Съдържание:
- Какво разгледахме от София към Шумен
- От Жеравна в посока Шумен
- Къде вечеряхме в Шумен
- Когато времето се оправи и беше Тодоровден
- Черешката на тортата – скалните манастири
- Пълен план за четиридневното ни пътешествие
Нашето пътешествие всъщност беше по-дълго, тъй като започна от София, намираща се на около 400 км от Шумен. Ако вашето води началото си от близък до заветната точка град, 3 дни ще са ви напълно достатъчни да се докоснете до историята, природата и изкуството, преплитащи се из Шуменското плато.
Разбира се, на нас ни останаха още много екопътеки и забележителности за следващ път, но с гордост мога да кажа, че спазихме предварителния си план за това пътешествие до последната точка. Него ще видите най-долу.
Какво разгледахме от София към Шумен
Нашето приключение продължи 4 дни, като запалихме колата в 9:30 ч. в четвъртък и се прибрахме към 19-19:30 ч. в неделя. Първа точка от плана бе Сливен. Там разгледахме античната крепост Туида, качихме се със седалковия лифт до природния парк Сините камъни в Сливенския Балкан и си набелязахме още много места за разглеждане следващия път.
Макар и тук да събирам този ден в едно изречение, той бе най-динамичният, адреналинов, страшен, ала и някак удовлетворяващ от цялото пътешествие. Повече за него очаквайте в една от следващите ми статии. В нея ще ви разкажа и за вълшебната Жеравна, където пренощувахме и се разходихме на идната утрин.
От Жеравна в посока Шумен
В петък (3 март) в 11:00 ч. освободихме стаята си в Жеравна и поехме в посока Шумен. Планът за деня включваше:
- Велики Преслав;
- Шуменска крепост;
- Мемориален комплекс Създатели на българската държава;
- настаняване в хотела в Шумен.
Какво ни впечатли във Велики Преслав
Във Велики Преслав програмата ни беше тристепенна. Първо разгледахме крепостта, след това музея и накрая седнахме за обяд.
Полезно: Билетът за крепостта и музея е комбиниран и струва 7 лв. за възрастни, 2 лв. за деца и учащи и 4 лв. за пенсионери. Предлагат още групови намаления, както и платени беседи и аудио гид. Има и много табели, така че ние се насладихме отлично на преживяването без гид. Работното време се променя според сезона и деня от седмицата, така че ви съветвам да го проверите предварително.
Велики Преслав е втората столица на Първото българско царство, но историята на земите му започва още през древността. Археолозите откриват на това място цели две селищни могили. Едната от неолита, халколита и бронзовата епоха, а втората от неолита и халколита.
Но да се върнем към по-близката история. Велики Преслав се превръща във военен лагер с гарнизон и дворец на княз Борис I още през 852 г., а през 893 г. цар Симеон го обявява за столица. Такава остава чак до 971 г.
Често останките от средновековни крепости представляват няколко невзрачни руини, които скоро се сливат в ума ти с всички видени до този момент. Но с Велики Преслав това няма как да се случи. Убедена съм, че винаги ще си спомням грандиозната колона в началото на обиколката ни, езическия храм, който след покръстването се превръща в християнски (видяхме и прочетохме за много подобни в околността). Също и Южната порта, на чийто покрив се качихме по реставрираните или може би запазени стълби и от който се насладихме на приказна гледка към вече зараждащата се зеленина.
После разгледахме Златната църква (известна и като Кръглата църква), която ме изуми до каква степен е съхранена. И когато си мислех, че сме видели всичко, забелязахме тайнствени стълби вляво от църквата. Всичко беше обрасло в свежа зеленина, което определено допринесе за атмосферата. По тях стигнахме до подножието на крепостта, където открихме и тоалетни (сигурно не очаквахте това продължение на приказката). Важно е да споменем и тоалетните, защото бяха чисти и със сапун. 😀
След това се разходихме няколко минути по асфалтовия път нагоре в посока към паркинга и билетния център, където бяхме оставили колата. Крепостта и зеленината ни съпроводиха в наше ляво, за да превърнат и тези последни мигове във вълшебство.
После поехме още малко нагоре с колата и при табелата свихме надясно към музея. Оставихме колата си твърде рано, тъй като видяхме доста други паркирани автомобили и решихме, че това е паркингът. Оказа се, че причина за множеството е наличието на механа. Въпреки това решихме да продължим пеша по приятната алея с много, много зеленина и красиви гледки. Имаше и пейки, и още по-фотогенични пейки 👇
Музеят също беше от онези интересните музеи. С много находки – включително Преславското златно съкровище, добре поднесена история, екрани с минифилмчета по стените и фотокътове за малки и по-големи.
След това по план трябваше да поемем направо към Шуменската крепост, но решихме да потърсим къде се провеждат тържествата по случай 3 март във Велики Преслав. Така и не ги открихме, въпреки че по програма не се предполагаше да са свършили, но междувременно на Филип му се дообядва на маса. Това ни поведе към един трагикомичен сюжет, който ще разкажа набързо.
Поехме към ресторант Замъка, който ни се стори най-близо до нас. Мястото изглежда страхотно и има градина с имитации на старинни руини. Освен това храната, която успяхме да вкусим, беше супер – кюфте с домати и краставици за мен и свинска вратна за Филип. Не знам какъв точно беше проблемът, но изведнъж чухме скандал в кухнята за пържените картофи, които поръчахме, но така и не получихме. След това сервитьорът с еднодневна служба зад гърба си напусна и изхвърча през вратата, а касовият апарат спря да работи. Няколко пъти поискахме да си платим, но дори собственикът не се интересуваше от сметката ни, а се вайкаше как ще отвори на другия ден. Накрая си сметнахме консумираното, оставихме дължимото на масата и си тръгнахме, защото бяхме изостанали доста от плана.
Приключението Шуменска крепост
Времето до този момент беше с нас, но следобед доста се заоблачи и започна да пръска. Шуменската крепост разгледахме с чадър, а гледките от нея – обвити в лека мъгла. Освен това се наложи да спринтираме, защото пристигнахме там към 16:15 ч., а затваряха в 17:00 ч. (През лятото работи до 19:00 ч.). Билетът за възрастни е 4 лв., за учащи и пенсионери – 2 лв, а за деца под 7 г. е безплатно. Има и изгодни семейни оферти.
Може и да не ви се вярва, но ми хареса много, много, много! Заради времето ли, заради късния час ли, но крепостта беше изцяло за нас. Разхождахме се, тичахме, наслаждавахме се на гледките към сгушилия се в ниското Шумен и четяхме табелите, без да се бутаме в други хора, без да се налага да чакаме. Освен това времето ни стигна напълно за обиколката из руините, макар и да са на площ от 32 декара. Ако разполагахме с още 15-20 минути вероятно бихме разгледали по-подробно музея, намиращ се в комплекса. Сега само сканирахме основната информация набързо. Така научих, че съществуват 3 теории за произхода на името Шумен:
- от името на цар Симеон, когото тук наричали Шимион или Шимионис;
- от шумата на гъстите гори в околията на града;
- от шума на клоните в тези гъсти гори.
Що се отнася до историята на мястото, тя се разделя на цели 6 археологически пласта – от периода 13-12. век пр. Хр., когато тук живеели обикновени хора, през племето гети, населявало земята от 5. до 2. век пр. Хр. и издигнало тук две крепостни стени, през великата Римска империя, използвала мястото като укрепление между Византия и Одесос (днешната Варна), през опустошилите крепостта готи и отново възстановилите я византийци през 5-6 век. По-късно мястото било ключова точка между първите две столици на Първото българско царство – Плиска и Велики Преслав, през Второто българско царство тук имало добре развит град, по-късно крепостта попаднала под османско владичество, като през 1444 г. била срината до основи при кръстоносния поход на Владислав III Варненчик.
Разкопките на това място започват едва през 1957 г., като по-рано шуменци използвали възвишението за пикник (с гледка).
Изненадата Създатели на българската държава
Последната спирка от културната ни програма за този ден бе паметникът Създатели на българската държава, известен още като Паметник 1300 години България. Намира се на 1 км над Шумен и на около 15 минути с кола от крепостта.
Имайте предвид, че паркингът е малко преди паметника, като след това ви очакват 1-2 минути разходка. От нашия и на приятели опит мога да ви кажа, че това е ключов фактор, ако вали или сте на предела на силите си.
До паркинга видяхме и обсерватория, но бяхме изпуснали работното й време – от 8:30 ч. до 17:00 ч., така че не успях да проуча с какво биха могли да ни изненадат.
За паметника – той също има работно време (не разбрах какво) и такса – 4 лв. за възрастни и 1,50 лв. за деца и пенсионери. Ние обаче явно се оказахме там в извънработно време и никой не ни таксува.
Идеята за паметника се заражда през 1977 г. във връзка с честванията на 1300 години от основаването на Българската държава (през 681 г.). Строежът стартира през 1979 г. и завършва с тържественото му откриване през 1981 г. Оттогава се превръща в символ на Шумен и определено има защо.
Паметникът се забелязва от почти всяка точка на и около Шумен. Освен това впечатлява не само с огромните си размери, а и с внушителните си детайли. Мозайки (тук е най-голямата мозайка-триптих на открито в цяла Европа) и скулптури, бетон и изкуство, история и слава – всичко това съчетава паметникът Създатели на българската държава, проследяващ историята на България.
Полезно: от мястото се откриват и чудни гледки към Шумен, въпреки че ние ги видяхме леко мъгливи. Има и стълбище с 1300 стъпала, по които в по-хубаво време можете да стигнете пеша от града. По тях се организират и маратони.
Най-сетне на сухо, топло и удобно в хотел РУБО
След всички мъгливи и дъждовни премеждия през изминалите два дни вече се нуждаех изключително силно от топлина и удобно легло, за да мога най-сетне да се наспя (предната нощ в Сливен не ми се получи). За щастие, ни очакваха две нощувки в хотел RUBO в Шумен – място, което препоръчвам с всичките си ръце.
Бяхме в стая делукс, като тя се различава от стандартните основно по размерите и наличието на кафемашина с капсули (за нас кафето беше огромен ПЛЮС). Хотелът разполага и с много удобни апартаменти с кухненски боксове, които са отличен избор, ако сте семейство с деца.
В своята същност РУБО е семеен хотел, но избягвам да го наричам така, тъй като ще ви оставя с грешна представа. Това е място, на което царуват съвършенството и чистотата на скандинавския стил в съчетание с удобството и уюта, които Дана и по-малката й сестра Боряна са сътворили със сърце и душа.
И двете завършват хотелиерски мениджмънт (Hospitality Management) в Швейцария. Идеята за хотела се заражда най-напред в съзнанието на по-голямата сестра Дана – както ми се стори на мен, артистична натура с борбен дух и перфекционистки наклонности. Именно тя вдъхва живот и на интериора, който няма как да не ви впечатли.
Така с общи усилия те отварят хотела съвсем наскоро – през април 2022 ч., като резервациите започват още преди това и с причина.
Тук всеки детайл е изпипан до съвършенство, като най-много ме спечелиха с:
- във фоайето и в стаята ни имаше вази със свежи лалета;
- леглото беше меко като облак;
- в стаята ни имаше постелка за йога – не ми се беше случвало досега, по-късно разбрах, че Дана е голям фен на йогата;
- беше много, много чисто;
- всички чаши, чинийки и прибори на закуска бяха кокетно сладурски, а и храната си беше вкусна – особено кроасаните! Освен това ти правят хубаво кафе, а не пиеш разредена вода като от уличен автомат :D;
- дизайнът на хотела е изчистен и стилен, но въпреки това ти създава уют с многото си дребни детайли – фотографии по стените, кътове с книги на всеки етаж, пътеводители за града и околностите, свежи цветя;
- в хотела се допускат кучета, тъй че на закуска компания ни прави и един четириног другар;
- разполагат с безплатен подземен паркинг, както и със зарядна станция за електрически автомобили, която ние не ползвахме, но все пак е впечатляващо, че я имат;
- сърцатото отношение на собственичките, които, доколкото видях, сами движат всичко.
От Боряна и Дана получихме и страхотни съвети за забележителностите в околността и ресторантите в Шумен.
Къде вечеряхме в Шумен
По време на престоя си в града закусвахме набързо в хотела, обядвахме барчета в колата, но на вечерите отделяхме специално и пълноценно внимание. Към тях пристъпвахме умрели от глад, премръзнали и доста изморени. Затова и бях много щастлива, че дори не ми се наложи да проучвам сама ресторантите, да влизаме и излизане в търсене на подходящо местенце, да попадаме на разочарования.
Още при регистрацията сестрите от хотел РУБО ни предложиха да хапнем в намиращия се на 10-15 минути от тях ресторант Tasty Bar & Grill – отлично попадение, ако ви се ходи на по-модерно място, кипящо от живот.
За втората вечер пък ни препоръчаха традиционната българска механа Попшейтановата къща, разположена в началото на улицата с възрожденски къщи в града – Цар Освободител. Планът ни беше и да се разходим в района, да видим Томбул Джамия – най-голямата в България, но след съботните приключения стигнахме в механата по тъмно и тя остана последна спирка за нашия ден. Но каква спирка! Храната бе превъзходна – а аз съм си претенциозна и месото често ми лъха на… месо. В случая хапнахме един от най-вкусните пилешки сачове, които съм опитвала. Освен това имаше жива музика – прекрасна българска естрада. 💚
Когато времето се оправи и беше Тодоровден
И нека се върнем към хронологичния ред на събитията. В събота изгря слънце – не просто се съмна, а лъчите огряха Земята и облаците отлетяха далече над небесата.
Оказа се и че след 3 март идва 4 март, на който тази година се падаше Тодоровден. Оказа се още, че до Шумен са разположени конна база и голям хиподрум, на който традиционно се провеждат конни състезания по случай празника. Имахме късмет, че за този ден бяхме предвидили евентуално да си направим ранна разходка из града, която заменихме с посещение на хиподрума.
Никога не бях ставала свидетел на подобен тип мероприятие, никога не бях правила и нещо специално на Тодоровден. Определено се забавлявахме, даже погалихме едно конче.
След това продължихме по предварително изготвения си план.
Винарска изба Царев Брод
На около 15 минути от Шумен е разположено село Царев Брод, а в него едноименната винарна. Както вероятно сте забелязали, с Филип сме ценители на виното и в случай че попаднем в близост до отворена за посетители изба, правим всичко възможно да я вместим в плана си. За нея ви разказах подробно в Инстаграм 👇
Плиска
След дегустацията и разходката из винарната, които продължиха близо два часа (принципно са по час и половина, но на нас ни стана много интересно), потеглихме към първата българска столица Плиска. От нея ни деляха двайсетина минути с кола.
В този момент – към 2 следобед, след ранната винена дегустация и няколкото дни път и премеждия, просто исках да си легна за сладка дрямка. На вас не ви ли се е случвало да сте на пътешествие, но рязко да ви свършат батериите? 😀
Но план ни чакаше, каква дрямка!? Може би затова и не успях да се насладя до максимална степен на Плиска. Видяхме доста набързо набелязаното, седнахме да изпием по едно кафе и продължихме към Мадарския конник, където бързо се събудих.
В Плиска имахме две спирки:
- Културно-исторически комплекс Двор на кирилицата:
Работи от 9 до 18:00 ч., таксата за възрастни е 10 лв., за учащи и пенсионери – 6 лв., а за деца под 7 г. входът е безплатен.
- Национален историко-археологически резерват Плиска:
Работното време е от 8:30 ч. до 17:00 ч. през зимата и до 19:00 ч. през лятото. Билетът за възрастни е 5 лв., а за учащи – 2 лв.
Из крепостта се разходихме съвсем набързо и то само в началото й – вероятно някой ден ще се върнем по-свежи, за да я оценим по достойнство.
Град Плиска е обитаван от славяните много преди хан Аспарух да го обяви за столица на новосъздадената България през 681 г. Днес откритите останки от някогашния средновековен град се простират на площ от цели 23 кв. км. На това място се издигала грандиозна по своите мащаби крепост. Имало 3 укрепления – земен ров с широчина от 10 м, дълбочина – 7 м и дължина 20 км, който бил пълен с вода, външен град, обитаван от обикновените жители, и вътрешен град, защитен от 12-метрови стени. В центъра на всичко това се издигали дворецът на хана и базилика, наричани общо Цитаделата. Интересно е да отбележим, че още по онова време дворците в крепостта били от бял мрамор, с подово отопление и канализация.
Доколкото разбрах, заслужаващи си да бъдат видени са и руините от разположения на 1 км от източната порта християнски храм. Той бил най-големият за времето си (периода на покръстването от княз Борис I) в цяла Югоизточна Европа. Ние обаче не се отбихме, а поехме направо към Мадара.
Мадарският конник и пътеките около него
Много се радвам, че не посветихме и минута повече на друго, а се отправихме към Мадарския конник – на около 15 минути с кола от Плиска.
Гледките, залезът, който хванахме, очарованието на тайните пътеки и поляните, обсипани с кокичета и синчец. Подножието с пещерите, скалите, капещата вода между папратите и мъховете, създаващи атмосфера като от Джурасик парк. Конникът в скалата, руините, историята и енергията. Дори не мога да изразя с думи магическото въздействие, което мястото ми оказа. Вълшебно беше. Отидете, изследвайте всяко кътче, последвайте всяка табела и съм сигурна, че ще почувствате поне частица от емоциите, които аз преживях.
Самият Мадарски конник представлява скален релеф, изсечен през 8. век директно върху отвесната скала. Разположен е на 23 м височина и е единственият открит барелеф на територията на Европа, датиран от Ранното средновековие. На „изображението“ се открояват конник, лъв, куче, орел и надпис на гръцки. През 1979 г. Мадарският конник е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство. Днес точно под него ще откриете площадка с няколко пейки, където да съчетаете възхитата си с кратка почивка.
Наляво и надясно от конника се вият две полегати пътеки. Лявата (ако сте с лице към него) ще ви отведе към руините от скална гробница и Капището (вид светилище).
От нея започват и стълбите нагоре към крепостта. Ако имате страх от високо, е възможно стъпалата да ви се сторят леко предизвикателни, но ако не са хлъзгави и не духа силен вятър, лично на мен ми изглеждат безопасни. По пътя нагоре се откриват вълшебни гледки към Шумен, така че определено си струва да го извървите. Поставени са и доста пейки, от които да посъзерцавате хоризонта. Полезно е обаче да знаете, че има и горска пътека, която също би могла да ви отведе догоре.
Стълбите минахме за по-малко от 15 минути (навръщане се снимахме и гледахме залеза 😀 ).
След това от крепостта на име Матора ни деляха още около 5 минути по полегата пътека. За нея се знае, че е заемала ключова роля в отбраната на първите български столици Плиска и Преслав, както и че през 1388 г. е превзета от турците. Зидовете й са съхранени на височина от 2 м, като вътре ще видите запазените основи на казарми и църква.
След като я обходихме, продължихме покрай зида, където открихме табела, сочеща път към „Тайната пътека“. Съвсем скоро влязохме в гората, а табелите започнаха да се множат. Вече целта ни бе панорамата „Над пещерата“. Последваха поляните с кокичета и синчец, които споменах по-горе. Не бях виждала толкова много кокичета на едно място от детството си! ❤
А панорамата, която скоро достигнахме, ме разтопи. Слънчевите лъчи ни обливаха, величествените скали (с пещери) се издигаха покрай нас, а в хоризонта мъжделееше Шумен.
След като слязохме обратно, поехме по дясната пътека (ако сте с лице към конника). Тя бързо ни отведе към малък скален параклис и двете пещери:
- малка пещера – проучванията показват, че е обитавана от праисторически хора в периода 200 000 – 150 000 г. пр. Хр. (среден палеолит). Тук археолозите откриват оръжия и оръдия на труда от кремък, камък и кости, части от глинени съдове и амулети;
- голяма пещера – свидетелствата сочат, че тук през средата на първото хилядолетие преди Христа се заселват траките, които през 1. век пр. Хр. превръщат пещерата в светилище на трите нимфи, покровителки на природата (и разбирам защо, именно тук се почувствах като в Джурасик парк). Археолозите откриват в Голямата пещера каменен релеф, изобразяващ нимфите, оброчни плочки на Тракийския конник и мраморни релефи на Дионис и Херакъл. Освен това през всички епохи пещерата е използвана за складиране на храна.
Малко преди пещерите видяхме и процеп между скалите, който някога служел като пряк път между тях и крепостта. Сред „забележителностите“ бе и секвоя, посадена от цар Борис III. Именно тук ни завариха последните топли лъчи преди огнената топка напълно да изчезне зад хоризонта.
След това поехме към механата, за която ви разказах по-горе.
Черешката на тортата – скалните манастири
За последния ден – неделя, си оставихме две живописни, а и сравнително кратки екопътеки. Станахме рано, закусихме бързо и към 8:30 ч. вече пътувахме към село Троица, откъдето поехме към Ханкрумския скален манастир.
След него потеглихме към близкото село Осмар – на по-малко от 5 минути с кола. Оттам се отправихме към Костадиновия скален манастир и Окото на Осмар:
👉 Повече за скалните манастири в Шуменското плато очаквайте в следваща статия.
Пълен план за четиридневното ни пътешествие
Ето и плана, така както го изпратих по имейл на мъжа ми. Tова е методиката ни при пътуване от години. Аз проучвам маршрутите и описвам местата, които да посетим. После му ги изпращам по мейл няколко дни преди тръгване, за да има време да ги разгледа, да погледне и той маршрутите (все пак е шофьорът) и да изрази възражения, ако има такива. Несъгласията рядко се толерират :D, но като цяло този подход работи отлично за нас.
***
ПЛАНЪТ
Четвъртък
1) от София тръгваме в 9:30 ч.
2) към 12:30 ч. сме в Сливен
- качваме се с лифта към м. Сините камъни в Стара планина, в едната посока с лифта е 20 минути, може да слезем по пътеката, принципно може да се качим и с кола;
- там има хубаво езеро за пикник;
- разходка до водопад Фурлата;
- последно слизане с лифта към 16:00 ч.
3) Отиваме към Жеравна за вечеря и спане – спане в къща Бърдото (не ви я препоръчвам)
Петък
1) Разходка в Жерава
- къща Йовков (8:30-5:30);
- галерия (9-5 ч.).
2) в 11 ч. потегляме към Велики Преслав – на час и половина от Жеравна
- крепост и музей от 9 до 6 ч.
3) Шуменската крепост – на 20 мин. от Велики Преслав, работи от 9 до 5/7, да си отделим поне 30-40 мин.
4) паметник 1300 г България в Шумен – на 15 мин. от хотел РУБО и 15 мин. от Шуменската крепост (в различни посоки)
5) Настаняване в хотела преди 19:00 ч.
Събота
1) В 11:00 ч. винарна Царев брод – на 15 мин. от хотела с кола
-> час и половина – до към 13:30 ч.
2) Към гр. Плиска – на 20 мин. от избата
- Буквите – от 9 до 6 ч;
- Национален историко-археологически резерват „Плиска“ – от 8:30 до 5 ч.
3) В 15:30 ч. към Мадара – на 14 мин. с кола от Плиска
- около 2 часа да си отделим, има и екопътека
Неделя
Тръгваме към 8:30 ч.
1) към село Троица – на 25 мин. от хотела с кола, за Ханкрумски скален манастир – около 2 часа да си отделим
2) към село Осмар (има и изба за пелин) – за към скалните манастири и Окото на Осмар – на 3 минути с кола от село Троица, върви се 3 км в посока, максимум 3 часа да си отделим
КЪМ 14:00 ч. ПОТЕГЛЯМЕ КЪМ ВКЪЩИ – обяд някъде в околията?? (аз обядвах сандвич в гората, а Филип барчета в колата)
***
Ако някой път и вие се нуждаете от подобен план,-график не се колебайте да ми пишете, ще се радвам да ви съдействам – без значение дали е за България, или чужбина. 😉
Our New Horizons 
Един коментар към “3 дни в Шумен (ско) – забележителности, пътеки и вино”