Как се влюбих в Чикаго

A beautiful wide shot of the Chicago River with amazing modern architecture

Лято в Америка. Идилия. И малко работа. Или пък повече. И месеци, в които да планираш безкрайни пътешествия, да мечтаеш за приключения, да откриваш светове.
 
Когато най-големият град в близост до теб е Бостън, а Ню Йорк не е никак далеч, няма как да не разбереш, че очевидно съществували два типа хора: омагьосаните от Бостън и пленените от Ню Йорк. Но посетила и двата, аз оставих сърцето си другаде. Чикаго, Чикаго…

В състояние съм дори да посоча конкретния миг, в който осъзнах колко много обичам този приказен град. Часът е около полунощ, денят – понеделник. Октомври, студ, вятър, палта. С трима приятели крачим гордо по главните булеварди и авенюта. Светлини, но не заслепяващи погледа като тези в Ню Йорк.

Широки, безкрайни улици, но без тълпи. Дори е рядкост да се разминеш с някого. Тишина, която някак създава уют. Уют сред хиляди небостъргачи, пред които благоговееш. Чистота и простор. Безопасност.

Диагноза любов!

В следващите редове ви представям няколко кътчета от града, където безспорно бихте изпитали поне частица от магията, която Чикаго носи за мен.

1.  Паркът Милениум
 
Имало едно време парк на име Грант. Край него се ширели железопътни линии безброй, а посетителите онемявали пред „музикалната даровитост“ на трамвайните „оркестри“. Но през 2004 г. сюжетът се променил.
 
Линиите и паркът били преустроени и на тяхно място изникнал Милениум. Днес той често се превръща в сцена за талантливи музиканти, а изложбите са нещо почти перманентно. Аз попаднах на екстремна фотоизложба – катерачи над бездни, сърфисти във висините, гмуркачи в дълбините. Вдъхновяващо, не мислите ли?

След като се насладите на паметника-фонтан в древноелински стил на площад Ригли, ви предлагам да поемете към Cloud Gate (букв. Облачната порта). Името говори само за себе си. Арт творението на индиеца Аниш Капур представлява полуелипсовидна арка от полирана неръждаема стомана.

Щом се доближите до нея, за секунди ще преоткриете детското в себе си. Формата и материалът й я превръщат в едно огромно криво огледало, което ви разтяга, свива, уголемява, смалява. Отделете поне час, за да се нарадвате и наснимате наволя. Предлагам ви да я видите през деня, за да зърнете и небесното отражение. 

Паркът предлага още много възможности за забавления, които и сами ще ги откриете!

2. Скайдек (Уилис Тауър)

Уилис Тауър е построена през 1974 г. и в продължение на 25 години е най-високата сграда в света. Днес е на 14-то място, но е и втората най-висока в Америка (след построената на мястото на взривените кули близнаци). Ала това чикагско чудо има едно огромно предимство пред всички останали – тук вие ще „полетите“.

Препоръчвам ви гледка по залез слънце. За целта е добре да отидете поне час и половина преди свечеряване. Опашката е огромна, но си струва търпението. След нея ви очаква приказната обсерватория Скайдек. А освен невероятната гледка към Чикаго, тук ви чака още една смайваща изненада. Стъклен под! Е, за да не бъдете леко разочаровани като мен, не очаквайте огромно пространство с прозрачна повърхност под краката ви. Такива са само няколкото малки тераси, върху които обаче наистина вървите като във въздуха. Неописуемо изживяване. Може би първоначално ще се страхувате да пристъпите, но направите ли го, няма да искате да си тръгнете. Сякаш политате над Чикаго.

3. Нейви Пиър
 
И ако все още не сте се вдетинили след „кривите огледала“ и „полетът“ над града, тук вече няма да се измъкнете. Нейви Пиър е огромен увеселителен парк, крайбрежно разположен на езерото Мичиган.

Когато стигнете дотук, по-добре мракът вече да е обгърнал града. В такъв момент ще се почувствате като попаднали в оазис на светлината. Около вас ще греят всички страхотни атракции, а магично тъмното езеро ще ви дели от светлинките на градските небостъргачи. Непременно се качете на огромното виенско колело, за да се насладите на гледката и отвисоко.

4. При Синди (Cindy’s)
 
А ето и една „атракция“ за възрастни. След уморителното обикаляне из чикагските забележителности ще сте си заслужили приятна почивка с коктейл или бира в ръка. Но не всеки ден сте в Чикаго, така че превърнете и отмората в ненадминато преживяване. Следваща спирка – Cindy’s. Всеки бар на покрив носи своето очарование, но когато гледката отгоре е към Милениум парк, чарът се превръща в ненадминато съвършенство.

Огромна тераса, ниски прозрачни парапети, приказна гледка, горещи огньове, около които познати и непознати седят в кръг и се смеят, говорят и се влюбват в Чикаго. Какъв по-добър завършек на вечерта!
 
И един съвет – извадете си карта за метрото, защото, въпреки че влакчетата са денонощни, през нощта трудно ще намерите откъде да си купите билет. А сами ще се убедите, че прескачането тук освен незаконно е и напълно невъзможно. 

Един коментар към “Как се влюбих в Чикаго

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s