Неземни гледки към Родопите и отвъд: три наблюдателни площадки

Неземни гледки към Родопите, а и отвъд: три наблюдателни площадки

Родопите са най-обширната, а според мнозина и най-красивата планина в България. Аз бих я нарекла НАЙ-ОМАГЬОСВАЩАТА. Тук зеленината се простира, докъдето ти стигат очите. Ако се заслушаш добре, слухът ти ще улови мелодиите на Орфей и самодивските песни. През средновековието планината се славела под името Славееви гори/планини – по мое мнение, защото, който закрачи по обширните й пътеки, запява досущ като славей (поне вътрешно). Тук дори сред мъглата усещаш топлина в сърцето. Душата ликува, а очите играят като запленени в своя безкраен танц блестящи звезди. Тук и небето е по-друго, особено нощем. Но това трябва сами да го видите. За да почувствате и вие силата на Родопите.

Гледка от „Орлово око“

Наскоро прекарах три дни сред този разкош. Никак не се наситих на вълшебните гледки, с които тази неземна планина ме дари, но за себе си знам, че ще се върна до всяка от тях. В някое по-друго време – на пролет може би.

За щастие, местното население, оценило богатството, сред което живее, е допринесло за това ние – странстващите пътешественици, да можем да се любуваме на планината под възможно най-добър ъгъл. Наблюдателните площадки тук са често срещана конструкция. Нещо толкова малко, а в същото време, позволяващо ти да видиш толкова много. Ето през кои три наблюдателници мина моят път:

1. Червен камък

Ще започна с най-малко известната, но най-очарователна за мен дестинация – местността „Червен камък“, разположена точно до гр. Девин. Тя е част от екопътеката „Храстево“, обособена като такава през 2012 г. На най-високата част от маршрута (939 м н. в.) е издигната дървена кула с височина 5,6 м, от която се виждат както любимият ми Девин, така и вълшебните планински пейзажи, които го обграждат.

По екопътека „Храстево“
По екопътека „Храстево“

До това божествено място може да се стигне по два маршрута. Моят мина по приказни дървени стълби, вкопани в планинската пътека. Те водят началото си от местността „Трабешково“ в източния край на гр. Девин. Дотам стигнах с помощта на Google Maps. 🙂 В началото на екопътеката ще видите голяма табела с карта на околността.

Началото на екопътека „Храстево“
Начало на стълбите

Маршрутът е стръмен (денивелация: 120 м), така че ви препоръчвам често да спирате за почивка, за да се наслаждавате на разкриващите се гледки зад вас. Не пропускайте да обърнете внимание и на заобикалящите ви дървета, които са на възраст от около 300 години.

Дърветата

И след едва 400 м ще се озовете пред панорамната кула.

Краят на стълбите
Наблюдателната площадка „Червен камък“

Другият маршрут е по-дълъг, но и струва ми се по-полегат. Той се стеле по една горска пътека с настилка от натрошен камък, която се явява отклонение от пътя Девин – Лисичево. Ще познаете началото й по красива чешма и характерните указателни табели.

Гледка от „Чевен камък“ към Девин
Гледка от „Червен камък“

Защо това място ми допадна толкова много? Макар и хората да са нанесли козметични промени, контактът с природата не е изгубен. Не е пълно с тълпи от туристи, не се чуват мотори на джипове, дробовете ти поемат въздуха с пълна сила, защото е свеж и неопетнен. Дори сега, посред лято. Докато вървях, се изпълних с неимоверно спокойствие, баланс и хармония. Сякаш бях попаднала в един вълшебен свят на феи и елфи. Сигурно нямаше да се учудя, ако някое приказно същество бе преминало пътя ми. На наблюдателната кула прекарах около час и половина. Успях да попия всяка картина, всеки детайл от родопската прелест.

2. Вълчи камък

По-ниската площадка на „Вълчи камък“

„Вълчи камък“ е най-високата панорамна площадка на Балканския полуостров – 1650 м над морското равнище. Покатериш ли се по металните стъпала, пред очите ти се разкриват неземните Родопи, Рила, Пирин и дори гръцката Боздаг. Това определено е място, което се запечатва в съзнанието ти завинаги!

Гледка от „Вълчи камък“
Гледка от „Вълчи камък“

Площадката е взаимствала името си от местността „Вълчи камък“. Тя се намира точно над село Гьоврен, община Девин. Пътят до началото на маршрута минава и покрай Триградското ждрело, на чиято прелест също имахме възможност да се порадваме.

Покрай Триградското ждрело

Самата наблюдателна площадка е изградена с труда и средствата на местното туристическо дружество „Зелена светлина“ и към момента дава препитание на много от членовете му. Срещу сумата от 60 лева можете да наемете джип с вместимост до 6 човека, който да ви качи до заветната цел.

Джиповете
Табелата до джиповете

На тази идея аз не погледнах никак радушно, тъй като жадувах за планинска разходка, зелени пейзажи и часове на чист въздух. Според проучванията ми до площадката можехме да се качим за час и половина. Тъй като компанията ни бяхме с наш джип, решихме да се качим самостоятелно донякъде, а след това евентуално да се поразходим и пеша – голяма грешка.

Пейзаж по пътя

За щастие, хванахме спокоен промеждутък от време и нямахме проблеми с качването нагоре. Само да вметна и че пътят е много неравен и стръмен, така че не се опитвайте да тръгвате с лек автомобил. Докато се возехме нагоре и се чудехме коя ли е правилната пътека – тъй като следи от гуми имаше почти навсякъде, ни задмина един единствен джип с туристи. Последвахме го донякъде и на около 15 минути от целта си решихме да слезем от джипа, за да се поразходим. Това беше грешката.

„Магистрали“ в планината

Оставащите ни баири бяха почти отвесни, но дори не това беше проблемът. В един момент се озовах по средата на подобна стръмнина, а зад мен – от три различни пътеки, се задаваха огромни ръмжащи джипове, които дори не бяха в състояние да спрат, защото гумите им биха поднесли назад. Започнах да тичам към тясната тревиста лента между „магистралите“. Като се надявах маратонките ми да не поддадат и да не се подхлъзна назад. В този ден чист въздух дишах чак вечерта в Девин.

Още красота + следи от гуми

На наблюдателната площадка се стелеха тълпи от туристи. Добре че има две съоръжения – едно малко по-ниско и дървено и друго – метално и по-високо. На всяка от двете площадки могат да се качват до четирима души. Нямах шанс да се насладя задълго на наистина спиращите дъха гледки, тъй като трябваше да отстъпя път на следващите ентусиасти.

По-високата площадка
Гледка от по-ниската площадка

Ако вие решите да вървите пеша, следвайте маркировката, подгответе се за стръмни баири и ръмжащи коли. Навръщане засякохме двама младежи, които се качваха от с. Гьоврен пеша. Изглеждаха далеч по-щастливи и развълнувани от множеството, което оставяхме зад гърба си.

Мястото си струва да бъде видяно, но ви препоръчвам да изберете делничен ден, за да избегнете силния трафик (ние бяхме там в събота). Разбирам, че джиповете са препитанието на много от местните и че именно тези хора са издигнали площадките едва ли не с голи ръце, но това не променя начина, по който преживях „покоряването“ на това място с така омайващи гледки.

3. Орлово око

„Орлово око“

На 1563 м надморска височина се простира наблюдателната площадка „Орлово око“, от която погледът свободно се рее над българската и гръцката част на Родопите. Очите обгръщат още Пирин и Рила, съзират Чаирските езера, Борино, Чела и Ягодина, потапят се в прелестта на Буйновското ждрело. А разстоянието във вертикала от ждрелото до „Орлово око“ е цели 670 м – два пъти, колкото височината на Айфеловата кула.

Джипът, който наехме

Тези факти научих от екскурзовода ни – шофьора на джипа, който наехме. Тъй като разпитахме и разбрахме, че пътят към тази площадка е още по-неравен от този към „Вълчи камък“, предпочетохме да се оставим в ръцете на професионалистите. А за ходене пеша вече не ставаше и дума. Джиповете и в тази посока са по 60 лв., като вместимостта им отново е около 6 души. Можете да се качите на такъв в близост до Ягодинската пещера и Дяволската пътека. Но ако идвате от „Вълчи камък“, няма проблем да останете и с тамошния си шофьор, но като му заплатите втората такса.

Зелена прелест

Вече се бях отказала от идеята за непорочни планински пътеки, така че на пътешествието си към „Орлово око“ се насладих повече. Наехме отворен джип, което беше страхотен избор. Дишах планинския въздух (макар и не толкова чист), докосвах клонките на боровете, покрай които минавахме, чувах шепота на реката, докато все още се движехме покрай Триградското ждрело.

Гледка от връх „Св. Илия“
Гледка от връх „Св. Илия“

И гледката тук ми въздейства по-силно. Може би причината беше в конструкцията на самата площадка, изградена отново от туристическо дружество – „Родопея“. Тя се различава от горните две по това, че води началото си от планинския ръб и поема свободно напред. Освен това е доста дълга. Към края й имах чувството, че политам във въздуха. Почи не усещах, че имам нещо под ходилата си. И все пак конструкцията е направена така, че да издържа до 3 т, така че не е напълно безопасно да поемете дълбоко дъх и да си представите, че летите. Отправете погледа си към Голям Пелерик (високият в божествените Родопи), към високите Рила и Пирин, към райската Гърция и уютните близки села – Ягодина и Чала.

Гледка от „Орлово око“
И още…

И до „Орлово око“ можете да стигнете пеша, но ви препоръчвам този вариант за в делничен нелетен ден, когато ще можете истински да усетите магията на Родопите. Има маркирана пътека, която води началото си от х. Мурсал. Крайната дестинация е вр. „Св. Илия“, на който е издигнат и самата площадка.

Финална порция прелест

Посещавали ли сте някое от тези приказни кътчета на Родопите? Какво беше вашето впечатление?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s