Царево – крайморски град, изпълнен с вълшебства

Съдържание

От няколко години насам все се случва да ходя на по едно ранно море през юни. Тази година дестинацията бе Царево – курорт на 70 км от Бургас с население към 7000 души. Той е и административен център на Община Царево, което обаче по никакъв начин не отнема от чара му на уютно черноморско градче.

Нашият временен дом се намираше в кв. Василико – отдалечена от центъра част, която наподобява малко крайморско селце с красиви къщи и спокойни улици. Страхотните изненади започнаха още с настаняването ни в къщата за гости със звучното име „Морските лъвове“. На входа ни посрещнаха два величествени лъва – статуи, и прекрасен фонтан, който вечерта установихме, че свети във всички цветове на дъгата. А на последния етаж, където беше апартаментът ни, ни чакаха три вълшебни тераси. Всички те гледаха едновременно и към морето, и към Странджа, като изгледът от най-високата – представляваща самия покрив на сградата, беше неописуем. Щом се качих там, започнах да се въртя като пумпал, защото приказните гледки бяха навсякъде, а погледът ми се опитваше да обхване всички едновременно.

А сега по същество…

Плажовете в Царево

В следващите редове ви представям само плажовете, които аз посетих. Броят им е далеч по-голям, но за седмица се задоволих с тези 4.

Нестинарка

На около 5 минути от дома ни се намираше плажът с мистичното име „Нестинарка“ – вдъхновено от характерния за района обред „нестинарство“ или иначе казано – ходене по нагорещена жарава. Да преминеш от единия до другия край на плажа в най-горещите часове, си беше почти също толкова предизвикателно. А защо го правехме? До „Нестинарка“ стигахме откъм вливащата се в морето малка река, чието име така и не открих, но предполагам, че е разклонение на Велека. Това място беше истинска приказка – тънката струя на реката галеше пясъка и спокойно бълбукаше към морето. Чуваха се квакащи жаби, а следобед по-дълбоките части на реката се изпълваха със стотици морски костенурки. Но в другия край на плажа ни чакаха безплатни чадъри и шезлонги – поне нещо хубаво да излезе от извънредната ситуация. Като цяло плажната линия е просторна (дълга около 550 м и широка 90 м), пясъкът – фин, а водата сравнително спокойна. Но случихме на период с много щипалки, затова и още на втория ден потърсихме алтернатива.

Плаж при Старата Църква

На 5 минути от къщата ни, но в обратна посока се намираше „Плаж при Старата Църква“. Той е малък (с дължина от едва 130 м) и каменист, но водата беше кристална. Беше пълно с пасажи от риба, рачета и други морски обитатели. Тук другарите ми уловиха и няколко рибки с помощта на най-обикновена вилица, прикрепена към дълга пръчка. Аз не участвах в лова и накрая издействах да пуснем животинките, но все пак бях впечатлена. От „Плаж при Старата Църква“ се вижда и красивата постройка на въпросния храм, издигащ се на близкия хълм.

Точно до този плаж се намира и още един с подобни размери. Не съм сигурна дали има свое собствено име, но на него няма заведения и е с една идея по-уединено, а водата беше също толкова кристална и спокойна. Тези два мини плажа определено се превърнаха в моите фаворити в Царево!

Понтона

Почти всеки ден – дали рано сутрин, или под нощното небе, се разхождахме и до по-централните части на Царево. Между кв. Василико и центъра се простира дълга крайморска алея за пешеходци и колоездачи. Обикновено ми отнемаше около половин час, за да я премина, тъй като често спирах, за да съзерцавам хоризонта над синьото море. Но принципно едва ли би отнело повече от 10 минути. И така – по време на първата си подобна разходка, забелязах едно приказно барче – Django Surf & Bar. Изградено от дърво и слама, сгушено между дърветата и гледащо към морето, то светкавично прикова вниманието ми. Оказа се, че освен със страхотните си външен вид и атмосфера то привлича своите посетители и със стълбите си, които водят директно към плаж „Понтона“. Още щом влязох в бара, впечатление ми направиха прикачените към тавана сърфове. Първоначално реших, че са просто част от интериора. Но всъщност при благоприятни атмосферни условия „Понтона“ е перфектен за любителите сърфа и бодиборда, така че уж декоративните елементи от бара често влизат и в употреба. Що се отнася до самия плаж – той е сравнително малък, но по-голям от този при църквата, водата беше кристална, но бурна, а пясъкът – фин и приятен.

Арапя

В близост до Царево се намира и къмпинг „Арапя“ – само на 2,5 км. Плажът там е просторен, пясъкът перфектно фин, а водата, на която попаднахме – сравнително буйна, но напълно чиста. За жалост, това беше и най-претъпканият плаж от всички изброени дотук. Предполагам, че причината е, че е най-хубав, но с цялата тази лудница не успя да ме спечели за повече от веднъж.

Какво друго да правите в Царево

Освен в безкрайни крайморски разходки и печене на плажа, времето си прекарах и в изследване на Царево. Или поне някаква част от него.

Църква Успение Богородично

До храма, дал името на „Плаж при Старата Църква“, се стига по красива пътечка обградена с най-различни цветя. Алеята не е особено дълга, но по средата има сенчеста дървена беседка, където човек би могъл да се скрие от жаркото слънце – но при други условия. Сега до нея не се допускат хора заради коронавируса. На същото място е обособено и площадче с детски катерушки, а сред цветята е сгушен малък параклис.

След още няколко крачки вече бях пред самия храм – място изпълнено както с мистичност, така и с много история. Именно там е възникнал град Царево (12.век) под името Василико, което сега носи само кварталът. Самата църква е построена през 1831 г. на мястото на още по-древната църква „Света Троица“. Но, за нещастие, скоро след това пожар унищожава цялата местност – вкл. и храма. Сегашната сграда на църквата датира от 1895 г. Около нея се стелят зелени поляни, в чиито краища има пейки – перфектно място да си починеш и посъзерцаваш морската шир.

Когато се върнеш в началото на алеята, можеш да поемеш и по друго разклонение – отново обградено с цветя. По този път се стига до площад на ръба на хълма, в чиито център се издига малък, но привличащ вниманието кръст.

Църквата „Св. Успение Богородично” определено е една от най-красивите по Българското Черноморие и си струва да бъде видяна – било то и от плажа. 🙂

Музей Царево

Като административен център на общината Царево е съхранил историята на околността в изобилстващ със съкровища и приказни разкази музей. Отидох там в един от най-горещите дни и с радост открих, че вътре е много студено, така че го препоръчвам за препържили се на плажа ентусиасти. Билетът за мен беше 3 лева, за студенти и непълнолетни е 1 лв., а за инвалиди – безплатен.

Музеят е разделен на две части – на първия етаж е разположена зала „Археология“, а на втория – „Етнография“. От археологическата част най-голямо впечатление ми направиха синеморските златно и сребърно съкровище. На златното видях само снимки, защото се съхранява в Националния исторически музей. Но сребърното – състоящо се от изящни монети, беше изложено в малко отделение, озвучено с музика като от филм за фараони. Обстановката бързо успя да ме пренесе към едно далечно и в представите ми – вълшебно, време. На първия етаж са изложени и експонати от други археологически открития от околността, вкл. и от Ахтопол.

На втория етаж ме посрещна манекен на жена нестинарка. Ключово място сред експонатите и разказваните по стените истории заемаше именно този местен обичай. Научих също и за корабостроенето в района, за въглищарството, видях и един страховит кукерски костюм. От стените прочетох и за участието на местното население в Илинденско-Преображенското въстание и в Междусъюзническата война.

Музеят не е много голям – прекарах вътре около 30 прохладни минути.

Къде да хапнете в Царево

Ресторантите в района също бяха страхотни, макар и не всички да функционираха. Най-много ми допадна „Арго“, защото има красива градина, изпъстрена с цветя. Необходимо е само да се разходите и бързо ще откриете своето място.

Екопътека Марина река

в близост до Царево (на 12 км) се простира екопътека „Марина река“. Прочетох, че се минава за около 50 минути в едната посока, но така и не ми се отдаде шанс да стигна до нея. Ще се радвам да споделите впечатленията си, ако сте попадали там. 🙂

И един изгрев за още по-голям разкош: