ДЕН НА ОТКРИТО: Хисаря и Старо Железаре

Ден на открито: Хисаря и Старо Железаре Хисаря е чудно градче в Южна България, богато на минерални извори и сгушено в полите на Средна гора. Разстоянието от Пловдив е 44 км, а от София – към 170 км. Преди време ви разказах за впечатленията си от магическия район край село Старосел, разположено на 21 км от гр. Хисаря. Още тогава споменах, че посетих Старосел по време на уикенд пътешествието си в този край на България. Тогава съботата отделихме за него, а неделята за град Хисаря и арт селото Старо Железаре. Всичко, което видяхме през този приказен втори ден, беше на открито заради пандемичната ситуация, така че спокойно можете да почерпите идеи за следващия си уикенд. 1. Римски терми – Хисаря Това, което ме впечатли най-много в Хисаря, бяха Римските терми, известни още като термите на Диоклецианопол - античен римски град. Те са разположени в центъра на Хисаря, непосредствено до минералния извор „Момина сълза“, за който ще ви разкажа по-долу. Римските терми са обособени в музей на открито с добавена реалност. Това е място, което би впечатлило всяко дете, а ако съдя по себе си и компанията ми – и по-порасналите хора. За да се потопите безпроблемно в това както модерно, така и антично преживяване, се съобразете с работното време – всеки ден от 9:30 ч. до 16:30 ч. с обедна почивка между 12:00 ч. и 13:00 ч., и се подгответе със заредена батерия на смартфона си. Цената на билетите е почти символична: за възрастни – 3 лв.; пенсионери – 2 лв.; учащи – 1 лв. Предлагат се и екскурзоводски беседи, но не мисля, че ще са ви необходими, ако имате смартфон. Едно от най-привличащите вниманието неща е, че термите са много добре запазени, на места даже до покрива. Не разглеждате руини, приравнени почти до земята, от които се очаква да си създадете представа как е изгледала някогашната величествена постройка, а виждате истински стени и басейни, които дори са напълнени с вода. Освен това термте на древния град Диоклецианопол са едни от малкото известни термални римски бани на Стария континент. Комплексът датира от средата на II век, а площта му е около 3 000 кв. м. И най-интересното – освен че са перфектно благоустроени римските терми предлагат и страхотно AR преживяване. Само трябва да си изтеглите безплатното приложение HisaryaTourGuide – най-добре го направете предварително, за да не губите време на място. Налично е както в Google Play, така и в App Store, и разполага с опции за български, английски и руски, така че ако сте с приятели чужденци, и те биха могли да го използват. В него ще откриете карта на целия древен град Диоклецианополис, простирал се на територията на Хисаря. На нея са отбелязани всички забележителности, които да посетите, но виртуалната реалност все още е активна само за римските терми. Всички обекти са общо 18, дано скоро и да бъдат активни.  А как работи приложението? Още на входа на римските бани ще ви посрещне не кой да е, а върховният бог на здравето Асклепий. Можете дори да се снимате с него. Но за да го видите, трябва да насочите телефона си с активираното приложение към синята обозначителна табела. А ето ме и мен с бога на здравето. Надявам се да ми е донесъл здраве за цялата година напред, а и след това.  Следва разходка сред термите, където ще видите и множество артфакти, които да „събирате“ чрез приложението. В комплекса са поставени 7 информационни табели, към които, щом насочите телефона си, на екрана ви ще се появяват триизмерни артефакти като мраморни ара, лъвска глава за чешма, медицинско хаванче, глинена стомна и др. Паралелно с това дигиталният екскурзовод ще ви дава информация за това, което виждате. Преживяването беше наистина различно и очароващо. В близост е и Римската семейна гробница, която ние не посетихме, защото беше затворена, но към днешна дата функционира за посетители. 2. Минерален извор „Момина сълза“ Уникалното в Хисаря са минералните извори и по-скоро техният брой. Тук те са 16 естествени и 6 дълбоко сондирани. Интересното е, че те са с различни температура, химичен състав, радиоактивност и лечебни свойства на водата. Точно до римските терми се намира един от най-красивите извори – „Момина сълза“. Водата, която можете да вкусите от него, е слабо минерализирана, съдържа множество микроелементи като манган, цинк, кобалт, мед и др. и е най-вкусната в Хисаря. Температурата й е 42°C и се използва основно за лечението на стомашно-чревни заболявания. Вода от извора „Момина сълза“ можете да опитате и от чешмата под римската колонада. Колонадата е построена през 1960 г. и се захранва с минерална вода от най-вкусния минерален извор в града.  Върху свода й са изобразени осемте антични божества на здравето - Язо, Панацея, Телесфор, Асклепий, Хигия, Епионе, Мохайос и Подалериос, и са нарисувани основните кристали на минералната вода. 3. Римският амфитеатър Римският амфитеатър се намира в съседство с горните забележителности. Ще го различите по указателната табела. От него са останали съвсем малко руини, които могат само да свидетелстват за мястото, на което се е издигал. В началото той е използван за провеждане на гладиаторски боеве, след като в Римската империя приемат християнството през 313 г., предназначението му се променя в съоръжение за спортни състезания и борби с животни. Изцяло е запазена само арената. Амфитеатърът е построен в края на III в. и това го превръща в най-късния открит римски амфитеатър в света. В Археологическия музей в Хисаря можете да разгледате и негов макет, ако е отворено, когато отидете. 4. Южната крепостната стена и "Камилите" Вече ви разказах за най-уникалните неща в Хисаря, а ето го и най-внушителното – Южната и главна крепостна порта на римския град Диоклецианополис. Тя е изградена в края на III и началото на IV в., като за целта са използвани както каменни, така и тухлени пояси, споени с хоросан и примес о натрошена на едро тухла. Не знам каква е била целта – здравина или красота, но определено са постигнали и двете. Формата на крепостта е била неправилен четириъгълник, а дължината й – 2 315 м. Ако обходите цяла Хисаря, ще откриете и че е имала порти от всички страни – източна, западна, северна и южна, като последната е най-внушителната. Ние видяхме и само нея, защото бяхме притиснати от времето. Височината й е цели 13 метра и е известна с екзотичното название „Камилите“ и ако се загледате наистина ще откриете два камилски силуета. Телата им образуват арката, а главите им са една срещу друга. На това място през 1882 г. Вазов пише прославящото красотите на родината ни стихотворение „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ – свидетелство за прелестта и вдъхновяващата сила на „Камилите“ А от практична гледна точка - оттук е започвал пътят към Филипополис (днешният гр. Пловдив) – най–важният административен център в римската провинция Тракия. 5. Всички останали руини,паркове и чешми Накъдето и в Хисаря да поемете, със сигурност ще минете покрай още древни руини. Ще се потопите сред зеленината или снега в парковете, ще попаднете на много чешни с най-разнообразни води. Магията витае в целия град и очаква да ви покори. Късно-римска жилищна сграда, късно-римска обществена сграда и няколко базилики се спотайват из улиците на древния град, за да пленят сърцата ви веднага щом ги зърнете. АРТ ГАЛЕРИЯ НА ОТКРИТО: село Старо Железаре След като се наситихме на Хисария, потеглихме към Старо Железаре - чудно мъничко селце в близост до Пловдив и Хисаря, превърнало се в платно за талантливи артисти. През 2015 г. художникът Венцислав Пирянков, иначе живеещ и работещ в Полша, решава да твори в родното си село Старо Железаре. Заедно със своята жена, а по-късно и с ученици изпъстрят къщи и огради, общински сгради и довари. Постепенно селцето се превръща в арт галерия на открито. И напълно преобръща разбирането на мнозина за графити и улично изкуство. По улиците на Старо Железаре ще видите политици и артисти, интелектуалци и национални герои. Ганди, Ангела Меркел, лейди Даяна, Барак Обама, кралица Елизабет, Че Гевара, патриарх Кирил, Цар Борис Трети, Сталин, Левски, Айнщайн, Фидел Кастро, Доналд Тръмп, Мерилин Монро, Бриджит Бардо, кукери, циркови артисти, герои от Междузвездни войни и много други ще ви помахат от стените. Сред тях ще срещнете и бабите, и дядовците - жители на Старо Железаре. Непременно посетете поне веднъж това необикновено село. Сигурна съм, че ще ви впечатли и вдъхнови. Още снимки от нестандартната галерия, можете да видите в профила ми в Инстаграм. Ще се радвам да ми споделите, кое изображение ви е впечатлило най-много. 

Хисаря е чудно градче в Южна България, богато на минерални извори и сгушено в полите на Средна гора. Разстоянието от Пловдив е 44 км, а от София – към 170 км. Преди време ви разказах за впечатленията си от магическия район край село Старосел, разположено на 21 км от гр. Хисаря. Още тогава споменах, че … Нататък ДЕН НА ОТКРИТО: Хисаря и Старо Железаре

Уикенд Пътешествие: язовир Пчелина – Кюстендил – село Шишковци – водопад Полска Скакавица (втори ден)

таблеа в Земенската планина, сочеща към водопад Полска Скакавица

След като предишния ден се бяхме насладили на приказния язовир Пчелина и бяхме разгледали забележителностите в Кюстендил, продължихме пътешествието си към село Шишковци и водопад Полска Скакавица. 4. Село Шишковци и Къща-музей „Владимир Димитров-Майстора“ Село Шишковци се намира на 6 км североизточно от Кюстендил. До него можете да отидете и с влак (същото важи и … Нататък Уикенд Пътешествие: язовир Пчелина – Кюстендил – село Шишковци – водопад Полска Скакавица (втори ден)

Уикенд Пътешествие: язовир Пчелина – Кюстендил – село Шишковци – водопад Полска Скакавица (първи ден)

Огрени от слънцето скали, под тях язовир Пчелина, в него лодка

Този ноември се оказа необичайно слънчев и топъл, затова и се стремя да се възползвам на макс от хубавото време. За щастие, България е толкова необятна, изпълнена с приказни кътчета, просто вълшебна! А ето и маршрута на последното ми уикенд пътешествие: язовир Пчелина – Кюстендил – село Шишковци – водопад Полска Скакавица. 1. Язовир Пчелина … Нататък Уикенд Пътешествие: язовир Пчелина – Кюстендил – село Шишковци – водопад Полска Скакавица (първи ден)

Еднодневно приключение до каньон Пропадалото, водопад Скока и село Ъглен (първа част)

скали сред дървета

Миналата събота за мен беше необикновена. Макар и да имам книжка, не съм активен шофьор. Рядко откривам и ентусиасти, управляващи автомобили, които да се връзват на безкрайните ми пътешественически хрумвания. Така че обикновено се задоволявам и с по-леки програми, за да бъдем всички щастливи. Понякога опирам и до организирани екскурзии, но тъй като те са … Нататък Еднодневно приключение до каньон Пропадалото, водопад Скока и село Ъглен (първа част)

Преродени в Раждавица +водопад Полска Скакавица

Преродени в Раждавица + водопад Полска Скакавица

Нека всеки, който е чувал за село Раждавица, да вдигне ръка. Ако случайно сте изпуснали телефона си от ентусиазма, който ви е споходил при споменаването на това чудно селце, моля ви да споделите и своите впечатления в коментар по-долу. Ако ли не, ще се радвам да ви разкажа за Раждавица с „а“, а не с … Нататък Преродени в Раждавица +водопад Полска Скакавица

Неземни гледки към Родопите и отвъд: три наблюдателни площадки

Неземни гледки към Родопите, а и отвъд: три наблюдателни площадки

Родопите са най-обширната, а според мнозина и най-красивата планина в България. Аз бих я нарекла НАЙ-ОМАГЬОСВАЩАТА. Тук зеленината се простира, докъдето ти стигат очите. Ако се заслушаш добре, слухът ти ще улови мелодиите на Орфей и самодивските песни. През средновековието планината се славела под името Славееви гори/планини – по мое мнение, защото, който закрачи по … Нататък Неземни гледки към Родопите и отвъд: три наблюдателни площадки

Седмица в Пирин: подробен пътеводител за приключения и релакс (трета част/ към Бъндеришката порта, Гергийските езера и м. Туричка черква)

След Спанополските езера, за които ви разказах във вторта част на този пътеводител, поехме още нагоре по жълтата маркировка към Бъндеришката порта в Пирин. Там ни посрещна стадо сърни, които обаче бързо се изтичаха по склона на Муратов връх и се скриха от нашите погледи. Нямах шанс да погаля роднините на Бамби, но се почувствах като героиня в приказен сюжет. Гледката пред очите ми не беше като от реалния свят. Муратов връх, Дончови Караули, Спанополски чукар, Тодорка и безбройни други върхове - ех, да можех да ги прегърна всички наведнъж! Очите ми попиваха всеки милиметър от планината. Езеро в далечината, полянка, връх и още един връх, чукар до чукар. Бяхме достигнали Бъндеришката порта - праг към вълшебството, в което ние се потопихме за миг, а за сърничките бе постоянен дом – блазе им! Бъндеришката порта е седловина, образувана между Муратов връх на север и гребена Теодосиеви Караули на югоизток. Надморската й височина е 2501 м. Известна е още и като Спанополска порта или Дончови Порти. Оттук минава туристическият маршрут, свързващ Спано поле и Бъндеришкия циркус. След като се насладихме на великолепието, което Пирин ни подари, се отправихме към Гергийските (Георгийските) езера. Ако следите блога и профила ми в Инстаграм, вероятно сте забелязали афинитета ми към водните природни обекти. Те ми действат по-енергизиращо и мотивиращо от всяко друго природно богатство, изпълват душата ми с усещане за простор, с една неописуема виталност. Маршрутът към тези езера не е маркиран. Обърнахме гръб на Бъндеришката порта и продължихме надясно, като скоро достигнахме третото и четвъртото от Гергийските братя. Гергийските езера е група от пет ледникови езера, разположени в Гергийския циркус в Пирин. Три от тях са значителни по размер, а останалите са дребосъци. Третото и четвъртото са двете най-големи. Третото езеро е с дъговидна фирма, а площта му е 20 дка. Четвъртото е на едва 75 м от него (отвисоко изглеждат едно до друго) и е най-голямото в групата. Известно е като Голямото Гергийско езеро, като площта му е 39,6 дка. От него води началото си и река Ге(о)ргийца, която е ляв приток на Влахинска река (ляв приток на Струма). За жалост, от известно време ни преследваха тъмни облаци и решихме, че е настъпил моментът да поемем по обратния път. По начало възнамерявахме да се насладим и на гледката към вр. Синаница – Разцепения връх, от едноименната седловина Синанишка порта, но тази дестинация остана за следващата ни среща с Пирин. До любимата си чешма се върнахме по същия път, за да не губим време и да надбягаме бурята (за която в прогнозата за времето не бяха казали нито дума). Пътят надолу взехме за по-малко от три часа. Вече не спирах, за да снимам, което определено спести много ценни минути. Дъждът заваля едва когато, чисти и преоблечени, похапвахме вкусната си вечеря в двора на хотел „Попина Лъка“. Под уютен дървен навес. 

Translation Below След Спанополските езера, за които ви разказах във втората част на този пътеводител, поехме още нагоре по жълтата маркировка към Бъндеришката порта в Пирин. Там ни посрещна стадо сърни, които обаче бързо се изтичаха по склона на Муратов връх и се скриха от нашите погледи.

Седмица в Пирин: подробен пътеводител за приключения и релакс (втора част/ към Спанополските езера)

Едно от малките спанополски езера, река между езерата, алпийски крави, зелени поляни, скали.

Translation Below Но въпреки страшното звание - Душевадник, моята душа не се извади, а се изпълни с поляни, покрити с папрат, докъдето погледът стига, дървета, потапящи се в пухени облаци, камъни, обвити с мъх като в приказка, безкрайни боровинкови храсти и безброй диви ягоди като тези, които като малка берях с моята баба, за да затваряме вълшебството им в буркани, които да сгряват душите ни и през зимата!

Мелник – място за лежерни приключения

Мелнишките скални пирамиди, зелени дървета, старинни къщи

Слънцето припича, душите ни се изпълват с въодушевление, мечтаем и вярваме, че ще сбъднем желанията си. Лято е! Време за незабравими емоции и вълшебни пътувания. Основните дестинации са от две категории – планински и морски. И макар те да са пълни противоположности – дори географски, много си приличат по едно – зареждат душите, но изтощават … Нататък Мелник – място за лежерни приключения

Защо се ужасяваме от насекоми и други пълзящи буби?

Пчела, която събира прашец от оранжево цвете

По време на пътешествие срещаме най-различни същества – някои от тях неприятни. Огромни бръмбари и хлебарки, кърлежи, червеи, паяци, стоножки... Ще спра дотук, тъй като самата аз изпитвам непоносимост към тях. Но защо? В общия случай най-много да ни ухапят и да се сдобием с лек обрив. И все пак ужасът често ме завладява и … Нататък Защо се ужасяваме от насекоми и други пълзящи буби?

4 живописни и лесно достъпни водопада в България

част от каскадите на Крушунските водопади и зеленина около тях

Най-любимото ми природно образувание са водопадите. Още като малка мечтаех да се спусна с лодка по някоя река, чиято силна струя изведнъж да пада под ъгъл от 90 градуса надолу, и накрая да се окажа зад водната завеса в някакъв неземен и вълшебен свят. Е, за жалост, това едва ли някога ще ми се случи, … Нататък 4 живописни и лесно достъпни водопада в България

Копнеж по природата – 3 леки разходки в близост до София

По време на пълната изолация едно от спасенията ми бяха парковете, градинките, улиците. Вървях и се наслаждавах на въздуха, на дърветата и небето, на всичко, което не виждаш, затворен между четири стени. Ала бързо забленувах за разнообразни и нови маршрути. Открих кътчета в Южния парк (гр. София), до които преди това не бях стигала въпреки … Нататък Копнеж по природата – 3 леки разходки в близост до София