Ден сред природата: Чепън планина, Драгоманското и Алдомировското блато

Съдържание

Не сте по дългите преходи, но с удоволствие прекарвате часове сред природата? Обичате да се разхождате по горски пътеки, но никак не си падате по стръмни баири? Иска ви се да зърнете нещо по-различно, необикновено? Посоката ви е към Драгоман.

Драгоманско блато

Драгоманското блато е най-голямото карстово блато в България и най-голямата (350 хектара) естествена влажна зона и находище на гнездящи водолюбиви птици в Софийско. Заедно с Чепън планина е определено за представително местообитание от европейско значение за опазване на биологичното разнообразие.

За жалост, през януари тази година (2020 г.) блатото бе опожарено. Когато наскоро го посетих, много от спътниците ми бяха готови дори да го подминат, очаквайки всичко да е овъглено. Но природата е по-силна от „червеното цвете“, както животните от „Книга за джунглата“ наричат ужасяващото човешко творение – огъня.

Блатото е започнало да се възстановява, а и дори част от дървените мостчета са оцелели.

Покатерих се и на наблюдателната площадка, която ми се стори сравнително стабилна, макар и да липсва дървеният й под. Птици не зърнах, но се надявам, че и те ще се завърнат. Мястото е приказно, определено не го подминавайте.

Разположено е на около 40 км от София в посока Калотина, точно до град Драгоман. Ако не разполагате с личен транспорт, чудесен вариант за придвижване е влакът до драгоманската гара.

Към момента беседи по-скоро не се организират, но и сами можете да влезете и да се насладите на прелестта на блатото.

Чепън планина и връх Петровски кръст

А за да се насладите на Драгоманското блато от птичи поглед, трябва да изкачите най-високия връх в съседната Чепън планина – връх Петровски кръст.

Но не се притеснявайте, височината му е едва 1205,6 м, а денивелацията – 479 м. От него се разкриват чудни гледки към блатото, към Драгоман, Годеч, сръбската ни граница и даже към връх Ком.

Макар и първенец в планината Петровски кръст се изкачва за около час и нещо ходене с нормално темпо, така че го препоръчвам и за най-неопитните планинари.

Гарантирам ви приятна разходка сред чудни пейзажи. Междувременно ще можете да си наберете и от лечебната ружа, с която планината изобилства.

Но преди да берете, каквито и да е било пъстри цветя, внимателно разгледайте табелата в началото на екопътеката, за да знаете как изглеждат защитените видове.

И още нещо – освен гледки на върха ви очаква и късче магия. Кръстове, разбойнически легенди, християнска църква, древни светилища…

А до началото на маршрута можете спокойно да се ориентирате с GPS. Пътеката е една и едва ли ще се объркате. Има и маркировка – червена, но тя е доста нарядко, така че по-добре не разчитайте на нея.

В късната Желязна епоха на южния склон на върха функционирало скално светилище, посветено на култа към Сабазий-Дионис, което продължава своето съществуване и през Античността. В една от скалите ще забележите загатващи за някогашните божествени „жертвоприношения“ вдлъбнатини. Но в тях се поставяли не агнета, а вино, жито, плодове, зеленчуци.

Хилядолетия по-късно – през средновековието, на върха е изграден православен манастир, чиито патрони били свети свети Константин и Елена. Днес от него са останали само руини и част от кръст – оброчният кръст на Свети Петър.

Според легендата през 1842 г. турски разбойници отвлекли драгоманския чорбаджия Петър. Скрили го на върха на близката планина и възнамерявали да поискат откуп от семейството му. Междувременно обаче се задала редовата войска и разбойниците убили пленника си, след което побегнали. Петър бил обичан и ценен драгоманец, затова и скърбящите му съграждани кръстили върха на негово име и издигнали там кръст.

Днес на Петровски кръст ще откриете храм–параклиса Св. Св. Ап. Петър и Павел.

Алдомировско блато

Ако след Драгоманското блато и планината имате още сили и ентусиазъм, Алдомировското блато ви очаква. То е разположено на около 12 км от Драгоманското и ще ви очарова със зеленината и свежестта си. И това вълшебно късче природа е карстово – образувало се е в резултат от химически процеси при лесно разтворими от водата скали.

И тук не се налага да плащате входна такса, но и не се предлагат беседи. Това е място за приятна разходка, по време на която да се насладите само и единствено на звуците на природата. През блатото преминава миграционният път на множество птици, срещат се още водни костенурки, водни змии (не са опасни 😉 ), жаби, тритони. Алдомировското блато е и чудесна дестинация за риболов – особено в момента, тъй като е разрешен само в периода август-февруари, когато не пречи на гнездящите птици.

Приятна разходка и до скоро! 🙂