Уикенд Приключение: 6 интересни места в Дупница

Съдържание

1. Паметник на културата Тюрмето
2. Околийската къща – градската галерия
3. Градската градина и часовниковата кула
4. Храм Свети Георги Победоносец
5. Горите наоколо и Самоковището
6. Парк Рила

Дупница е разположена в Югозападна България. Намира се на 40 км от областния град Кюстендил и на около 69 км от София. Доскоро не се бях разхождала из улиците на този чуден град, но след уикенд по тях си тръгнах, изпълнена с впечатления.

Дупница се гуши в полите на Рила и през нея минават цели 4 реки: Джерман, Бистрица, Отовица и Джубрена. А освен с природни красоти градът впечатлява и с делото на човешкия труд.

В следващите редове ще полетим към 6 от най-интересните места в Дупница – поне от това, което аз видях.

Паметник на културата Тюрмето

Сред най-прекрасните забележителности в Дупница е паметникът на културата Тюрмето. На мястото му – точно до градския площад, в далечното минало се е издигала църква. По-късно тя била заменена с джамия, която днес е преустроена в художествена галерия.

Експозицията, на която попаднах, се състоеше от прекрасни творби на художници-студенти. Целта й бе да запознае обикновения човек с изучаваното в академията. По стените висяха портрети, пейзажи, а най-интересни ми бяха скиците на органи, скелети, човешки тъкани… Всичко с имена и най-малките подробности. Те тез художници явно са и половин биолози?! Внушителна бе и архитектурата на самата сграда.

Околийската къща – градската галерия

Градската галерия Околийската къща е прекрасен архитектурен комплекс в самото сърце на Дупница – точно до джамията, за която вече ви разказах. 

Към входа й сочи дървена табела над приказна порта. А щом влезете вътре, стъпките ви ще бъдат озвучени от звънтящата камбанка над вратата. Следват стълби и стени, изпълнени с изкуство.

А ето и малко история…

Смята се, че сградата е построена към края на XIII век. По начало тя помещавала бариерница – място, на което градските власти взимали пътна такса от всеки преминаващ от едната страна на града към другата. А по-късно се превърнала в конак. За щастие, Околийската къща остава стабилна и до нашето съвремие и през 1972 г. бива обявена за паметник на културата и архитектурата.

В годините между 1981 и 1986 г. сградата е реставрирана и адаптирана като художествена галерия. Днес тя  помещава творбите на талантливи българи от цялата страна, като част от експозицията се излага и в съседната някогашна джамия. В Околийската къща се провеждат и други разнообразни културни мероприятия като представяния на книги и литературни четения.

Градската градина и часовниковата кула

Градската градина в Дупница – чудно кътче на 5 минути от центъра и в същото време някак извисяващо се над града.

А зеленината е целогодишна. Забелязах и красиви арки, които през лятото вероятно са изпъстрени с цветя.

А до самата градина стигнах по стълби, разкриващи още ред интересни забележителности пред очите ми.

В края им се намираше една чудна часовникова кула – сякаш излязла от някоя приказка. Tя е сред символите на Дупница и от нея започва градската градина.

Издигната е на това място през далечната 1782 г., но с предназначението да бъде бейска бойна кула с 4 мазгала – бойници, за отбрана. В часовникова е преобразена чак през XVIII в.

Формата на постройката е трапецовидна, като всяка страна е широка 5,5 м. А височината на кулата е цели 17,2 м. През 1939 г. Часовниковият механизъм спира да функционира, но през 1979 г. е поправен по повод наближаващата 1300-годишнина от основаването на Българската държава.

Храм Свети Георги Победоносец

В Дупница има и доста красиви църкви. Така и не ги обиколих, за да говоря за всички тях от личен опит, но бих се радвала да чуя впечатленията на хора, които са ги посещавали. 🙂

Моят път ме отведе само до храм „Свети Георги Победоносец“. Тази църква е зашеметяваща с огромните си размери и златните купули. Отличава се и с красиви и големи икони, главните от които са изографисани в Киев. Храмът е издигнат скоро след Освобождението благодарение на усилията и даренията на местните. Проектът на църквата е на Йосиф Керекеш, а вече построена, тя е осветена от Самоковския митрополит Доситей през 1895 г.

Горите наоколо и Самоковището

Тъй като природата ме вълнува доста повече от галериите, кулите и СПА-то, не бих си помислила да отида някъде, без да хукна към близката гора. Вървейки по улиците на Дупница, бързо стигнах до табела с надпис екопътека „Самоковището“.

Бях чела за нея и знаех, че началото й се води от близкото село Бистрица. За жалост, нямах време да стигна нито до селото – разположено на 6 км от Дупница, нито да я извървя, но ще ви предоставя информацията, с която и аз разполагах.

Пътеката е с дължина от 9 км и е пълна с беседки и пейки. Минава през водопада Самоковището (от снимките, които съм виждала, не изглежда много голям), наричан също и Бистришки водопад. Краят на екопътеката достига до местността Самоковището, над която се простира природният феномен „Морени“

Но макар и да не поех по Самоковището, отскочих до една по-близка горска пътека, която напълно задоволи копнежа ми за природа.

Парк Рила

Друго кътче, на което ще откриете голяма доза природа, е непосредствено разположеният до Дупница парк „Рила“, изграден през 2010 г. Площта му е цели 280 дка, дължината – 2 км, а тази на каменните алеи – 8 км.

Това е прекрасно място за разходки, пълно с беседки, детски площадки, спортни игрища, барбекюта, веоалеи, театрални сцени. На територията на парка има и приказно езеро с водни колелета, басейн с олимпийски размери, зоокът.

През него преминават и бистрите води на р. Бистрица.

В по-добри времена вълнуваща „атракция“ са и работещите заведения с вкусна скара, цаца, бира. 🙂

Този път така и не стигнах до него, но преди години един полет с парапланер ме отведе именно там.

Не се притеснявайте, не се сгромолясах в центъра на езерото. Летяхме в близост до Дупница и след небесното приключение някой предложи да се отбием и до парк „Рила“. Определено си заслужаваше!