Какво прави Перущица толкова специална – история, забележителности и щипка родопски чар

Съдържание:

1. Червената църква
2. 3 забележителности в центъра на Перущица
3. Паметникът на трите поколения и гледките към града

От известно време все ми се искаше да посетим село Устина. Да се разходим из безкрайните лозя и да отпием от разнообразните им вина, да извървим екопътеката в близост и да се насладим на родопския въздух. Миналата седмица най-накрая се наканихме да потеглим натам. Набързо се разтърсих какво още можем да видим в околността и попаднах на Перущица. Съботата посветихме на нея.

Перущица е китно родопско градче на около 140 км от София и едва 20 км от Пловдив. Доскоро го свързвах единствено със защитата на Перущица, описана във Вазовата ода. Но бегло, съвсем смътно. В съзнанието ми историята се сливаше с тези на Батак, Копривщица и на многото други революционни градчета. Днес мога да опиша Перущица така:

• малка, но с необятна история;
• въплъщение на родопската красота;
• с будни граждани, но изоставена от държавата.

Прочетете внимателно разказа ми, за да откриете доводи за всяка една от точките. 😉 

Тъй като Перущица се намира сравнително близо до София, потеглихме към 10:30 ч. в събота. Първата забележителност ни приветства още на входа на града след по-малко от два часа. Това бе Червената църква. Оттам си купихме обходни билети, включващи и всички други обекти в града. Цената за възрастни е 7 лв., а за учащи и пенсионери – 3 лв. Зимното работно време на забележителностите е до към 16:30 ч., през топлите месеци би трябвало да е до 18:00 ч.

Червената църква

Червената църква ме омагьоса. Историята и енергията, витаещи около мястото, красотата на запазените руини, изящните стенописи, зеленината, докъдето ти стигат очите… И разказът на уредничката, която не приличаше на никого другиго на подобна позиция – поне от хората, с които аз съм се срещала.

Когато говореше за историята на Червената църква (църква Света Богородица), погледът й сякаш се отнасяше някъде другаде, а душата й започваше да танцува. Дойдеше ли нов посетител, докато с нея сте на полет през вековете, тя така трудно се приземяваше, че сякаш й костваше толкова усилия, колкото на обикновен човек би му се наложило да положи, за да изкачи Еверест. Така и не попитах за името й, но доколкото разбрах, е от Пловдив и се е снимала в документален филм за църквата. Ала и без да знаете детайли за нея, по разказа й бързо ще я познаете. Споделям това, защото дамите, работещи из музеите в града, са на смени и е възможно да попаднете и на друга уредничка.

От нея разбрах за необятната история на мястото. До Червената църква са открити останки от праисторическо селище, датирано в периода от около 7000-6000 г. пр. Хр. до 1000 г. пр. Хр. По-късно – по времето на Римската империя и император Анастасий I, тук се заселват траките. Именно те построяват Червената църква около IV век. Тогава в близост се издигало и скално езическо светилище, посветено на бог Митра – почитаният до онзи момент еквивалент на Иисус Христос (еквивалент на наричания в християнството Господ било Слънцето). Според разказа на уредничката именно тук построили Червената църква и защото на това място римляните екзекутирали 13 (по спомен) борци за християнската вяра. 

След това направихме един голям скок във времето и се пренесохме в 70-те години на миналия век, когато Червената църква е включена в каталог с европейски забележителности на Мишлен. Тогава социалистическа България не проявявала и минимален интерес към древната история на храма, но екскурзианти пристигали чак от Франция, за да се полюбуват на руините и съхранените стенописи (днес някои от тях можете да видите на място, други – в Историческия музей в града).

Не след дълго нямах търпение да пристъпим към въпросните сакрални руини, така че поехме по кратката асфалтова пътека покрай билетната каса. Във въздуха се носеше пролетна свежест, дърветата вече цъфтяха, а поляните искряха в най-божественото зелено. След минута вече се намирахме пред Червената църква. Не съм сигурна дали именно тя ме изпълни с необяснимата енергия, която почувствах, или отговорни за това бяха слънчевите лъчи и родопските висини в далечината. Факт е обаче, че се почувствах така жизнена, че ме държа през целия ден.

3 забележителности в центъра на Перущица

След като се налюбувахме на руините и природата, потеглихме към центъра на града – на 2,5 км от нас. Там посетихме 3 забележителности:

• Историческия музей (срещу него видяхме и впечатляващата сграда на читалището);
• възрожденското Даново училище;
• късносредновековната недействаща църква Свети Архангел Михаил.

Трите сгради се издигат в непосредствена близост една до друга.

Музеят разказва историята на местността – от дълбока древност до по-скорошни времена. В него най-силно ме впечатлиха 3 неща:

• изложените стенописи от Червената църква – изумителни са!;
• огромната картина Защитата на Перущица, на която са изобразени въстаниците, открили последно убежище в храма Свети Архангел Михаил;
• откъсите от репортажи на Макгахан за зверствата, на които става свидетел по време на Априлското въстание.

Тук е време за кратко лирическо отклонение. На входа на музея се сблъскахме с младо семейство, довело двамата си сина да го разгледат. Похвално! Ала за съвсем малко те щяха да поемат направо към близкия хълм, за да се порадват на гледките и да не научат нищо за историята на Перущица. Защо ли? Те може би обвиняваха отсъстващата уредничка, оставила заключената врата, ала аз виня само България. 

Е, в онзи един миг и аз недоволствах, ала съвсем скоро разбрах какво поражда ситуацията, в която три забележителни сгради се оказват затворени за недостатъчно настоятелните и търпеливи туристи. Причината – държавата отпуска само едно работно място за трите обекта. С други думи – уредничката тича между сградите с връзка ключове в ръка, приема недоволните погледи на посетителите, пази постройките от явно обичайните за околността хулигански прояви и между другото споделя знанията си за обектите, ако все пак срещне разбиране, а и искрена жажда за знание в очите около себе си.

За щастие, на нас не ни се наложи да чакаме дълго. Семейството с децата вече бе позвънило на оставения на вратата телефонен номер около 20 минути по-рано. 

След музея се отправихме към Дановото училище, в което видяхме образец на възрожденска класна стая. Тъй като именно тук Левски основава перущинския революционен комитет, една от залите в сградата е посветена на него. На долния етаж има галерия, но тя не беше в плана ни, така че я пропуснахме. В случая можехме да видим изложба с творби на Дали.

Накрая прекрачихме прага на църквата Свети Архангел Михаил. Още в момента, когато уредничката извади ключовете, за да отвори, усетих, че нещо не е напълно нормално. Досега не бях попадала на църква, държана под ключ. Оказа се, че тази не е истински храм, а просто музей – поне според днешните разбирания. Причината – барикадиралите се тук перущенци по време на Априлското въстание избират да се самоубият, вместо да се оставят в ръцете на поробителите си. Мъже застрелват жените, децата, сестрите си… Така те запазват достойнството и честта си, а и се избавят от предстоящите им иначе зверства. Междувременно градът е сринат до основи. След края на сраженията от доскоро заможната Перущица не остава почти нищо – само развалини и шепа живи жени и старци. 

Днес подвигът на въстаниците е забравен, а делото им – осъдено от Църквата. Самоубийството се оказва по-малко достойно в сравнение с клането в Батак. По тази причина храм Свети Архангел Михаил не функционира по своето предназначение. Въпреки това вътре ще видите мраморни плочи с имената на геройски загиналите и ще можете да почетете и тяхната памет. 

Паметникът на трите поколения и гледките към града

Планът ни за деня включваше още две основни забележителности – Паметника на трите поколения на хълм над града и крепостта Перистица. 

Дамата от трите музея… обаче ни сподели, че от крепостта няма почти нищо, че се намира някъде сред гората, че обособена пътека няма. От тревожния й поглед разбрах, че не й изглежда особено безопасно да се разхождаме натам в късния следобед. Затова и решихме да отделим повече време на гледките от Паметника. Така посрещнахме и един приказен залез. ❤

Паметникът на трите поколения се намира на хълм Маньово бърдо (или връх Власевица), разположен на 5 минути с кола от центъра на града. До него можете да стигнете и пеша по стълбите, тръгващи от Дановото училище.

Монументът е издигнат през 1976 г. в чест на загиналите в Априлското въстание преди 100 години перущенци. В близост до него ще видите и Паметника на тримата старци парламентьори, убити от турците по време на преговори. 

От паметника, а и от самия хълм се откриват приказни гледки към Перущица. Пролетта нетърпеливо се бе населила и на това място, овошките цъфтяха, тревата си зеленееше, а една дървена беседка примамливо ни зовеше. В крайна сметка си опънахме одеяло за пикник, за да се радваме на слънчевите лъчи до последната възможна секунда, и дочакахме залеза. 

Наблизо е още една интересна забележителност – параклисът Света Петка Българска, изграден в естествена пещера. Ние обаче не смогнахме да го стигнем – понякога е по-добре да видиш по-малко, но да се докоснеш до повече. 😉 

След залеза поехме към село Устина, за което ще ви разкажа скоро.

Още от уикенд приключението ни 👉 вижте в Инстаграм или Фейсбук.

Ако имате нужда от пътешественически план за уикенда/почивката, но не ви се занимава с проучване на забележителности и маршрути, не се колебайте да се свържете с мен.