Екопътека Трите смолянски езера, връх Снежанка и Орфеевите скали – лежерно и вълшебно в Родопите

Съдържание Екопътека Трите смолянски езераВръх Снежанка и телевизионната кулаОрфеевите скалиЧао, чао, Родопи Днес реших да ви разкажа за три приказни кътчета в Родопите. Всяко от тях носи своето уникално очарование, а достигнати в един ден, ще ви оставят без дъх.  Екопътека Трите смолянски езера Ще започнем от родопските низини и Смолянските езера. Те са разположени … Нататък Екопътека Трите смолянски езера, връх Снежанка и Орфеевите скали – лежерно и вълшебно в Родопите

Седмица в Пирин: подробен пътеводител за приключения и релакс (трета част/ към Бъндеришката порта, Гергийските езера и м. Туричка черква)

След Спанополските езера, за които ви разказах във вторта част на този пътеводител, поехме още нагоре по жълтата маркировка към Бъндеришката порта в Пирин. Там ни посрещна стадо сърни, които обаче бързо се изтичаха по склона на Муратов връх и се скриха от нашите погледи. Нямах шанс да погаля роднините на Бамби, но се почувствах като героиня в приказен сюжет. Гледката пред очите ми не беше като от реалния свят. Муратов връх, Дончови Караули, Спанополски чукар, Тодорка и безбройни други върхове - ех, да можех да ги прегърна всички наведнъж! Очите ми попиваха всеки милиметър от планината. Езеро в далечината, полянка, връх и още един връх, чукар до чукар. Бяхме достигнали Бъндеришката порта - праг към вълшебството, в което ние се потопихме за миг, а за сърничките бе постоянен дом – блазе им! Бъндеришката порта е седловина, образувана между Муратов връх на север и гребена Теодосиеви Караули на югоизток. Надморската й височина е 2501 м. Известна е още и като Спанополска порта или Дончови Порти. Оттук минава туристическият маршрут, свързващ Спано поле и Бъндеришкия циркус. След като се насладихме на великолепието, което Пирин ни подари, се отправихме към Гергийските (Георгийските) езера. Ако следите блога и профила ми в Инстаграм, вероятно сте забелязали афинитета ми към водните природни обекти. Те ми действат по-енергизиращо и мотивиращо от всяко друго природно богатство, изпълват душата ми с усещане за простор, с една неописуема виталност. Маршрутът към тези езера не е маркиран. Обърнахме гръб на Бъндеришката порта и продължихме надясно, като скоро достигнахме третото и четвъртото от Гергийските братя. Гергийските езера е група от пет ледникови езера, разположени в Гергийския циркус в Пирин. Три от тях са значителни по размер, а останалите са дребосъци. Третото и четвъртото са двете най-големи. Третото езеро е с дъговидна фирма, а площта му е 20 дка. Четвъртото е на едва 75 м от него (отвисоко изглеждат едно до друго) и е най-голямото в групата. Известно е като Голямото Гергийско езеро, като площта му е 39,6 дка. От него води началото си и река Ге(о)ргийца, която е ляв приток на Влахинска река (ляв приток на Струма). За жалост, от известно време ни преследваха тъмни облаци и решихме, че е настъпил моментът да поемем по обратния път. По начало възнамерявахме да се насладим и на гледката към вр. Синаница – Разцепения връх, от едноименната седловина Синанишка порта, но тази дестинация остана за следващата ни среща с Пирин. До любимата си чешма се върнахме по същия път, за да не губим време и да надбягаме бурята (за която в прогнозата за времето не бяха казали нито дума). Пътят надолу взехме за по-малко от три часа. Вече не спирах, за да снимам, което определено спести много ценни минути. Дъждът заваля едва когато, чисти и преоблечени, похапвахме вкусната си вечеря в двора на хотел „Попина Лъка“. Под уютен дървен навес. 

Translation Below След Спанополските езера, за които ви разказах във втората част на този пътеводител, поехме още нагоре по жълтата маркировка към Бъндеришката порта в Пирин. Там ни посрещна стадо сърни, които обаче бързо се изтичаха по склона на Муратов връх и се скриха от нашите погледи.

Седмица в Пирин: подробен пътеводител за приключения и релакс (втора част/ към Спанополските езера)

Едно от малките спанополски езера, река между езерата, алпийски крави, зелени поляни, скали.

Translation Below Но въпреки страшното звание - Душевадник, моята душа не се извади, а се изпълни с поляни, покрити с папрат, докъдето погледът стига, дървета, потапящи се в пухени облаци, камъни, обвити с мъх като в приказка, безкрайни боровинкови храсти и безброй диви ягоди като тези, които като малка берях с моята баба, за да затваряме вълшебството им в буркани, които да сгряват душите ни и през зимата!