Седмица в Пирин: подробен пътеводител за приключения и релакс (трета част/ към Бъндеришката порта, Гергийските езера и м. Туричка черква)

В случай че сте пропуснали първа и втора част, последвайте линковете. 🙂

Съдържание

1. Четвъртък – големият преход (продължение)
2. Петък – разходка под дъжда към Туричка черква
3. Събота – чао Попина Лъка

Четвъртък – големият преход (продължение)

След Спанополските езера, за които ви разказах във втората част на този пътеводител, поехме още нагоре по жълтата маркировка към Бъндеришката порта в Пирин.

Там ни посрещна стадо сърни, които обаче бързо изтичаха по склона на Муратов връх и се скриха от нашите погледи.

Нямах шанс да погаля роднините на Бамби, но се почувствах като героиня в приказен сюжет. Гледката пред очите ми не беше като от реалния свят. Муратов връх, Дончови Караули, Спанополски чукар, Тодорка и безбройни други върхове – ех, да можех да ги прегърна всички наведнъж! Очите ми попиваха всеки милиметър от планината. Езеро в далечината, полянка, връх и още един връх, чукар до чукар.

Бяхме достигнали Бъндеришката порта – праг към вълшебството, в което ние се потопихме за миг, а за сърничките бе постоянен дом – блазе им!

Бъндеришката порта е седловина, образувана между Муратов връх на север и гребена Теодосиеви Караули на югоизток. Надморската й височина е 2501 м. Известна е още и като Спанополска порта или Дончови Порти. Оттук минава туристическият маршрут, свързващ Спано поле и Бъндеришкия циркус.

След като се насладихме на великолепието, което Пирин ни подари, се отправихме към Гергийските (Георгийските) езера. Ако следите блога и профила ми в Инстаграм, вероятно сте забелязали афинитета ми към водните природни обекти. Те ми действат по-енергизиращо и мотивиращо от всяко друго природно богатство, изпълват душата ми с усещане за простор, с една неописуема виталност.

Маршрутът към тези езера не е маркиран. Обърнахме гръб на Бъндеришката порта и продължихме надясно, като скоро достигнахме третото и четвъртото от Гергийските братя. Гергийските езера е група от пет ледникови езера, разположени в Гергийския циркус в Пирин. Три от тях са значителни по размер, а останалите са дребосъци. Третото и четвъртото са двете най-големи. Третото езеро е с дъговидна фирма, а площта му е 20 дка.  Четвъртото е на едва 75 м от него (отвисоко изглеждат едно до друго) и е най-голямото в групата. Известно е като Голямото Гергийско езеро, като площта му е 39,6 дка. От него води началото си и река Ге(о)ргийца, която е ляв приток на Влахинска река (ляв приток на Струма).

За жалост, от известно време ни преследваха тъмни облаци и решихме, че е настъпил моментът да поемем по обратния път. По начало възнамерявахме да се насладим и на гледката към вр. Синаница – Разцепения връх, от едноименната седловина Синанишка порта, но тази дестинация остана за следващата ни среща с Пирин.

До любимата си чешма се върнахме по същия път, за да не губим време и да надбягаме бурята (за която в прогнозата за времето не бяха казали нито дума). Пътят надолу взехме за по-малко от три часа. Вече не спирах, за да снимам (поне не толкова често), което определено спести много ценни минути. Дъждът заваля едва когато, чисти и преоблечени, похапвахме вкусната си вечеря в двора на хотел „Попина Лъка“. Под уютен дървен навес. 🙂

Още няколко кадъра от обратния път:

Петък – разходка под дъжда към Туричка черква

Грандиозните ни планове за Тевното езеро бяха размити от дъжда. Затова пък си починахме добре от предния ден и с нови сили тръгнахме на поредната си лежерна разходка. Бях прочела, че сред препоръчваните маршрути в района е пътят към местността Туричка черква. Затова и след като хапнахме обяда си, поехме натам. Ту грееше слънце, ту пръскаше леко. Чувствах се свежа и лека. Слънчевите лъчи, пронизващи дъждовните капки ме даряваха с енергия. Поехме по баира покрай чешмата, в края на улицата завихме надясно и стигнахме до указателните табели към х. Беговица, която бяхме посетили в понеделник. Оттам тръгнахме надясно по пътя за автомобили. Разходката беше много приятна, а колите, за щастие, не много.

След около час започнаха да се появяват чудни къщи със зелени дворове. Миришеше на прясно окосена трева, а дъждът вече бе спрял. Стигнахме до малка полянка с лостове и дървена беседка – там прекарахме последния си следобед от тази вълшебна почивка.

Запознахме се с местен дядо, който ни се оплака от многото крави в района. Впрочем и на тази поляна 3-4 от тях похапваха сладко трева. Оказа се, че през есента всички те слизат от високите части на планината и превземат околността. Пътеките се превръщат в тяхна тоалетна, а градините в тепсии с храна. Пък на мен ми се бяха сторили толкова симпатични… Но пред очите ми една от кравите влезе в близък двор и стъпка голяма част от цветята, преди да бъде изгонена. Е, поне млякото им е вкусно.

Разходих се и до малката църква – забележителността в района. В този ден (24.07.20 г.) имало нещо като събор и се раздавал курбан, но когато ние стигнахме, хората се бяха разотишли.

Когато се върнахме в Попина Лъка, се отбихме за последно до водопада. Водите му всеки път ми действаха омагьосващо. Едвам си тръгнах оттам, но гладът ме застигаше.

За разнообразие вечеряхме в механата до автобусната спирка (не запомних името й), а не в хотела. Най-интересното, на което се спряхме, бе благозвучното ястие луканика, наподобяващо много крехък суджук. Определено го препоръчвам!

Събота – чао Попина Лъка

В 8:45 ч. бяхме на спирката, където очаквахме маршрутката към Сандански. Тя закъсня с десетина минути (по график е в 9:00 ч.), което предполагам е нормално, така че не се притеснявайте, ако ви се случи. Към 10:00 ч. вече се бяхме разделили с приятната планинска прохлада и попаднахме в адската жега на този иначе чуден град. Скоро ще ви разкажа и за престоя си в него.

Вие разхождали ли сте се до Синанишката порта или Тевното езеро? Бих се радвала да споделите опита си от Пирин. 🙂