Защо се ужасяваме от насекоми и други пълзящи буби?

Съдържание

По време на пътешествие срещаме най-различни същества – някои от тях неприятни. Огромни бръмбари и хлебарки, кърлежи, червеи, паяци, стоножки… Ще спра дотук, тъй като самата аз изпитвам непоносимост към тях. Но защо?

В общия случай най-много да ни ухапят и да се сдобием с лек обрив. И все пак ужасът често ме завладява и започвам да подскачам като клоун само и само да се отърва от някоя буба. Разбира се, случват се и по-неприятни неща. Веднъж ме ухапа стършел и ръката ме боля седмици наред. Но страхът ми съществуваше и преди инцидента.

В интервю от 2013 г. за Popular Science (Популярна Наука) екологът Джефри Локууд, автор на The Infested Mind (Нападналият ум), разказва за случай, в който попада сред множество скакалци, и макар допреди това да ги е наблюдавал и изследвал с години, изведнъж получава паник атака. До този момент не му се било случвало нищо подобно.

Дори човек, който ежедневно изучава поведението на буболечките, не е имунизиран срещу способността им да ни карат да настръхваме и пищим. Странното е, че сме наясно, че повечето от тези мънички същества не са в състояние да ни наранят, и въпреки това изпадаме в ужас, ако полазят по кожата ни. Отреждаме им ключови роли във филми на ужасите и предавания от рода на „Страх“, използваме всякакви способи, за да не ги допускаме в домовете си. Дори съществува болестно състояние, наречено ентемофобия – изключителен страх от насекоми, което се лекува с когнитивно-поведенческа терапия. Ала и в по-леките случаи уплахата от тези гадини също е силна. В проучването на университета Чапман от 2016 г., посветено на страховете на американците, 25% от анкетираните заявяват, че се страхуват от насекоми и/или паяци. Това се оказва повече от броя на хората, които се опасяват да не станат жертва на жестоко престъпление, болест или дори да умрат.

Защо изпитваме толкова силен страх към нещо толкова малко и привидно безобидно?

Защото някои от тях всъщност са опасни

Голяма част от буболечките хапят, жилят, причиняват алергии, пренасят болести – някои, от които смъртоносни. И именно рационалният ни страх от подобни представители провокира ирационалната ни уплаха към всички останали. Инстинкт за самосъхранение!

Проучване от 2001 г. например показва, че на изображение с цветя, тревички, гъби и паяк хората най-бързо забелязват именно обекта на своя страх. Изводът на учените е, че популацията ни се е развила така, че да е изключително внимателна към всяко заплашително същество – било то и малко по размери.

Защото са отвратителни

А ако погледнем още по-надълбоко в ума си, ще осъзнаем, че страхът ни към буболечките е по-различен от този към опасни животни като мечки и лъвове. Към тях освен уплаха изпитваме и погнуса. В „Цар лъв“ например Симба е миловидно лъвче, което се превръща в любим герой на децата, но колко често сте виждали буболечка в подобна роля? Към насекомите ние изпитваме отвращение. Само си представете една лъщяща черна хлебарка, която изпълзява от мръсните канали и започва да лази по прясно приготвения ви кекс…

Психолозите, които изучават отвращението в детайли, говорят за „реакция на отхвърляне“, представляваща неизмеримо силно усещане, че трябва да отдалечим въпросната буболечка на възможно най-голямо разстояние от себе си. Нивото на отвращението зависи и от културата, но е част от механизма за самосъхранение на всеки човек. Макар и понякога само на подсъзнателно ниво, ние знаем, че кацналата на парчето торта муха е не само мръсна и гнусна, но е в състояние и да ни разболее, затова бързо размахваме ръка да я прогоним.

Защото са странни, различават се твърде много от нас

Някои учени са на мнение, че буболечките ни действат така ужасяващо и защото физическите им форми са толкова различни от нашите собствени – скелети, стърчащи от телата им, придвижване чрез лазене и летене, прекалено много крака и очи… Освен това обикновено се движат в толкова многочислени групи, че ни превъзхождат по бройка, което ни действа още по-заплашително. Ние сами срещу рояк от оси – лесно е да предположим кой ще надвие. Затова и разумно страним от тях.

Защото сме избягали от природата

Но ако предците ни са се пазели само от наистина опасните буболечки, а другите са приемали дори като част от дома си, днешната ситуация е напълно различна. Изолирали сме се в добре залостени апартаменти и къщи с комарници по прозорците и запушалки на каналите, обградили сме се с всякакви приспособления за прогонване на комари, мухи, паяци. И ако случайно успеят да пробият защитата ни, за нас те са нашественици, които идват неканени в блестящия ни от чистота дом, за да го замърсят и изпълнят с погнуса.

Но когато отидем в планината, в гората, на плажа, ние сме нашествениците, ние пристъпваме в техния дом. Но и тогава се сражаваме с неприятеля и вярваме, че имаме пълно право да го унищожаваме.

Разбира се, познавам и хора, които вадят давещи се в морето пчели, за да ги занесат обратно между дърветата. Също и такива, които дори и не трепват при вида на гигантски бръмбар, но мигновено го смачкват с обувката си. Аз не съм нито едно от двете. Както вече казах, започвам да подскачам като клоун и се моля за избавление. 🙂

Странното е, че в детството си ловях скакалци, правех си „мравчени ферми“, отглеждах гъсеници в кашони, не изпитвах нито страх, нито погнуса. Беше ми интересно да разглеждам безбройните крачка на гъсеници и стоножки, да наблюдавам червеите, да чакам пашкулите по листата да се превърнат в очарователни пеперуди. Играех си и с паяжините по прозорците на мазето. Дори не съм разбрала кога мирогледът ми се е променил, кога ужасът се е прокрднал в мен. Предполагам всичко това има общо с опознаването на света, с осъзнаването на заплахите, които ни дебнат. А може би е свързано със загърбването на игрите пред блока, с отдалечаването ми от самата природата. Днес давам мило и драго за разходка под открито небе, но не забравям и репелента…

Какви са вашите отношения с буболечките? 🙂