4 живописни и леснодостъпни водопада в България

Съдържание

Най-любимото ми природно образувание са водопадите. Още като малка мечтаех да се спусна с лодка по някоя река, чиято силна струя изведнъж да пада под ъгъл от 90 градуса надолу, и накрая да се окажа зад водната завеса в някакъв неземен и вълшебен свят.

Е, за жалост, това едва ли някога ще ми се случи, но страстта ми към водопадите не стихва. Някой ден ще ви разкажа и за срещата ми с Ниагара (сбъдната мечта!), но сега съм на родна вълна. България е обсипана с приказни водопади. В следващите редове ще ви споделя своите впечатления от 3 от най-леснодостъпните сред тях, както и плановете си за посещението на четвърти – от същата категория.

Боянски водопад, до София

Започвам с Боянския водопад може би, защото там съм ходила най-много пъти и ми е най на сърце. Той се намира съвсем близо до София, а през ясните пролетни дни дори може да бъде съзрян от центъра на столицата. Разположен е в планина Витоша, лежи на течението на малката Боянска река, височината му е 25 м, а надморската височина – 1330 м. Основните маршрути до него са 4, като аз съм минавала по 3 от тях. Най-популярният води началото си от кв. Бояна, докъдето можете да стигнете с автобус 64 (спирката се нарича „Боянско ханче“). След това е достатъчно само да следвате табелите към Боянската църква (до която също препоръчвам да се отбиете). Когато навлезете в гората, ще видите ясна маркировка. Вариантите пред вас ще са два:

– да потеглите по реката – по-стръмен и непрепоръчителен в случай на голямо пълноводие маршрут (от личен опит го казвам);

– да изберете заобиколния и по-полегат път покрай Боянското езеро, което не бих нарекла живописно, но не пречи да го видите, ако сте в района.

Другият маршрут, по който съм стигала до това водно вълшебство, е през хижа Момина скала. Този път е с лек наклон надолу, но кратък. Минавала съм го и в мокро време, беше хлъзгаво, но не прекалено. До хижата можете да се качите пеша от кв. Княжево (последната спирка на трамвай 5) през Златните мостове, но има подходящ път и за автомобили. В случай че сте избрали да разчитате единствено на собствените си сили, е чудесна идея да се качите през хижата, като след това слезете покрай Боянското езеро.

Последният маршрут е от Копитото, докъдето най-лесно се стига с кола или с велосипед. Доколкото знам, това е най-заобиколният, но и полегат вариант. Лично аз не съм го изпробвала.

За всеки от маршрутите ще са ви необходими едва няколко часа, така че спокойно можете да отделите и само един от двата си уикенд дни. Но ви препоръчвам да пренощувате в планината, за да почувствате още по-силно силата на природата.

Най-добре е да се отправите към Боянския водопад през късната пролет или през лятото – тогава водите му са най-пълноводни и гледката – най-живописна. Ако е слънчево, можете да се подготвите и с бански, скалите около водопада са страхотни за плажуване. А ако сте достатъчно смели, през зимата ще имате възможност да използвате замръзналите му води за катерене.

И нека завършим с цитат от иванвазовския пътепис „Водопадът“, посветен именно на това природно величие – „Тоя водопад ти се струва, че не иде от върха на Витоша, а нейде от небесните висини, носейки със себе си лучите на синевата и шума на бурите им“.

Крушунски водопади, до Ловеч

Бях попадала на множество прелестни снимки на Крушунските водопади и така силно мечтаех да ги видя на живо. Не бях провела много обстойно проучване, тъй като имах познати в района, които щяха да ме заведат. Затова и не знаех какво точно ме очаква. Екопътеката покрай водопадите е изключително кратка. Не се подготвяйте за планински преход (като мен). 🙂 Тя се намира в близост до село Крушуна, Област Ловеч. Пътят от София дотам е около 180 км. Екопътеката е с вход – за възрастни е 3 лв., като децата, учащите и пенсионерите могат да се възползват от намаление.

Крушунските водопади представляват най-дългата травертинова каскада в страната, намират се на северния склон на Деветашкото плато и са се образували по протежение на р. Пройновска, която извира от Крушунската пещера. Първият и най-голям водопад – с височина от около 20 м, е Пръскалото. По пътя си през пътеката ще минете по множество дървени мостчета, ще се насладите на приказните каскади, ще можете дори да застанете под сипещите се над вас пръски. А водата не е изумрудена само на снимките. Това е нейният действителен цвят, дължащ се на варовиковите отлагания в заобикалящите водопадите скали.

Ако сте отишли дотам специално заради водопадите (които няма да ви отнемат повече от 2 часа със снимките и почивките), можете да отделите време и за посещение на някоя от пещерите в района – Маарата, Урушка Маара, Бонинска пещера, Деветашката и др.

Бовска Скакля, до Своге

Скакля е широко разпространено име сред водопадите в България – Врачанска Скакля, Добравишка Скакля и Бовска Скакля – за която днес става дума. Наименованието идва от скокливите води на тези приказни природни образувания.

Водопад Бовска Скакля се намира недалеч от селата Гара Бов и Заселе. Дотам можете да стигнете с влак – до гара Бов, или с кола – за по-малко от час от София. Височината на водопада – част от едноименната река Скакля, е 85 м. Дотук съм идвала много пъти – понякога, за да се порадвам на сипещите се надолу води, друг път – с идеята да мина „Вазовата пътека“. Тя се простира покрай водното чудо и води до мястото, откъдето Вазовият персонаж – Дядо Йоцо, всеки ден наблюдава железницата със слепите си очи.

Природата в района е приказна, като за това в голяма степен допринася и самият водопад. За съжаление, ако отидете в разгара на лятото, е възможно да го откриете напълно пресъхнал. Но на пролет ще ви разкрие цялото си величие – горната снимка например е от месец април. А през зимата можете да се насладите на вълшебните му вледенени форми. Разстоянието от жп гарата до водопада отнема по-малко от час ходене и е лесно за преминаване при всякакви климатични условия.

Попинолъшки водопад, до Сандански

Към края на този месец се очертава да прекарам около седмица във величествения Пирин. Една от дестинациите ми ще бъде Попинолъшкият водопад. Той се намира на 18 км от гр. Сандански. От града до х. Яне Сандански се стига с кола или с микробус, който обаче функционира само през уикендите. След това остават едва няколко минути ходене до живописния водопад. Той е част от р. Сърчалийца, висок е около 15 м, а надморската височина е 1230 м. И най-важното – пълноводен е ежегодно.

Очаквайте скоро да ви споделя детайли от пиринското си приключение, както и да ви покажа мои собствени снимки на Попинолъшкия водопад. Ще се радвам да чуя и вашето мнение за района, имате ли съвет, който да ми дадете, преди да се отправя към тази приказна част на Пирин?