Копривщица те пленява. Сгушил се насред Същинска Средна гора, градът те изпълва с хармония и спокойствие. Когато до слуха ти достигнат страшните разкази за Кървавото писмо и жертвалите се за народа, мигом потръпваш. Но скоро след това потъваш в „тихия двор, тихия дом в белоцветните вишни“ и душата ти се понася към мечти и копнежи.
Това е град, който ме очарова все повече всеки следващ път, когато го посетя. Най-далечните ми спомени са още от началните класове, когато ни заведоха на екскурзия дотам и другите забележителности в района. Най-яркият образ, който съзнанието ми е съхранило, е именно от този магически град. Спомням си как вървим в колонка по двама по тесните улички, колко интересни ми се струват цветните къщи, как ключът на врата ми подрънква, когато се затичвам да снимам поредното нещо, направило ми впечатление. Картините пред очите ми са толкова ярки, сякаш е било вчера. А най-показателен е именно фактът, че наред с Карлово, Калофер, Сопот точно Копривщица се е запечатала така силно в детската ми главица.
Вторият ми допир с българската история, пропила се във всеки ъгъл на този необикновен град, е отпреди няколко години. Тогава с група приятели хванахме влака от София и слязохме в Копривщица. Важно е да знаете, че гарата е на 7-8 км. извън града. Но не се притеснявайте, защото оттам минава маршрутка, която придвижва пътниците до самото населено място. Единственият проблем е, че тя е изключително малка и понякога количеството на ентусиастите й идва в повече. Ако пътувате по този начин, ви препоръчвам да изберете някой по-ранен влак, за да избегнете навалицата.
Отварям една скоба и за пристигащите с автомобил. Копривщица е на 110 км от столицата и на 90 км от Пловдив. Паркирането в центъра на града се заплаща – 2,20 лв. за цял ден.
Да се върнем към пътешествието. Беше слънчев пролетен ден и решихме, че ще обиколим всички къщи-музеи в града. Затова и първата ни спирка беше Туристическият информационен център. Оттам си купихме обиколни билети за повечето от къщите-музеи – 6 на брой. Редовната му цена беше 10 лв., а за учащи – 3 лв. За беседите се заплаща допълнително. Актуалните цени и работно време можете да видите тук.
Всяка от къщите пленява с изящната си архитектура, с историята, която разказва, с интересните експонати, които показва. В някогашния дом на Тодор Каблешков видяхме първия превод от френски (негово дело) на романа „Граф Монте Кристо“, минахме през Димчо-Дебеляновия „праг“ и усетихме покоя в “тихия двор“, писахме в пясък като учениците във първото класно училище у нас, основано от Найден Геров тук в Копривщица. Чухме историята за кървавото писмо, което слага начало на Априлското въстание, насладихме се на шарките по копривщенските килими, наречени плъсти. Ще се опитам да бъда по-кратка, като само изброя всички останали забележителности в този малък и в същото време побрал толкова много град:
– Каменният мост на първата пушка (Калъчев мост) – мястото, където с убийството на едно заптие се слага начало на Априлското въстание;
– Мемориалният комплекс „Човекът що даде фаталния знак“, вкл. паметник на Бенковски – оттук се разкрива прекрасна гледка към целия град;
– Площад 20-и април – централният площад, тук ще видите Паметник-костница в памет на загиналите по време на Априлското въстание;
– Къща-музей на писателя Любен Каравелов, където ще видите печатарската машина, отпечатала първите броеве на революционните вестници „Свобода“ и „Независимост“;
– Къща-музей на революционера Георги Бенковски – за изложената тук снимка на Бенковски ще прочетете по-долу;
– Лютовата къща – ще ви плени с възрожденските стенописи и пищната си архитектура;
– Читалището „Хаджи Ненчо Палавеев“ – тук може да попаднете и на някоя интересна гостуваща изложба;
– Ослековата къща – етнографски музей, не е вкл. в обиколния билет (вход: 2 лв.), тук понякога се организират и тематични базари, напр. коледен;
– Училище „Св. св. Кирил и Методий“ – първото класно училище у нас, сега – Жив музей;
– Църквата „Успение Богородично“ – най-старата църква в града;
– Църквата „Св. Николай“ – паметник на културата от местно значение, построен изцяло с дарения;
– Музей на хляба и традиционните храни, където можете да помесите и/или хапнете за пълно освобождение от делничното напрежение.
Третата ми копривщенска разходка беше през декември миналата година (2019 г.). Една от най-пленителните характеристики на места, изпълнени с толкова много вълшебство, е, че в зависимост от сезона успяват да те омайват отново и отново, винаги по различен начин. Тогава под тънката снежна покривка, отразяваща зимните слънчеви лъчи, градът ми се стори по-приказен от всякога. Отново разгледах част от къщите, защото вярвам, че винаги можеш да откриеш неочаквани изненади. Този път най-силно впечатление ми направи разказът на уредничката в къщата на Бенковски. По-принцип един от експонатите в музея е единствената запазена снимка на революционера. Но дамата ни показа и друго изображение, за което се вярва (но процесът на изследване все още не беше приключил), че също е съхранило образа му. Уредничката ни разказа за произхода на втората снимка, за доводите “за” и “против” любопитната теория. С нетърпение очаквам отново да се окажа в Копривщица, за да отида в този музей и да науча от първа ръка как е протекло разследването. 🙂
И тъй като храната е важна част от всяко пътешествие, ще ви споделя и любимия си ресторант в града – механа „Дядо Либен“. А причината – храната и обслужването са страхотни, но това, което истински ме спечели, бяха музиката, интериорът и настроението вътре. Както ви казах, за последно бях в Копривщица малко преди Коледа. При „Дядо Либен“ по цял ден звучаха коледни песни (аз съм голям фен!), а вечер се развихряха такива хора, че просто трябва да си там, за да усетиш емоцията. Освен това ресторантът е запазил стила на старата копривщенска къща, в която е разположен, така че атмосферата е вълшебна по всяко време на годината. И нека не забравяме десерта – в Копривщица се продава чуден локум, така че ви препоръчвам да си вземете и за вкъщи. 😉
Копривщица – простираща се в живописната долина по течението на р. Тополница, сгушила се насред планината. Копривщица, съхранила безброй истории за един силен и устойчив народ. Копривщица – тя ви чака, за да ви завладее, омае, за да се влюбите.
Our New Horizons 