Копнеж по природата – 3 леки разходки в близост до София

По време на пълната изолация едно от спасенията ми бяха парковете, градинките, улиците. Вървях и се наслаждавах на въздуха, на дърветата и небето, на всичко, което не виждаш, затворен между четири стени. Ала бързо забленувах за разнообразни и нови маршрути. Открих кътчета в Южния парк (гр. София), до които преди това не бях стигала въпреки безбройните си разходки по алеите му. Но и това не ми стигаше. С разхлабването на мерките плановикът вътре в мен светкавично се захвана за работа.

В следващите редове ще ви разкажа за първите ми 3 разходки сред природата след разхлабването на мерките. И трите маршрута са леки, но и изключително зареждащи с позитивизъм.

1.   Екопътека „Ждрелото на река Ерма“ – Трънско

Картинката не може да има празен alt атрибут; името на файла е d0bad0bed180d0b8d1862.jpg

На около час и половина от София се простира сравнително полегатата Ездимирска планина, откъдето минава и река Ерма. В района има няколко възможни маршрута за разходка сред природата – с продължителност от 8 до едва 2 часа. Част от участъците са стръмни и предлагащи висока доза адреналин, а други – по-полегати и лежерни. В зависимост от избраната пътека можете да се насладите на карстови улеи и малки водопади.

Нашата разходка беше от по-спокойните. От София тръгнахме в 7:30 ч., за да избегнем навалицата. След като достигнахме до гр. Трън, продължихме по пътя за с. Ломница, откъдето следвахме табелите към екопътеката „Ждрелото на река Ерма“. Спряхме на широка поляна, превърната в паркинг, но и с чудесни условия за пикник. В началото на пътеката няколко мили баби продаваха домашни сладка и сиропи, от които си взехме навръщане. Една от тях предлагаше дори сладко с локум, тиква и орехи, каквото никога не бях пробвала. Перфектно е за палачинки!

ЖДРЕЛОТО НА РЕКА ЕРМА, ТРЪНСКО

Приключили с вкусната дегустация, потеглиме по пътеката. След няколко минути достигнахме стръмни дървени стълби, последвани от красиво, но не много стабилно мостче над реката. После преминахме и по най-стръмната, но и много кратка част от пътеката. Тя ни отведе до указателна табела и две възможности за по-нататъшния маршрут. Ние избрахме по-краткия вариант. Продължихме наляво през изкопан в скалата тунел. Вътре беше доста тъмно, почти като в пещера. Тунелът ни изведе на полегат път, по който скоро стигнахме до рибарника. Там похапнахме прясна пъстърва, макар и да беше 11:30 ч. – сред природата апетитът се обостря. 🙂 Така събрахме сили за последващия по-стръмен път към вр. Църквището. Вече стигнали на върха, пред нас се разкри приказна гледка към долината на река Ерма. За щастие, бяхме изпреварили останалите туристи и имахме шанс да се насладим на природата поне за няколко минути, преди да се появи друга голяма група ентусиасти. Оттам потеглихме по полегата пътека, която бързо ни отведе до асфалтов път с къщи в близост до паркинга. Към 16:30 ч. вече навлизахме в София – напълно презередени и готови за по-предизвикателни приключения!

2.   Екопътека „Пътека на здравето“  – Банкя

От София до гр. Банкя може да се стигне и с градски транспорт. Ние използвахме автобус 42, на който се качихме от метростанция Люлин. Други варианти са автобуси 47, 48 и 49. От Банкя водят началото си 5 екопътеки – „Пътеката на здравето“, „Есперанто“, „Дивотински манастир Света Троица“, „Св. Петка“ и „Бобош“. Тъй като бяхме с малки деца, чиито мускулчета направо са закърнели, както се шегува майка им, след стоенето вкъщи по време на карантината, избрахме по-лек маршрут – „Пътеката на здравето“. Тя е кратка и полегата, минава се за около 2 часа. По пътя има пейки и зелени поляни – перфектни за пикник. Единственият недостатък е, че в един момент се излиза на асфалтов път, което не е никак приятно, когато жадуваш за природа и чист въздух. Но все пак разходката беше страхотна, а и напълно лежерна.

3. Парк „Врана“ – София

В дните след отпускането на карантинните марки открих една страхотна алтернатива на софийските паркове. „Дворът“ на царския дворец „Врана“ се оказа чудесно място за разходки, до което отново може да се стигне с градски транспорт. От метростанция „Цариградско шосе“ се качихме на автобус 5, от който слязохме на спирка „Резиденция Врана“. Там се наложи да пресечем булеварда и поехме по тясна пътечка покрай широка нива с насаждения. След 5 минути бяхме на входа на парка. Билетът за възрастни е 5 лева. За децата под 7-годишна възраст влизането е безплатно, а за тези между 7 и 18 години е на цена от 2 лева. На входа продават сладолед, на който се зарадвах наистина много като се има предвид горещия ден, който бяхме избрали. Паркът работи само през уикендите от 10:00 до 16:00 ч. Но ако останете и до малко по-късно вътре, няма да ви изгонят.

Прострнаството не е много голямо, но е достатъчно, за да се почувствате сякаш сте много далече от столицата. По алеите се разхождаха майки с деца и колички, по пейките бяха насядали влюбени двойки, а до един храст с цветя видях да си правят селфита баба и дядо на минимум 70 години, които си се усмихваха, обгърнати от романтика.

Мястото е перфектно и за любителите на растенията. Според официалния сайт на парка в градините са засадени 821 дървесни, храстови и тревисти вида от 118 семейства и 435 рода. На много места по алеите са поставени и табели, които дават подробна информация за растенията наоколо.

Най-голямо впечатление на мен ми направи т. нар. дърво с таласъмите. Истинското му име е блатен кипарис и е посадено в парк „Врана“ от княз Фердинанд през 20-те години на ХХ век. Пренесено е у нас от далечните брегов на р. Мисисипи в Америка. По принцип вирее на влажна и мочурлива почва, каквато в нашата царска градина няма. Затова пък Фердинандовите кипариси са се приспособили, като са образували таласъмообразни коренища около дървесните стволове – т. нар. въздушни корени. Благодарение на тях до почвата достига необходимото количество кислород, като служат и за натрупване на резервни запаси от хранителни вещества. В първия момент с почуда си помислих, че на полянката пред мен има армия от катерички. Щом се приближих, осъзнах, че не са животни. Корените бяха в най-разнообразни форми, наподобяващи сталагмитите в пещера. Побързах да си намисля желание, кой знае – може и дървото да е било вълшебно.

И макар да прекрахме по-голямата част от времео си по полянките и пънчетата, минахме и покрай самия дворец, надникнахме в процепите на някогашните конюшни, открихме все още функциониращо колело за наточване на ножове. И през цялото време бяхме съпровождани от чуруликащи птички и от усещането за лекота, с което те дарява природата.

Списъкът ми за следващите три дестинации е готов, но винаги има място за още. Ще се радвам да споделите в коментар къде беше вашата първа малко по-далечна разходка сред природата след края на пълната карантина. 🙂

До скоро!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s