да не минаваме точно покрай тях. Собственичката на хотела, в който бяхме отседнали, впоследствие ми разказа, че въпросните кучета веднъж нахапали един планинар, така че страхът ми определено е бил основателен. Но планината разполага с достатъчно място за всички – хора, крави, кучета. А също и за малките сладки сърни, на които също помахахме по-нататък по пътя. Към 11:45 ч. достигнахме първото Спанополско езеро – „Голямо Спанополско езеро“. Заподскачах от щастие, а наобиколилите ме крави замучаха – вероятно стреснати от бурната ми реакция. За жалост, беше заградено с електропастир (електрическа ограда, която спира кравите да влизат в него), така че нямах шанс да се приближа до брега му. Но и така чувството най-накрая да го зърна, беше велико. Спанополските езера са група от 8 постоянни и множество пресъхващи езера. Подредени са ветрилообразно, някои се вливат едно в друго с малки шумящи реки, като подхранват и неземно зелените треви около себе си. Вървиш и не знаеш зад кой хълм те очаква поредното. След „Голямото Спанополско езеро“ походихме поне още 30-40 минути, без да срещнем някой от братята и сестрите му.  Затова и щом съзрях трептящата синева на следващото, толкова се зарадвах, че затичах надолу по баира към него. Е, и то бе оградено с електропастир, но открих прекрасна поляна над езерото, на която спряхме за обедна почивка. На подобно място, а и след толкова ходене, храната има един по-друг вкус. Чувстваш как всяка хапка те зарежда с енергия, за да продължиш приключението си, да видиш всички чудеса, които те очакват по-нагоре. Можех да остана там и с дни, за да съзерцавам това божествено синьо око – любимото ми от цялата група. Но планът за деня все още не беше изпълнен! Продължихме по маршрута с жълтата маркировка. По пътя срещнахме още крави и по-малки представители на Спанополските езера. Кипях от сили и щастие, вървях, сякаш имах криле. Красотата около мен ме омайваше, а краката ми не поддаваха, защото желаеха възможно най-бързо да ме отведат до следващото райско кътче на планината. 2022-10-10T15:39:36+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/08/06/sedmitsa-v-pirin-podroben-pytevoditel-za-prikluchenia-i-relaks-treta-chast-kym-bynderishkata-porta-gergiiskite-ezera-i-turichka-cherkva/2024-01-31T12:23:26+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/07/30/sedmitsa-v-pirin-podroben-pytevoditel-za-prikluchenia-i-relaks-pyrva-chast/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/07/cover-1.jpgСедмица в Пирин: подробен пътеводител за приключения и релакс (първа част)Седмица в Пирин: подробен пътеводител за приключения и релакс (първа част) Доскоро Пирин ме плашеше. Първият ми сблъсък с него беше преди около 7-8 години. Тогава нямах никакъв опит с планините. След една безсънна и буреносна нощ в хижа Бъндерица последва дългоочакваният за мен планински преход. Беше мъглива ранна утрин, все още пръскаше леко, ние бяхме група неопитни ентусиасти, които искаха да минат през Бъндеришките езера, а после да стигнат и вр. Вихрен. Първото сторихме без проблем и продължихме в същата посока - грешната. Скоро заваля по-силно, скалите се хлъзгаха, мъглата се спускаше все по-надолу, а ние продължавахме по ръба на скалите, без дори да сме сгурни накъде. След около 2-3 часа се отказахме и се върнахме по обратния все така опасен път. Пълна лудост и глупост! По-късно през годините качих вр. Вихрен и вр. Тодорка, но страхът ми от Пирин все така ме преследваше. Щом погледнех в пропастта, си припомнях онези страшни няколко часа и си представях как политам надолу. Но съм инат и не обичам страховете да ме контролират. Миналата седмица прекарах в Пирин и преоткрих нейните красота и очарование. Обикнах я! Следва една не особено динамична, но много красива история. От София до Сандански стигнахме с автобус. Разстоянието от Сандански до местността Попина Лъка в Пирин е 21 км. Има бусчета, които обаче обслужват маршрута само събота и неделя. От Сандански тръгват в 8:30 ч. и 16:30 ч., а в обратната посока в 9:00 ч. и в 17:00 ч. Ние се качихме с неделната следобедна маршрутка. Билетът струва 3 лв. и освен превоз включва приятен разговор с шофьора. 2022-10-10T15:23:51+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/2020/08/17/prerodeni-w-rajdavitsa-plus-vodopad-polska-skakavitsa/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/08/d092d0bed0b4d0bed0bfd0b0d0b4_d09fd0bed0bbd181d0bad0b0_d181d0bad0b0d0bad0b0d0b2d0b8d186d0b0.jpgПреродени в Раждавица + водопад Полска СкакавицаНека всеки, който е чувал за село Раждавица, да вдигне ръка. Ако случайно сте изпуснали телефона си от ентусиазма, който ви е споходил при споменаването на това чудно селце, моля ви да споделите и своите впечатления в коментар по-долу. Ако ли не, ще се радвам да ви разкажа за Раждавица с „а“, а не с „ъ“. Не обичам да създавам грешни очаквания у хората, а и наскоро приятели ми разказаха как посетили едно малко село, за което чели много суперлативи, а всъщност не видели нищо интересно. Затова, моля ви, не очаквайте разкош и великолепие в Раждавица. Това е малко селце на 14 км от Кюстендил, предлагащо безброй забавления, но само ако имате времето и желанието да ги откриете. В Раждавица съм била два пъти – през зимата и през ранната пролет. И в двата случая си изкарах прекрасно, защото е едно спокойно селце без много хора, без тълпи от туристи, със следобедна почивка за магазините и една прекрасна къща за гости – „Старата череша“, която случайно открихме. В кръчмата на центъра ядох едни от най-вкусните кюфтета, за които обаче ме изпратиха да си купя лютеница от съседния магазин - в заведението не предлагаха. Втория път до Раждавица стигнах с влак и минах през съседното село Шишковци, в което е живял и творил Владимир Димитров – Майстора. Много от забележителностите на Раждавица не успях да видя, но така знам, че пак ще отида. На хубавите места е добре да се наслаждаваш на порции, за да имаш с какво да се храниш и по-късно. ;) Името на селото някога било Ръждавица, като през 1989 г. сменят „ъ“-то с „а“. Напълно подкрепям това решение, тъй като първоначалното звание навява идеята за ръжда, за нещо старо и гнило, отвращава, отблъсква. Малцина биха асоциирали името с плодородните „ръждиви“ почви в околността, от които то произхожда. Затова и днес двусмислицата е заличена и званието говори ясно за себе си – Раждавица, също като в глагола „раждам“. Това е село, даряващо с живот – както растенията, така и душите на хората, пристъпили в него. По време на моите кратки визити обиколих близките горски пътеки, видях средновековната църква „Св. Атанас“, насладих се на слънцето в студените дни, на шума на река Струма, веднъж се прибрах подгизнала от стоварилите ни се градушка и порой, топлих се на печката на дърва, унесена от уютното й думтене, и правих сладкиш в слабо печащата фурна. Страхотно беше! Посетих още красивата църква в центъра на Раждавица - „Успение Богородично“. Насладих се и на чудноватите скални форми, образувани в каньонана на р. Шегава. Единия ден отскочихме и до Кюстендил, където бях ходила и преди, за да посетя художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ и много други забележителности. Но дестинацията този път бе любимият ми ресторант в града – “F.R.I.E.N.D.S”. Интериорът не е като в сериала, но храната е супер. А как се присетих сега за Раждавица? Величествената Полска Скакавица – един от най-високите водопади в България, е съвсем близо до селото. Когато бях там, много ми се искаше да отскоча и до водопада, но местните ни обясниха, че е далеч и се стига трудно, времето не беше съвсем подходящо за дълги походи, а и бяхме отишли с идеята за по-ненатоварваща почивка. Но наскоро прочетох, че между Раждавица и Скакавишкия водопад ще бъде изградена 5-километрова екопътека с видима маркировка, която би спестила лутането в гората. Пътеката ще минава и покрай р. Струма, което според мен гарантира една чудна разходка. Ето и малко повече информация за водопад Полска Скакавица - още известен като Скакавишки водопад: - намира се в близост до селата Раждавица и Полска Скакавица – от второто вече има изградена екопътека; - водопадът е на трето място по височина в България със своите 53 м; - образува се от р. Широки дол – десен приток на р. Струма; 2022-10-10T14:58:34+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.com/about/2022-09-07T12:00:13+00:00weekly0.6https://ournewhorizons.com/articles/2021-04-11T10:58:49+00:00weekly0.6https://ournewhorizons.com/contacts/2021-04-11T10:57:31+00:00weekly0.6https://ournewhorizons.com/2020/06/13/kak-otkrih-stimul/https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/06/11.jpgКак открих стимул за действие в бездействиетоБяхме в извънредно положение, а сега сме в също толкова извънредна обстановка. За любител на динамиката, на пътешествията, вечен търсач на разнообразие като мен ситуацията определено е отвъд рамките на нормалното. Прекарах близо 3 месеца, в които работех от вкъщи, срещах по-често охранителя с дезинфектант пред супера, отколкото своите приятели и роднини, прочетох всички подарени ми по Коледа книги (ще ви разкажа за тях в следващ пост), запознах се със съседите, които досега не бях виждала, започнах да се будя от птичките на прозореца – не се шегувам, и усещането ми за време някак се промени. До началото на карантината животът ми беше едно постоянно тичане. Работа, лекции, тренировки, срещи с приятели, роднини, постановки, за които отдавна имам билети, дългопланувани пътешествия, рождени дни, събития, които не искам да пропускам, въпреки че вече съм на предела на своите сили. През септември (2019 г.) завърших магистратурата си, но и се изнесох от вкъщи. Така писането на дипломна работа се замени от по-често готвене, пране, простиране и все такива приятни домакински задължения. А тичането от едно място на друго продължаваше. https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/06/1.jpgКак открих стимул за действие в бездействиетоБяхме в извънредно положение, а сега сме в също толкова извънредна обстановка. За любител на динамиката, на пътешествията, вечен търсач на разнообразие като мен ситуацията, карантината определено е отвъд рамките на нормалното. Прекарах близо 3 месеца, в които работех от вкъщи, срещах по-често охранителя с дезинфектант пред супера, отколкото своите приятели и роднини, прочетох всички подарени ми по Коледа книги (ще ви разкажа за тях в следващ пост), запознах се със съседите, които досега не бях виждала, започнах да се будя от птичките на прозореца – не се шегувам, и усещането ми за време някак се промени.https://ournewhorizons.com/wp-content/uploads/2020/06/landscape-4572804_1920.jpgКак открих стимул за действие в бездействието2020-09-19T10:03:45+00:00monthlyhttps://ournewhorizons.comdaily1.02025-09-09T14:00:13+00:00