Когато бленуваното СПА се превърне в двудневен кошмар – из дневниците на една кърмачка

Здравейте, аз съм майката на Мартин. Някога бях Криси, обожаваща да ходи на спа и вълнуваща се от безброй други неща. Днес се вълнувам основно от Марти, а интересите ми се свеждат до кърмене, спане и изхождане. Дори за миг да опитам да помечтая за свят, изпълнен с изложби, театър, култура, моята майка ми се подиграва. Странни ми били приоритетите. А те приоритетите ми са ясни. Просто и мечти имам. Представяте ли си да съм Криси за вечер и да ида на театър? Да съм, с каквато си искам рокля, а не съобразена с кърменето? Да съм с пусната коса, която няма да бъде изскубана и разрошена във всички посоки? Ех, мечти…

Не ме разбирайте грешно, обожавам сина си, обожавам и да го кърмя. Просто и въздухът си е важен. А ако бебето ти не приема кърма по друг начин освен директно от извора, въздух за мама няма.

Ала идва ден, когато е с няколко заместени хранения и глътки кислород се прокрадват до дробовете на майката кърмачка.

И в един такъв ден реших да ида на спа. Първо масаж, а после сауни, парни бани и всичко, както си му е ред. Не бях ходила от над година и половина – подобни удоволствия не са подходящи за бременни.

Оставих мъжа и детето – те доста се забавлявали. Спали, яли, играли, даже потренирал мъжът. Чак им завидях.

А аз в спа-то.

МАСАЖЪТ

От години имам проблеми с шийните прешлени, което води до едно ежедневно и често натрапчиво главоболие. А когато кърмиш, хапчета за главоболие не пиеш. Уж масажите помагали. Та ето ме на масаж.

Напоследък към този проблем се прибавиха и чести болки в раменете, гърба, кръста. Казвам ги аз тези неща на масажиста и той, разбира се, дава всичко от себе си да излекува болката. С още болка – лечебна. Добре че вместо 50 минути масажът продължава 40. Бях кацнала точно в 11, пък имаше административни забавяния. След процедурата бивам попитана как съм. Отговорът:

-Оцелях. – и лека усмивка.

СПА-то

Поне след масажа нищо не ме боли и ентусиазирано се насочвам към бленуваните сгряващи душицата удоволствия. За начало, сменям банския си с цял – важен елемент от историята. Все пак не ми се иска да размятам на показ родилното коремче, което още си пазя за спомен.

Следва около час на блаженства. Но кърмачката огладнява. Да имах халат, да бях отишла до хотелския бар за някои фъстъчки. Ала ми бе дадена само кърпа. Та се задоволявам с едното барче, което откривам на дъното на своята раница. Междувременно правя грешката да си проверя телефона. Две пропуснати от мъжа. В чатовете нищо. Звъня. Затваря. Звъня. Не вдига. Хайде пак в спа-то. Ама нещо ме гложди. Хайде пак до шкафчето с телефона. Ново пропуснато. Пак не вдига. Стоя в съблекалнята с мокрия бански и чакам. След някакво време получавам съобщение по вайбър: „Марти спи. Тъкмо се прибирахме. Исках да питам кога да го храня, но вече спи.“.

И така детето не яло около 4 часа. Явно поне му е било забавно. За неинформираните – яде се на 3 часа.

Хайде пак към спа-то, че да се стоплим. Но така и не успявам да мина към режим на блаженство. Доскучава ми. Леко ме заболява и главата. Гладна съм. Отивам да видя басейна.

Охоо, джакузи. Намърдвам се в него и с радост установявам, че водата е топла. Единствената жена вътре излиза и си оставам сама. Хайде на тези дюзи, хайде на онези, но все така не успявам да се отпусна. Дори не мисля за Марти и Филип. Просто ми е едно неспокойно. Така се чувствах и когато за ден отидох на моминското на кумата си, после и през по-голямата част от сватбата. Така се чувствам и в редките случаи, когато изляза вечер с приятелки без деца.

Пропуснах да ви споделя своята нова страст – чистенето. Единственото време, през което не съм с детето, но ми е спокойно, е, като чистя. Чувството ми на задоволство е сравнимо с изкачването на Еверест.

Та сега бях в джакузи. Не чистех. И задоволство нямаше. Реших най-сетне да вляза в басейна. Не бях плувала от над година и половина. Не помня кога последно бях плувала. А басейнът един празен, чист, просто перфектен. Водата беше леко прохладна – вероятно търсен ефект за повечето от хората, нагрели се преди това в сауната.

Една дължина и втора, и трета. Да отбележа, че не съм никаква плувкиня. Плувам си жабешката и обикновено ми е много кеф. Не и сега. Доскучава ми. Излизам. Хайде пак в сауната.

И тук се появи болката. Първо, във врата и главата. Ударна, силна. Излизам на свеж въздух. Докато някои се припичат на слънце, аз с моя цял бански замръзвам. Денят не е от най-топлите. Влизам отново в парната баня. Главоболието е все там. Посядам на една от онези топлите пейки. Седя и седя ли. Иска ми се главата поне малко да ми помине, преди да се върна при изнервящия си мъж и често ревящото бебе. Ала не ми минава. Междувременно и гърлото ми ме заболява.

Тръгвам си.

ВКЪЩИ

Слава Богу, и двамата спят. Влизам директно в банята, а после успявам да ям необезпокоявана. Междувременно болката се разнася и към дясната плешка, към рамото. Главоболието е нетърпимо. Но некърмаческите ми мигове за деня са вече минали. Не мога да си позволя обезболяващи. Бебето се събужда. Хайде на цицата.

Излизаме на разходка. Свежият въздух леко ме ободрява, но вече е късно и Марти започва да киселее. Рев.

Прибираме се. Започва приспиването. Аз го приспивам, иначе плаче. За щастие, тази вечер зъбите не го болят толкова и заспива. И аз заспивам. Следват 2 нощни хранения и дундуркания. Главоболието си е все там. Денят започва към 7 – ухууу, Марти щедро ни отпуска 1 час отгоре на обичайното.

Болката вече обхваща и двете ми рамена, както и плешките. За главата да не говорим. Работен ден е и ще се занимавам с Марти сама. Решавам да пия Нурофен – за пръв път от (както сигурно се досещате) над година и половина. Пия един, но ефект няма. След два часа пия и втори. Очакваната магия не се случва. Болката е търпима, но си е там през целия ден.

На следващия ден дискомфортът започва да отшумява. На по-следващия вече съм добре. Гърлото също ми беше минало в някакъв момент.

Кого да виня, не зная. Масажиста? Студения басейн? Тялото си? Всичко взето заедно? Или най-вече мозъка си… Знам само, че вече не ми се ходи на спа (е, не никога 😁 ).

След няколко дни отиваме на море. Какви ли кошмари ни (в частност „ме“) чакат там… Пожелайте ни (в частност „ми“) късмет. Моля!

Късмет и на вас! 😉