Приключението „Поглед към 9 планини“ в десета

Знаехте ли, че на територията на България се простират общо 227 дялове на планини, планински масиви, ридове, възвишения, плата, височини и хълмове? Моите основни планински дестинации през последните години включваха Рила, Пирин, Стара планина, Родопите и Витоша. Дори ми беше трудно да назова имената на над 10 родни планини.

Но вчера, след около час път с кола от София, се озовах в подножието на Рудина планина. Скоро след това изкачих и най-високия й връх – вр. Сирищнишка Рудина (1172,1 м). А докато вървях, попивах с поглед пейзажите, разкриващи още цели 9 планини. Три от тях не бях чувала в живота си.

Екопътеката „Поглед към девет планини“ води началото си от с. Сирищник, област Перник.

Паркирахме на централния площад в селото и продължихме пеша по посоката, обозначена с голяма дървена табела. В случай че се поколебаете за пътя, само се обърнете към някого от местните. Дори преди да сте задали въпроса си, ще получите точни указания за търсения маршрут. Следете и внимателно за маркировката, която се разпростира основно по земята – две бели линии и между тях една червена.

След като асфалтът свърши, продължихме по стръмна и тясна пътечка нагоре. Тъй като през последните дни бе валяло, земята беше кална и хлъзгава, но това не попречи на страхотното изживяване. Този участък не е никак дълъг и скоро се озовахме на полегат път. Продължихме наляво, докато не стигнахме параклиса „Св. Николай Летни“. Сградата е много малка, но пред нея е разположена обширна поляна с пейки, беседки и чешма. Трябва да завиете надясно от досегашния път, да минете покрай параклиса и след минута ще сте на дългото дървено стълбище, падащо ви се вдясно. То ще ви отведе почти до самия връх.

Но в случай че маршрутът от 3 км е твърде кратък за вас, а чудесно обособената екопътека със стълби и пейки (макар и с огромна денивелация) не ви изглежда достатъчно предизвикваща силите ви, можете да последвате нашия пример.

Вместо веднага да свием по пътя към върха, „решихме“ да проверим къде ще ни заведе горската пътека пред нас. Беше видимо, че скоро никой не е минавал по нея. Високите треви и храсти жулеха краката ни, а разперилите се пред погледите ни клони ни посипваха с дъждовни капки вода. Поне грееше силно слънце и преживяването ни подейства разхлаждащо. Вървяхме по този път около половин час, докато не решихме да проверим дали това наистина е продължението на екопътеката. За щастие, все още имахме слаб обхват на телефоните си. Ако вече не сте се досетили и сами, оказа се, че сме сбъркали. Аз водех, така че поемам цялата вина. 😀 Върнахме се по вече сравнително утъпканата пътека и този път взехме правилния завой.

От параклиса до върха ни делеше около час ходене с умерена крачка. Маршрутът е подходящ дори за деца. Дървените стълби на места са счупени и е по-удобно да се върви по пътеката странично от тях, но като цяло са отлично приспособление. След като свършиха, продължихме по стръмна планинска пътека. Растителността наоколо се състоеше основно от треви, ниски цветчета и храсти, така че нищо не ни пречеше да се наслаждаваме на страхотните гледки. Колкото повече път изминавахме, толкова по-заредени се чувствахме, защото пейзажите ставаха все по-вълшебни. Често минавахме и покрай пейки, но спряхме за кратка почивка чак при заслона Погледец. Там е поставена информационна табела, която показва коя планина накъде се простира. Построена е и дървена вижка, от която чудесно се виждат всичките 9 планини – гледката, за която бяхме отишли!

А ето и имената им: Черна гора, Витоша, Верила, Голо бърдо, Рила, Пирин, Коньовска, Земенска и Пенкьовска планина.

След като се нарадвахме на красотата около нас, продължихме нагоре. До самия вр. Сирищнишка рудина оставаха още няколко минути вървене. Ще го познаете по издигнатия български флаг. Под него има и дървена маса с пейки – перфектни за отмора и вкусен обяд.

Върнахме се по същия път – без никакви отклонения.

Как мислите, бихте ли последвали стъпките ни към екопътеката „Поглед към 9 планини“?

Ще съм ви много благодарна, ако оставите коментар с предложение за друг интересен маршрут в някоя по-неизвестна българска планина.

До скоро!