Тридневно Пътешествие без Кола: Габрово – Боженци – Трявна – Етъра

Съдържание

1. Ден 1+2+3: Какво да видите в Габрово
2. Ден 2: Как и защо да стигнете до Боженци и Трявна
   1. Защо да посетите Боженци
   2. Какво да знаете за екопътеката от Боженци до Трявна
   3. Как обикнах Трявна
3. Ден 3: Какво ме впечатли този път в Етъра

От известно време много ми се ходеше в Етъра. Бях го посещавала веднъж като малка и си го представях като приказно кътче с много зеленина и интересни зъбни колела, помнех с умиление страхотните зелени бонбони плочици, от които си бях взела 3-4 пакета, че да имам и за вкъщи. Така ми се искаше пак да ги вкуся. Тази Коледа ги видях на един от коледните базари в София, но реших, че няма да е същото. Трябваше да ги преоткрия там, в Етъра.

Няколко месеца по-късно се заех с организация на пътуването до този необикновен габровски квартал. Към спирките ни добавих още централната част на Габрово, Боженци и Трявна и тридневната ни програма по случай почивния 1-ви май се изпълни. Какво видяхме, кое ни изненада и кое обикнахме, как се придвижвахме без кола, ще ви разкажа в следващите редове.

Ден 1+2+3: Какво да видите в Габрово

До Габрово стигнахме с автобус от Централна автогара в София за около 3 часа. Има и влак, но времето е почти двойно.

Градът надмина очакванията ми. Той бе временният ни дом по време на тридневното пътешествие, така че всеки ден се наслаждавахме на различни негови прелести.

Първото, което ми направи впечатление, бяха лалетата. Те изпълваха целия град, нямаше алея, тротоар или улица, по които да минахме, и да нямаше цвете. Прелестно! Важно е да отбележа и часовниковата кула, която съзирах от почти всяка точка в Габрово.

А ето и конкретните места, които ви препоръчвам да посетите и видите:

Интерактивен музей на индустрията – гр. Габрово

Страхотен музей – особено за деца и непораснали възрастни. Работното време е от 9:30 до 17:30 ч. Дамата на входа беше най-неприветливият човек, когото срещнах по време на цялата ни екскурзия, но усмихнатият екскурзовод, с когото обиколихме музея определено успя да компенсира за неприятното чувство. Имайте предвид, че посещението е “позволено” само с беседа, така че е добре да отидете най-късно към 16:30 ч., за да сте сигурни, че ще ви пуснат да влезете. 

Музеят се състои от 3 етажа, разказващи индустриалния път на Габрово през годините. На всеки етаж има електронни гидове, електронни визуализации, реални експонати. Това е и перфектно място детето ви да се научи да кара автомобил, а вие да танцувате хоро. Може да пробвате и да отрежете някоя котешка опашка точно по габровски.

Храм Света Троица – Габрово

Точно срещу музея е разположена тази красива църква. Отвътре беше приятна, отвън – прелестна. До нея има красива градинка – през май с лалета, и пейки, на които можете да отдъхнете, преди да продължите с разходката.

Априловска гимназия и Дом на културата „Емануил Манолов“ – Габрово

Съвсем близо до църквата са Априловската гимназия и Дом на културата „Емануил Манолов“. Две внушителни сгради, в които този път не успяхме да влезем, но се полюбувахме отвън.

Априловската гимназия е първото светско училище у нас, което отваря врати за своите ученици през 1835 г. Днес мястото продължава да функционира като учебно заведение, а в западното крило на сградата се помещава Музей на образованието. Той работи само в делнични дни от 8:00 до 17:00 ч.

Що се отнася до Дома на културата, е, тази сграда ме плени на мига. Попаднахме на нея случайно. Зърнахме я от Априловската гимназия и бързо прекосихме улицата, за да я видим отблизо. Очакваха ни цъфтящи дръвчета, омагьосващи стъпала и много красота. Сградата е величествена, но за съжаление, доста занемарена.

Построена е в местността Беглишки харман за едва 5 години (1959-1964 г.) по време на социализма. Както шофьора от таксито, в което по-късно се возихме, каза – в неговите младини всичко в сградата било по последна мода. Той прекарал живота си в нея, играел народни танци, баща му работел там, кипял живот, културният живот на Габрово. И сега си кипял… въпреки неугледните дограми. Нас ни посрещнаха катинари и някой-друг графит, но Домът на културата продължава да функционира. Таксиджията ни увери, че отвътре е дори по-внушителен. 

Старият квартал в Габрово – Шести участък

Когато огладнеете, ви съветвам да поемете към Шести участък. Това е най-старият квартал в града, където ви очакват и старовремски механи с традиционни български ястия. Чудесен избор е Странноприемница 1968, разположена в типична старовремска постройка. 

В квартала ще откриете и Туристическия информационен център, ако се нуждаете от още съвети по време на обиколката ви из Габрово.

Може би се питате какво се крие зад името Шести участък? Още от едно време това бил кварталът на кръчмите и странноприемниците, поради което се навъртали и доста полицейски служители. Тогава полицейските участъци се намирали в София и били 5 на брой. Известни с шегите си, габровци решили да нарекат своя квартал, гъмжащ от пазители на реда, Шести участък – че да си се знае.

След обяда не пропускайте да минете и покрай часовниковата кула – сред символите на града. Тя е построена през 1835 г. и днес е паметник на културата.

Църква „Свети Йоан Предтеча“ – Габрово

Когато проучвах какво да разгледаме в Габрово, този храм ми направи огромно впечатление. На повечето снимки из Интернет беше целият покрит от зеленина.

В началото на май обаче видяхме само клони, но пак беше красиво. Много ми хареса и гледката към града – самата църква е разположена на хълм в кв. Камъка. Поседяхме доста на стълбите в двора й, съзерцавайки покривите на къщите и върха на часовниковата кула. Вълшебно! Очевидно и габровци обичат да се наслаждават на мястото, защото покрай нас минаха поне 5-6 човека, разхождащи кучета и деца.

Дом на хумора и сатирата Габрово

С мъжа ми нямахме големи очаквания от този музей, но някак не върви да си в Габрово и да не го посетиш. Бяхме ходили като малки и не помнехме да сме били впечатлени. Този път обаче Домът на хумора наистина ни разсмя.

Според мен това е място повече за възрастни, отколкото за деца – особено за днешните. Малките най-много биха се забавлявали на първия етаж, където са кривите огледала, диско симулатор, лабиринт от огледала и още няколко подобни атракции. Аз им се радвах от сърце, но за съжаление, не съм сигурна колко вдъхновяващо би било всичко това за децата, свикнали на виртуални реалности и триизмерни холограми. 

На втория етаж се разказваше историята за това как Габрово се превръща в град на хумора и шегите, по стените висяха вицове – дори няколко в дигитален формат. Имаше и стационарни телефони, по които също чухме по няколко вица.

В музея разгледахме и впечатляващи художествени експозиции, като тази на последния етаж беше “един път”. Карикатури на съвременни политически фигури – не само от родния елит, в комбинация с доста вулгарни стихчета. Е, смешно си беше. В един момент мако ми се догади, но определено беше търсен ефект.

Мостовете над р. Янтра в Габрово

Ако имате тази възможност, задължително се разходете по габровските мостове по залез слънце. Те са двайсетина, но и по 4-5 да минете, ще се потопите в магията. Квартирата ни беше точно срещу мост Игото, където е разположен и знаменитият паметник на Рачо Ковача – основателят на града. Затова вечерната си разходка започнахме от него в посока Дома на хумора и сатирата и отвъд. 

Покрай реката е изградена чудесна алея – както за пешеходци, така и за велосипедисти. 

Следващият мост бе целият покрит в сменящи цвета си светлини. Минахме и по известния Къдрав мост, впечатляващ с архитектурата си.

Така и не видяхме нищо наподобяващо Баевия мост – уж, най-популярен, но чиято точна локация не открих в Интернет. Той е познат още като “двата моста”, като среща между минало и настояще. Старият мост е изграден от дялан камък през 1855 г, а новият – през 1967 г. точно до него. На следващия ден решихме да поемем в обратната посока по реката, за да го открием. В крайна сметка успяхме, но не бях особено впечатлена. 

Намира се съвсем близо до Интерактивния музей на индустрията, така че не пречи да се отбиете и до него – все пак е обявен за паметник на културата, тъй като е сред малкото такива каменни конструкции в градска среда, запазени до днес.

Драматичен театър Рачо Стоянов – Габрово

Много ми се искаше да изгледаме и някоя постановка в театъра, но нямаше нито едно представление по време на престоя ни. Въпреки това минахме покрай сградата – почти толкова величествена като Дома на културата. 

Ден 2: Как и защо да стигнете до Боженци и Трявна

Вторият ден от пътешествието ни – 1-ви май, беше всичко друго, но не и почивен. Събудих се към 6:30 ч., нетърпелива да обиколя света. Или поне габровските околия. 

Планът – да стигнем до Боженци с автобус, а от него по горска пътека до Трявна, откъдето да се върнем с автобус до Габрово.

Бусовете от Габрово до Боженци тръгват от автогарата, на която се слиза от софийския автобус, и са само 2 в празничен ден:

• в 8:30 ч.;
• в 17:05 ч. 

Затова и беше много важно да стигнем навреме за сутрешния, за да не си провалим плана. Резервният вариант – да отидем направо в Трявна, докъдето има повече опции за пътуване. Актуалното разписание можете да видите тук.

Стигнахме до Боженци за около половин час, тъй като макар и на едва 15 км между него и Габрово има още доста селца, в които спирахме. 

Защо да посетите Боженци

Боженци е китно българско селце с население от едва 38 души. Толкова е малко, че можете да го обиколите за минути, но красотата му заслужава дълго съзерцание. 

Изпълнено е  с китни старовремски къщи, което го превръща в Архитектурно-исторически резерват. Има и уютна църква, музей, старовремски кафенета, а и механи. Идеалното място за лежерен и безгрижен уикенд.

Ако обаче сте като мен и не ви свърта на едно място, то има и ⁣ екопътеки, по които можете да поемете.

Преди това обаче не пропускайте закуската с домашна баклава и ароматно турско кафе. Ние ги опитахме в чудно кафене съвсем в началото на Боженци.

Ако желаете и разполагате с време, можете да се разходите пеша от Боженци до Габрово по екопътека, започваща по запазен римски път.

А ако планът ви е като нашия, ви очаква 2-часова разходка по прелестна горска пътека до Трявна. Можете да стигнете дотам и за минути с кола (на едва 6 км разстояние е), но гледките от екопътеката и чуруликането на птичките си заслужават разходката.

Какво да знаете за екопътеката от Боженци до Трявна

За да стигнете до началото на пътеката, е необходимо да поемете нагоре по главната улица на селото. Вървите, вървите и в един момент трябва да свиете – вашият път е наляво. Има си и табела, така че няма какво да объркате. 

Обозначени са три възможни маршрута с различни маркировки, като през голяма част от пътя те се преплитат:

• Син – поехме именно по него и то напълно случайно. Оказа се доста популярен, защото се разминахме с десетки туристи, идващи от Трявна. Единственият момент, в който можете да се заблудите, е обширната поляна, намираща се някъде в средата на маршрута. Там трябва да завиете наляво и да се изкачите по баира. След това се поема по долната дясна пътечка. Маркировка има дори в излишък, така че няма от какво да се притеснявате;
• Жълт – този маршрут звучи най-интересен, тъй като минава и през пещера Марина дупка. При проучването си обаче прочетох, че е трудно проходима, така че ако не сте палеонтолози, едва ли ще видите много. Изберете ли този маршрут, вероятно ще излезете откъм Тревненското езеро и няколко дървени мостчета, които ние не видяхме. Ако разполагахме с повече време и бях уверена в маршрутите, бих предпочела този, но попаднах на статия от човек, минал жълтата маркировка за 4 часа. Затова и предпочетохме синия;
• Зелен – до голяма степен се припокриваше със синия.

Според повечето данни из Интернет и трите маршрута би трябвало да отнемат по 2 часа в посока. На нас синият ни отне дори по-малко.

* Заглавната снимка на статията е гледката, която се разкри пред нас в края на пътеката – към покривите на Трявна. ❤

Как обикнах Трявна

Много харесах Трявна. Това е привидно малък град, но с почти 10 000 жители. Река, часовник, къщи, зеленина и един някак не на мястото си Музей на Азиатското и африканското изкуство. В едно изречение така бих описала Трявна. Но тя е много повече. Вкусове, аромати, атмосфера, магия. Ето къде да спрете очите, краката и сетивата си в Трявна:

• Даскаловата къща (част от Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство, обединяващ 8 обекта в града) – обожавам дървото и дърворезбата, а тук те са в изобилие. От икони и църковни украси през дървени фигури на българските владетели, до прелестно резбовани тавани. Даскаловата къща е известна още като Къщата със слънцата. Тук двама дърворезбари – майсторът Димитър Ошанеца и калфата Иван Бучуковеца, се хванали на бас – кой щял да  украси “своя” таван с по-красиво слънце. Спечелил Майсторът, но лично мен и двете ме впечатлиха. Интересно е да спомена и че Даскаловата къща е единственият по рода си музей на дърворезбарското изкуство у нас. Мястото ме спечели и с омайващата гледка към тревненските покриви от терасата;

• Славейковата къща – разположена е точно срещу Даскаловата къща. Тук са живели Петко и Пенчо Славейкови, като днес къщата е част от Специализирания музей на резбарското и зографското изкуство. Не влязохме вътре, но не пропуснах да се снимам с паметника на Пенчо на пейката отпред;

• Кивгиреният мост – той се простира над Тревненската река и е сред символите на града. Известен е още като Стария или Гърбавия мост. Конструкцията е в римски стил и е дело на Димитър Сергюв. Построен е за около година – от 1844 до 1845 г. На моста се вижда и издялана в камъка малка делва, за която се разпространяват различни анекдоти като например, че е с цел тревненци да се измиват, като излизат от града (както казвали габровци), или че е там, за да могат габровци да отмиват нечистите си мисли и дела при влизане в Трявна. Без значение каква е истината, важното е, че мостът е прекрасен и е много приятно да погледате реката и часовниковата кула от него;

• Часовниковата кула – след като минете по моста и свиете вляво, веднага ще се изправите пред кулата. Напомни ми тази в Габрово, но ми се стори някак по-приказна. Тя е висока 21,15 м и е построена с помощта на местните население и майстори. Според легендите тревненските дами дори се лишили от част от накитите си в името на строежа през 1814 г.;

• Бирария Трявна – ако обичате бира и хубави гледки, непременно минете оттук. След кулата завийте по улицата наляво. Бирарията скоро ще бъде отляво на вас – има табела, трудно ще я пропуснете. Влезте навътре, прекосете закритото пространство и ще излезете на най-красивото място в Трявна (поне от това, което видяхме). Седнете на една от масите край реката, гледащи към моста и часовниковата кула и позволете на вълшебството да ви омагьоса. Но не се разсейвайте твърде много, все пак сте дошли, за да пиете бира. Тук се произвежда жива бира, която няма да опитате никъде другаде. Има 4 вкуса, от които ние изпробвахме два – блонд с чубрица и плодова с ягоди. Не бях пила нищо подобно и определено ме грабнаха. Не обичам радлери, но ягодовата бира беше най-вкусният вариант, който бих могла да си представя. А от бирата с чубрица бих пила редовно, ако имаше как да се снабдявам и в София. Другите варианти са тъмна и амбър;

• Църква Св. Архангел Михаил – намира се срещу бирарията. Красива постройка, за която са използвани същите материали като за часовниковата кула. Повече за църквата ще откриете в поста ми в Инстаграм;

• Райковата къща – ако имате достатъчно време, след бирарията можете да се отбиете и в Райковата къща, намираща се на няколко крачки от нея. Тя е част от музея на резбарското и зографското изкуство и често е определяна като шедьовър на тревненската архитектура;

• Музей на Азиатското и африканското изкуство – това е единственият по рода си музей на Балканите и се намира в старата баня на Трявна. Там ни посрещна обитателят на покривната част – г-х Щъркел, който ни повери на милата уредничка на музея. Тя ни разказа, че мястото е основано благодарение на дарение на скулптора Златко Паунов с тревненски корени, но развил кариерата си в Америка. В музея са изложени около 200 експоната – скулптури, картини, бродерии, дърворезб, от Непал, Китай, Тибет, Индия, Африка от периода II-XX век. Разгледахме всичко това под звуците на тематична музика, която бързо ме отнесе към далечни земи. Имайте предвид, че обектът е част от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство, така че ако възнамерявате да посетите повече от местата, можете да си вземете обиколен билет, за да ви излезе по-евтино;

• Храна – не пропускайте да се отбиете и през Възрожденското кафене, предлагащо многобройни тревненски десерти. Аз се влюбих в рахат локума с шоколад. Подобен си взех на следващия ден и от Етъра, но тревненският ми хареса повече. Опитах и тревненска целувка с крем, която ще ви препоръчам да опитате, но не бих похапвала всеки ден. Имаше и от зелените бонбонки, които винаги ще свързвам с Етъра. Що се отнася до основното ни хранене, седнахме в Балабановата къща. Обслужването не беше никак добро и накрая си останах недохранена (не гладна, все пак с токова локум…), защото нямах време да си дочакам пържолата. Въпреки това успях да опитам от тревненския хляб със сирене, който беше страхотен!

Останалите обекти от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство са:

• Славейковото школо;
• Музей на иконата;
• Галерия Казаков;
• Музей Ангел Кънчев.

Микробусът към Габрово ни очакваше на автогарата в 17:30 ч. Пътуването трая около 30 минути – достатъчно, за да си починем преди разходката из големия град. 

Ден 3: Какво ме впечатли този път в Етъра

Най-напред, как стигнахме от Габрово до Етъра без кола. Трудно.

Габрово е голям и дълъг град с множество отдалечени от централната част квартали. Сред тях е и Етъра, където е разположен едноименният Етнографски музей на открито. Идеята беше да се придвижим с градския транспорт – с автобус 1 или 14. Оказа се обаче, че разписанието, което бях видяла в Интернет, не е никак актуално, а автобусите са през няколко часа. В крайна сметка спряхме такси, което ни откара срещу 13,80 лв., след което ни взе в обратната посока за още толкова. Шофьорът беше супер мил, разказа ни много за града и наистина спаси пътешествието ни. Това е номерът му, ако ви потрябва проверено такси в Габрово: 0898 32 25 29.

Първото, което направихме в Етъра, беше да седнем в механата, посрещаща посетителите още на входа. Бяхме умрели от глад, а и с умиление си спомнях етърския хляб, който нямах търпение пак да опитам. Сервираха ни изключително бързо, въпреки че нямаше празна маса, и беше много, много вкусно. Хапнахме по една пилешка и свинска кавърма като гарнитура към хляба. 😀

След това се запътихме към шекерджийницата, откъдето си взех много локум, зелени, лилави бонбони, халви. Добре се захаросахме и пак бихме повторили. Срещу нея е разположена и хлопарската работилница, чийто майстор бе най-разговорливият човек, когото срещнахме в комплекса. Разказа ни как решил сам-самичък да се научил да прави хлопки – камбаните, които сигурно сте виждали по кукерските костюми. Научихме от него, че съществува и модел хлопки, наречен траки – не на името на народа, а просто защото тракат. Човекът преди правел оръжия, но решил, че иска да се занимава с нещо по-спокойно, приятно, изпълващо душата с топлина. 

Разгледахме и другите работилници из Етъра, но майсторите не бяха особено разговорливи, така че се ограничихме до изписаното по табелките.

Тук също имаше часовникова кула – явно, емблема на цялото околие. 

След Етъра поехме с автобуса в 17:05 ч. към вкъщи. Заредени с емоции, омаяни от впечатления, усладили се достатъчно до следващото пътешествие.

P.S. Пренощувахме в апартамент Рачо Ковача. Беше чист, а хазяите – приветливи и услужливи, но входът миришеше непоносимо, като миризмата навлизаше и в жилището. Не знам дали бее инцидентно, или принципно е така, но го имайте предвид, ако решите да резервирате там.