Съдържание
- Екопътека Искър-Панега
- Пещера Проходна
- Национален пещерен дом „Петър Трантеев“ и скалния манастир „Св. Марина“
- Къде вечеряхме
Преди време ви разказах за някои от по-малко известните забележителностите около Луковит – каньон Пропадалото, водопад Скока, село Ъглен и други. Днес отново поемаме на разходка към този район, за да преоткрием едни по-популярни, но не напълно познати за мнозина обекти.
Екопътека Искър-Панега
Ще си позволя да цитирам една моя приятелка, която се изрази по следния начин за екопътеката край р. Златна Панега: „Още когато ме заведе преди няколко години, не можех да повярвам, че има толкова амазонско място толкова наблизо!“. След като чух тези й думи, не мога да си представя по-подходящо описание за това неземно кътче природа.
Обособената екопътека е с дължина от около 12 км, като в двата й края са разположени гр. Луковит и с. Карлуково, където се намира и следващата ни спирка – пещера „Проходна“. Но още сме на пътеката.
Флората и фауната тук са като от друг свят. Наоколо гнездят 128 вида птици, като към 25 от тях са поместени в Червената книга на България. А най-омагьосващото е цветът на реката – зеленикаво-синкав, причинен от карстовите й води.
А самата екопътека е като от детска приказка. В началото си тя се разклонява по два възможни маршрута, които съвсем скоро се обединяват в едно. Първият е „За бабите и внуците“ – по полегат, а вторият – „За издръжливите“, с една идея по-екстремен. 😀
Следва разходка под китните дървета, които на есен омайват с цветовете си. Малко след това ще се озовете на първото дървено мостче, а после на още едно и още едно. Част от конструкциите са прикрепени за скалите край реката, което им придава още по-голямо очарование. По пътя забелязахме и че във водата беше пълно с лодки, каяци и водни колела – при следващото си посещение със сигурност ще включа и нещо такова в програмата си.
Сред най-интересните обекти по пътеката е пещера „Стемна дупка“. На много места в Интернет прочетох, че не е облагородена и не е препоръчително да се влиза. Честно казано, и преди съм минавала по този маршрут и нямам спомен да съм влизала много навътре в пещерата. Но този път го направихме и нямахме никакви проблеми. Вътре не беше прекалено влажно и кално, повървяхме съвсем спокойно до доста напред в нея. Самата пещера е много красива и с интересни форми.
Тук са открити и следи от хора, датиращи от дълбока древност. Ние най-вероятно не сме ги видели, но тук на помощ идва въображението. Гънките по стените са толкова много и разнообразни, че ако се вгледате достатъчно добре, със сигурност ще откриете очертанията на някой човешки или животински силует, на нещо, наподобяващо древна писменост, на слънце или планета.
Имайте предвид, че пътеката е пълна с пейки, масички и беседки, така че условията за обяд сред природата са перфектни. Само си носете храната, защото след входа към пътеката вече няма да има откъде да си купите.
Интересен момент е и самият край на екопътеката. Няма как да го пропуснете, защото е обозначен с внушителна постройка. Там е разположена и дървена тераса, на която също можете да поседнете за обяд.
Но и след края изненадите не свършват. Ако продължите напред, ще навлезете в необлагородената част на пътеката.
В моя случай всеки от пътите, в които съм поемала по нея, се е налагало в един момент да се връщам, тъй като съм била притисната от времето. По принцип пътеката би трябвало да ви изведе до пещера Проходна. Но за по-бързо и сигурно можете да се върнете до колата си и да изминете десетината километра до „Божиите очи“ на четири гуми.
Пещера Проходна
Ще започна със снимка от последното си ходене там.
19:00 ч. в края на октомври не е съвсем подходящо време за посещение на пещери – особено ако са открити и няма поставени осветителни тела в тях. И все пак приключението да влезеш в „Проходна“ по тъмно е безспорно страхотно. Трепетът дали някой прилеп няма да ти отнесе главата, лумтенето на сърцето, когато чуеш ехото си в тъмното, емоцията от това да съзреш двете светещи в тъмното очи над главата си… За съжаление, на снимките ми не се вижда нищо, но процепите в пещерата се очертаваха ясно въпреки мрака навън.
Както вероятно знаете, другото име на пещера „Проходна“ е „Божиите очи“/ „Очите на Бога“ – имена, вдъхновени от двата процепа, наподобяващи очи, на тавана й. Истинската причина за появяването им са денудационните процеси и ерозията в резултат от просмукващите се води.
Но за вярващите символиката им е друга още от древнотта. Според археолозите преди милиарди години „Проходна“ е представлявала важно окултно място за местните жители. Там те извършвали най-различни ритуали като например за плодородие. Но пещерата има и доста по-практично и съвременно приложение – тя е една от малкото в България, от които можете да скочите с бънджи, като мнозина я използват и за скално катерене.
И още нещо любопитно – „Проходна“ притежава най-дългия пещерен тунел в България – 365 м, а височината й е 56 м. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност. Тя бързо се превръща в емблема на родната природа. В нея са снимани и немалко филми – „Време разделно“, „Борис I”, френската продукция Vercingétorix: La Légende du druide roi, американският The Way Back, съветско-българският филм „По следите на капитан Грант“, телевизионният сериал „Шменти Капели: Легендата“ и др.
Освен хора, отправящи своите молитви към Бога, актьори и скачачи с бънджи тук може да срещнете и палаткаджии. Затова не се стряскайте, ако я посетите по тъмно и чужд глас отговори на ехото ви. И все пак имайте предвид, че опъването на палатка в пещерата е забранено, така че вие не го правете.
Национален пещерен дом „Петър Трантеев“ и скалния манастир „Св. Марина“
След излизането от дебрите на пещерата наред идва леко изкачване. От входа на „Проходна“ началото си води кратка екопътека към националния пещерен дом „Петър Трантеев“ и към скалния манастир „Св. Марина“. Пътят се намира в южния край на пещерата, откъм влаковите релси и се изкачва рязко нагоре. Но дори и деца могат да се справят с трасето. Изминаването му няма да ви отнеме повече от 30 минути.
Пещерният дом е разположен на 195 м надморска височина и е точно над десния бряг на р. Искър. Сградата е така устроена, че всичките й помещения и тераси гледат към близкото село и към реката. Оттук ще видите и лудницата.
Тук е чудесно място за обяд, тъй като има туристическа столова. Аз съм хапвала от пилешката им супа и не беше никак лоша. Непременно седнете на някоя от терасите. Така ще се почувствате сякаш обядвате, кацнали върху някой облак високо, високо в небесната шир. И най-интересното – сградата е разположена в скална цепнатина. Някога мечтали ли сте си да спите на подобно място? Е, ако е така, пещерният дом е и хижа, която разполага с 60 легла. А за десерт можете да разгледате богатата спелеологична колекция на Петър Трантеев – един от най-дейните основатели на пещерното дело у нас и вдъхновител за създаването на това приказно място.
След като сме презаредили силите си, поемаме към манастира. За целта ще трябва да се върнете по същата пътека, докато стигнете табела, сочеща отбивката към „Св. Марина“. Разбира се, можете да посетите първо него, а след това пещерния дом. 🙂 И тази част от маршрута минава през прелестната гора, а ако запазите тишина до слуха ви ще стигне песента на шумолящата река Искър. Ще се наложи да преминете през доста стръмни участъци, но на най-трудните места са поставени дървени мостчета, парапети, стълби, така че да се насладите на приключението си без притеснения. И съвсем скоро ще се озовете точно пред манастир „Св. Марина“.
Той е построен в самата скална ниша още през XIII век. Сгушен в скалите, манастирът прилича на къщурка от приказките. Енергията на мястото е наистина силна и със сигурност ще ви зареди с позитивизъм. А чудните гледки наоколо ще ви очароват до краен предел.
Къде вечеряхме
А за вечеря ви предлагам да се отбиете до най-страхотния ресторант в Луковит – „Родина“. Намира се точно в началото на града, ако идвате от „Проходна“. Разполага с голяма градина и множество маси на закрито. Опитах голяма част от нещата в менюто – бяхме доста гладни, и всичко бе страхотно.
Our New Horizons 