Завръщане в Пирин за седмица (първа част): от Попина Лъка към Тевното езеро и Превалските езера

Съдържание

  1. Какво правихме една седмица в Пирин
  2. Как стигнахме от Попина Лъка до Тевното Езеро
  3. Няколко думи за Тевното езеро
  4. Как се върнахме от Тевното езеро до Попина Лъка + Превалски, Чаирски и други езера
  5. Карта на целия 26-километров преход
  6. Какво ще ви разкажа във втора част на пиринския пътепис

Пирин вече окончателно е в сърцето ми, а това е едно от многото туптящи, трептящи и топло приемащи ни негови сърца.

Разположено е малко преди Тевното езеро

За мен Пирин е земя на езера и снежни върхове, на неземни гледки и носещи се сред облаци скали. За мен Пирин е предизвикателство, но и уют, страх, ала и победа. Преди всичко, за мен Пирин е Любов! Любов към природата, към планината, към човека, който вече толкова време ме обича. Тук преди две години получих предложение за брак (точното място ще видите на втората снимка от статията ми за Спанополските езера).

Последваха приготовления и вълнения, както и страхотно пътешествие ала меден месец до Каварна и Калиакра, но време да се върнем истински в Пирин, все не оставаше. Вече започнали традицията си с едноседмичен престой, просто уикенд не се броеше. Чакането ни, за щастие, приключи този август, когато отново поехме от София към Сандански и оттам към Попина Лъка. Отседнахме в познатия ни вече едноименен хотел. Щом стоварихме багажа, хукнахме към Попинолъшкия водопад (на 5 минути от нас), който за пореден път разтуптя сърцата ни.

Прочетете още за водопада в статията ми 4 живописни и лесно достъпни водопада в България. Полезна информация за местността Попина Лъка ще откриете в Седмица в Пирин: подробен пътеводител за приключения и релакс (първа част). Имайте предвид, че тази година автобусният маршрут Сандански-Попина Лъка (21 км) не се изпълнява. Ако не сте с кола, можете да вземете такси. Излиза около 25 лв. Ние попаднахме на шофьора Крум (0897425205), който обожава планината и през целия път ни разказва за разходките си за гъби, риба и гледки.

Какво правихме една седмица в Пирин

Към Попина Лъка се качихме в неделя следобед и останахме до следващата неделя. Този път съчетахме удоволствието с работа, като пренесохме home office-а си за понеделник и вторник в планината. Противно на очакванията ни wi-fi така и не уловихме, но мобилните данни свършиха работа. В понеделник, щом затворихме лаптопите, поехме на разходка към водохващането на р. Сърчалийца. С радост установихме, че пътеката, която преди 2 години бе покрита с изпопадали дървета, силно затрудняващи преминаването, беше почистена. Именно по нея щяхме да минем, за да стигнем до Синанишкото езеро няколко дни по-късно.

Във вторник отпразнувахме края на работния ден с пикник край Беговишката река. Тръгнахме по пътеката към хижа Беговица, за да открием перфектното място. Именно по нея поехме и на следващия ден, когато се отправихме на 13-часов преход до Тевното езеро, Превалските езера и безброй още красоти.

Повече за маршрутите от местност Попина Лъка до водохващането на р. Сърчалийца и до х. Беговица прочетете в Седмица в Пирин: подробен пътеводител за приключения и релакс (първа част).

Тевно езеро

Срядата посветихме на прехода до Тевното езеро, за който ще ви разкажа по-подробно след малко. В четвъртък и петък имахме нужда от почивка.

Попекохме се край реката, разходихме се до местността Туричка черква – на по-малко от час пеша, почетохме книжки и се заредихме с енергия за съботния преход към Синанишките красоти и заслон Спано поле. С огромна благодарност към небесните сили и метеорологията мога да кажа, че прогнозите се оказаха грешни (за съжаление, в някои държави метеоролози бяха уволнени), но ние и още десетки ентусиасти из Пирин успяхме безпрепятствено да осъществим дългоочакваните си преходи.

Пороят, който продължи до късните часове на неделната утрин, започна в 20:45 ч., когато вече спокойно си отпочивахме, гледайки The Sandman – тематичен сериал за лека нощ. 😀 На следващия ден закусихме с най-страхотните пържени филийки в хотела, сбогувахме се с още по-силно бликащия водопад и поехме към живота отвъд приказката, наречена Пирин.

Полезно: През август Пирин е пълен с туристи от близко и далече. През юли планинските пътеки са далеч по-спокойни. През август не ни лаяха овчарски кучета и имаше кого да питаме за посоката. През юли, за щастие, кучетата бяха далече и не успяха да ни нападнат, а единствените хора, които срещнахме, бяха няколко планинари на Бъндеришката порта. Аз се насладих еднакво много и на двете преживявания, но съм сигурна, че ще ви е полезно да имате предвид отпускарския сезон при организирането на вашето пиринско приключение. Попитах местните – през август винаги си е пренаселено.

Как стигнахме от Попина Лъка до Тевното Езеро

Към Тевното езеро поехме в първия си почивен ден – нямахме търпение да се раздвижим, да изразходим натрупаните запаси енергия от заседяване, да се заредим с по-истинска сила, произлизаща от полята, земята, водата. То се намира в сърцето на Пирин (2512 m) и до него можете да стигнете от всяка почти точка в планината. Пътеките се преплитат, реките – разплитат, и изведнъж сте там.

Нашият маршрут бе: местност Попина лъка – хижа Беговица – Тевно езеро. През голяма част от времето следвахме синята маркировка. Тя преминава в зелена след Беговишкия превал. Да се ориентираме ни помагаха и виждащите се отдалече желони.

Преходът започна на зазоряване в 6:20 ч. Излязохме от хотела, завихме надясно към любимата ни чешма, за да напълним шишетата. След това продължихме още малко нагоре, на разклона завихме надясно и поехме по познатата ни пътека към хижа Беговица. Тя води началото си от място с няколко табели, обозначаващи ПУ „Каменица и Трите реки“, Пътеката на Мира, изобразяващи и карта на Пирин.

Продължихме по синята маркировка все нагоре. Отбихме се само за няколко минути по моста към водохващането на Беговишката река и се върнахме към маршрута си.

До Беговица ни отне около час с умерено темпо и без други спирки. Този път боровинките бяха много по-малко, отколкото през юли, и някак не ме блазнеха. Бързахме към целта. Благодарение на бодрата си крачка взехме баирестата отсечка за час.

х. Беговица

Край хижа Беговица закусихме, наляхме още вода и продължихме нагоре. Поехме по пътеката, обозначена с този усмихнат камък, следвайки отново синята маркировка.

Минахме през ливади във всички нюанси на зеленото, нагледахме се на реки, върхове и дървета. Зърнахме дори водопад и езеро в далечината. Искаше ни се да отскочим до всичко, но предпочетохме да не се отклоняваме.

Сравнително в началото на пътя – след около 30 минути вървене, минахме през местността Даков мост. Дори и да не се чувствате готови за преход до Тевното езеро, ви препоръчвам да се разходите поне дотук. Поляната край реката е чудесна за пикник. Има си и истински дървен мост. 😀

Той и самата местност са посветени на овчаря от село Левуново, зовящ се Даката. Той бил началник на пастирите от района и се славел с благ и великодушен характер. След като починал, неговите многобройни приятели решили да му отдадат чест, построявайки моста и наричайки тази приказна местност на него. Макар и мястото да беше прекрасно, ние не се застояхме, път ни чакаше. Обмисляхме на връщане да си починем тук, но в крайна сметка поехме в друга посока.

Приказните поляни малко преди Беговишкия превал също ме възхитиха. Пасящите коне, безкрайното зелено, огромните кравешки очи, свежестта, витаеща във въздуха – безценно!

Последва около половинчасово изкачване през баирите на Беговишкия превал, след който излязохме на кръстопът, обозначен с камък.

Оттук синята маркировка продължава към х. Демяница. Затова се разделихме с нея и последвахме зелената към Тевното езеро. Можете и да се отклоните, за да изкачите връх Каменица, но ние пропуснахме тази възможност.

Последва кратка отсечка по морените. Тук е много важно да следите за маркировката. Ако я изпуснете, е възможно да прекарате излишно дълго време по стръмните камъни. В действителност съвсем скоро отново се слиза на равна пътека, а езерото вече е на по-малко от час разстояние.

Непосредствено преди Тевното езеро се натъкнахме на електропастир. Маркировката обаче сочеше да продължим през него. Внимателно го отворихме и затворихме. След още няколко крачки се натъкнахме на много красиво за мен езеро.

Донякъде наподобява блато, но именно зеленината на повърхността му ме очарова толкова много.

След десетина минути ни приветства заслон Тевно езеро. Там ни посрещна един малък приятел от кучешки род, който ни прави компания през цялата ни почивка край тевните води.

Маршрутът от местност Попина Лъка до Тевното езеро с всички наливания на вода, снимки, почивки ни отне точно 6 часа.

Няколко думи за Тевното езеро

Тевното езеро е най-голямото от Малокаменишките езера и от високопланинските езера у нас като цяло. То се намира на 2512 м надморска височина и се отличава с площ от цели 60 декара. Разположено е между върховете Каменица, Малка Каменица, Момини двори и Валяшки чукар. Първите два от тях са силно притегателни дестинации за планинарите, но ние решихме да ги пропуснем.

Езерото впечатлява с размери. Във водите му се отразяват меките бели облаци, околните скали и красоти. Чувстваше се и височината, чийто хлад оценихме след часовете под жаркото слънце.

По отношение на заслона – хижарят е много неприятен, така че ви препоръчвам да ограничите контактите си с него. Тоалетната не посетих, но чух, че е в окаяно състояние. Не пих и от водата, защото отседнали там хора ми казаха, че са получили стомашни проблеми. Тъй като вече се виждаха дъната на бутилките ни, си купихме минерална вода от заслона. Продават се само малки шишета от по 500 мл. Цената към август 2022 бе 3 лв. за брой.

Как се върнахме от Тевното езеро до Попина Лъка + Превалски, Чаирски и други езера

Началният план беше да се върнем по същия път – или поне така стояха нещата в моята глава. Мъжът ми обаче с интерес разучаваше приложението Locus Map и вече ни беше измислил друг маршрут. Табелите и маркировките по него бяха много объркващи, но с помощта на картата и вътрешния си нюх, успяхме да се оправим. Поехме по маршрута към заслон Спано поле. Според табелата край езерото той трябва да е маркиран в зелено, припокривайки се в началото с червения към х. Вихрен. Е, от Тевното езеро в тази посока маркировката бе единствено червена.

В началото повървяхме по равна поляна, после известно време по пътека на билото.

Пътеката

Видяхме и разклон, обозначен със стрелки. От него можехме да се спуснем отново към синята маркировка, но избрахме различния път по червената. Отбихме се само, за да се насладим на гледката към Превалските езера..

Докато вървяхме по билото на планината, те продължиха да са все така край нас. ❤

Превалските езера са 4 на брой и се намират в най-горната част от долината на р. Демяница в Северен Пирин. Разположени са в Превалския циркус между върховете Валявишки Чукар (2664 m) на югоизток, Превалски Чукар (2605 m) на северозапад, седловините Мозговишка Порта на юг и Чаирска Превала на запад.

Мозговишката порта

Зърнахме и едно от деветте Чаирски езера. Те са разположени непосредствено до Превалските или по-конкретно – между върховете Мозговишки Чукар и Превалски Чукар на височина от 2200 до 2450 м. За разлика от Превалските езера Чаирските се намират в долината на р. Санданска Бистрица в циркуса Чаира.

Чаирско езеро

Докато се радвахме на страхотните гледки – включващи още доста езера, неусетно стигнахме до разклон, обозначен с камък. Маркировката върху него сочеше да преминем към зелената маркировка, отвеждаща към хижа Беговица. Ако бяхме продължили по червената, щяхме да се озовем пред хижа Вихрен.

След това маркировката ни поведе през терен, наподобяващ гора, но с доста по-ниска иглолистна растителност.

След около половин час достигнахме до поляна с лъкатушеща се река, която пресякохме по камъните – дървеният мост е счупен.

Малко след това загубихме зелената, но открихме кафява маркировка, за която от картата знаехме, че също е в нашата посока. Тя ни отведе до друга рекичка със счупен дървен мост, по който все пак успяхме да минем. Последва плетеница от кафява и жълта маркировка. Те се припокриваха, на места единият цвят дори прозираше под другия. Минахме и отсечка със спускане надолу, наподобяваща Душевадника.

След това открихме този желон със стрелки – жълта и кафява, но се доверихме на табелата на няколко метра от него. Тя сочеше посока х. Беговица.

Оттук до хижата вървяхме 50 минути. Последва нов и здрав мост. 🙂

Финалната отсечка бе по равен горски път. В един момент минахме през дървена порта, поставена вероятно заради кравите.

След пътеката преминахме през река – по камъните. Предполагам скоро ще изградят мост, защото видяхме работници. Няколко минути по-късно се озовахме на този разклон малко преди х. Беговица, който бяхме подминали рано сутринта. Хижата е на две минути по пътя, по който е тръгнал Филип. Ние излязохме от левия път, а в посоката, от която снимам, е м. Попина Лъка.

Връщането ни отне още 6 часа, през които си направихме и една по-голяма почивка за обедно-следобедно хапване. Цялото приключение ни отне общо 13 часа с включени 3 големи почивки:

  • край хижа Беговица за закуска;
  • край Тевното езеро за отмора и обяд;
  • край една рекичка за следобедна закуска.

Карта на целия 26-километров преход

По време на целия преход – около 26 км, нямаше нито момент, в който да се почувствам крайно изморена и да не знам как ще продължа. С изчерпани сили се почувствахме чак на следващия ден, но пък душите ни бяха пълни. 😊

Какво ще ви разкажа във втора част на пиринския пътепис

Очаквайте съвсем скоро втора част. В нея ще ви разкажа за съботния ни преход през Душевадника към Синанишките порта, езеро и хижа, последвани от заслон Спано поле и тайна планинска пътека. ❤

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s