Уикенд Пътешествие: Добринище (водопад, археологически разкопки, спа) и Родопската Теснолинейка

Зелено-червен влак, Родобската теснолинейка на гара Аврамово - най-визоката гара на Балканския полуостров, в слънчев есенен ден

Ако търсите идея за лежерен уикенд, наситен с купища емоции и приказни картини, то имам точното предложение за вас. За целта обаче ще трябва да се разделите с автомобила.

СЪБОТА

Всичко започна в 7:30 ч. в събота, когато се качихме на автобус от Централна автогара София до Добринище. Пътят е 3 часа и половина. Навън ръмолеше дъжд, а по радиото звучаха класическите хитове на Радио 1, идилията за мен бе пълна.

На не повече от половин час от центъра на Добринище се спотайва един сравнително неизвестен, но много красив водопад – водопад Свети Никола, наречен по името на местността.

Щом пристигнахме в града, настроих джипиеса си в посока към водопада – пешеходен маршрут: 37 минути. Най-напред минахме по малък мост над Добринишката река, продължихме по уличките на курортното селище, минахме покрай туристическия център,

като скоро след това се озовахме сред полята, на които пасяха коне и крави, а от близките къщи се чуваха кукуригащите петли и една пееща баба.

Точно преди да излезем от населената част на Добринище, видяхме табела, сочеща към параклис Св. Никола. Тук е мястото да споделя и малко повече информация за мястото, към което пристъпвахме.

1. Местност Свети Никола

Свети Никола е името на цялата местност. Тя включва малък параклис, руините на тракийския крепостен град „Безименния град“ и водопада, към който се бяхме запътили.

Тъй като валеше, а и нямахме търпение да се отдадем на спа релакса, който ни очакваше малко по-късно, решихме да отделим време само за най-зрелищната част от цялата местност (поне според мен), а именно водопада.

След табелата подминахме и няколко указващи посоката сини стрелки.

За да внесат по-приключенски дух на разходката ни, две овчарски кучета полаяха известно време, подтичвайки след нас, но щом се отдалечихме от полезрението им, сякаш ни забравиха. И така се озовахме на мястото, където маршрутът от Google Maps свършва.

За обозначение може да ни служи един голям електрически стълб.

Оттам поехме надясно по видимо обособената горска пътека. С всяка следваща стъпка навлизахме сред все по-красиви есенни пейзажи.

Подминахме и още няколко обозначителни табели. След броени минути достигнахме беседка с голяма информационна табела, разказваща за целия археологически комплекс „Свети Никола“.

Оттам тръгваха две пътеки – една поемаща нагоре и вляво и друга по-ниско разположена вдясно. Тъй като стрелката сочеше наляво, се запътихме натам.

Пътят беше доста стръмен, а и хлъзгав, поради сипещия ни се отгоре дъжд. Но видяното определено си струваше мокрите дрехи и раници (нямахме дъждобрани 😀 ).

Скоро достигнахме голяма скала, от която се разкриваше прекрасна панорамна гледка към вече подминатите поля и нивя. А жълто-оранжевите есенни цветове допринасяха още повече за вълшебството. За жалост, духаше силен вятър, така че не се задържахме задълго.

Точно там попаднахме и на ключово разклонение. Доколкото бях прочела, дясната, издигаща се нагоре, пътека води към параклиса и тракийската крепост. Разстоянието би следвало да се взема за десетина минути и след това може да се продължи, като обиколите хълма и излезете на началната беседка откъм по-ниско разположената пътека, за която вече споменах.

– Любопитни факти за селището и параклиса

Според археолозите тракийският град-крепост е обитаван в периода III-XVII в. сл. Хр. и заема площ от 25-30 декара. Обектът е описан за пръв път при направени археологически обходи на Община Банско в периода 1987-1988 г. През 2003 г. са проведени спасителни разкопки, при които на повърхността излизат раннохристиянска църква от базиликален тип от края на IV – началото на V в. сл. Хр., и прилежащият към нея акропол с проучени 28 гроба. В последствие именно на нейното място е изграден настоящият храм-параклис „Свети Никола“.

– Към горната част на водопада

Да се върнем към разклонението. Ние поехме по лявата, стелеща се стръмно надолу пътека. Така не след дълго достигнахме реката, проправила си път в скалата и образувала чудните каскади, които ни предстоеше да видим. За нейно име можем да приемем също Свети Никола, като тя всъщност се явява малък приток на река Дисилица, известна още като Добринишката река, защото Добринище е единственият град, през който минава.

Наложи се да я прескочим и след няколко крачки бяхме на ръба, от който се стеле водата на един от речните падове.

По принцип не бих казала, че мястото е опасно, но не ви препоръчвам да го посещавате в дъждовен ден като нашия, защото беше изключително хлъзгаво. Ала да погледнеш надолу към водопада, определено си струваше.

– Към подножието на водопада

След това поехме по обратния път към електрическия стълб. Оттам поехме наляво по леко прикрита от растителността пътека. Минахме и под чуден тунел, образуван от свежите зелени клонки на дърветата – толкова близо до живителната вода сякаш дори есента беше безсилна. Именно той ни отведе до подножието на водопада.

Височината на водопад Свети Никола е едва 5-6 метра, но за сметка на това беше изключително пълноводен. Истинска приказка. Дъждът бе спрял, но го заместиха сипещите се от водопада капки. Вече дори грееше слънце и сякаш отвсякъде бликаха пръски живот. Видеа на водопада можете да видите в профила ми в Инстаграм.

Тук прекарахме поне 30-40 минути, но ги усетих като секунди. Никак не ми се тръгваше, ала ни чакаха и други водни басейни – този път минерални.

На връщане небето се бе прояснило и пейзажите бяха дори по-прелестни.

2. СПА-то

Към 15:30 ч. успяхме да стигнем до хотела си и след бърз обяд се потопихме в своята спа идилия.

Бяхме отседнали в хотел Орбел. Останах доволна от мястото – разполага с минерални открит и закрит басейн, джакузи, парна баня, сауна и контрастен душ – ведро. Като цяло всичко беше чудесно с изключение на факта, че водата в закрития минерален басейн не беше толкова топла, колкото очаквах.

3. Вечерята

За вечеря имахме резервация в механа „Македонска кръчма“, намираща се на десетина минути от хотела ни. Бях посещавала мястото само през лятото, когато останах очарована от огромната и красива градина. Но този пък се възползвахме от уютната атмосфера вътре в механата. Гостуваше и оркестър, така че и настроението беше на макс. А за храната няма какво да говоря – просто трябва да отидете и да я вкусите.

НЕДЕЛЯ

В неделя се събудихме с тази приказна гледка към Пирин. Какво по-хубаво начало на един ден?!

1. Родопската теснолинейка

Приключението, планирано за неделя, бе пътешествие с родопската теснолинейка – магически влак, който те понася на едно неземно пътешествие сред пъстрата българска природа. Ненадминато пъстра през есента.

Вариантите бяха да се качим на тази в 10:30 ч. или на следващата в 14:25 ч. Тъй като възнамерявахме да изминем целия маршрут до гара Септември, а оттам да хванем влака към София, предпочетохме по-ранната опция. Билетът се купува направо във влака и струва към 11,30 лв., като включва и последващия превоз до София (в нашия случай). Цената само за маршрута Добринище-Септември е 6,50 лв., а двупосочният билет е 11,70 лв. Ако сте учащи или пенсионери, можете да се възползвате и от намаление.

Цялото 124,7-километрово трасе преминахме за около 5 часа, но за мен това бяха броени минути. Тази единствена функционираща едва 760-милиметрова жп линия в България предлага такова природно разнообразие, че думите няма да ми стигнат да го опиша.

Горнотракийската низина, Родопите, Рила и Пирин, поречието на река Места, Аврамовата седловина, която разделя Рила и Родопите, живописното дефиле на Чепинската река… За още по-голям разкош допринасяха ярките есенни цветове, като най-страхотно беше, че можех да наблюдавам цялата тази красота около себе си от терасите между вагоните!

Към средата на маршрута теснолинейката спира на гара Аврамово – най-високата на Балканския полуостров, разположена точно между Родопите и Рила на 1267 м надморска височина.

Именно там направихме и 10-минутен престой, през който успях да се запозная с още една теснолинейка.

Семейството им всъщност се състои от цели 6 члена с различни имена, истории, живот и душа. Ние се возихме с Вихрен, запознах се с Родопи, а останалите са Клептуза, Рила, Пирин и Места. Все звания, които извикват в съзнанието изумителни природни картини, каквито минути след потеглянето виждаш и с очите си.

2. Гара Септември

На гара Септември бяхме в 15:12 ч. До влака към София оставаха около 25 минути, така че имах възможност да разгледам и таблата, поставени точно до чакалнята, които разказват за историята на българските железници.

Маршрутът Септември-София ни отне около 2 часа.

Е, успях ли да ви вдъхновя за това приключение? Имайте предвид, че теснолинейката функционира целогодишно, а Добринище е прекрасен и през зимните месеци. 🙂

P.S. Усмихнат ден! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s