Еднодневно приключение до каньон Пропадалото, водопад Скока и село Ъглен (част втора)

Скален мост в село ъглен, отразява се в реката и се образува форма на але или птица. Приказни цветове!

Съдържание

  1. Язовир Реселец
  2. Водопад Скока или Реселешкото пръскало
  3. Реселешките кукли
  4. Село Ъглен и Скалният мост

Язовир Реселец

След приключението ни в каньон Пропадалото, не много изморени, но доста гладни, се отправихме към близкия естествен язовир Реселец. Един местен ни го представи и под името Бараджа язовир.

Мястото беше много красиво, във водата се виждаха водни колела, по брега гъски търсеха сянка, имаше сърнички, птици, дори и детска площадка. Но това което ни привлече като магнит бе ресторантчето, където почти всички си поръчахме пъстърва – пържена за по-гладните и на скара за способните да изчакаме. Да си оближеш пръстите!

След като похапнахме, заредени с нови сили и ентусиазъм, поехме към водопад „Скока“.

Водопад Скока или Реселешкото пръскало

Пръските на този водопад ми подействаха по-разхладително от всякога!

Височината на Реселешкото пръскало, още известно като водопад „Скока“, е около 10 м. Пълноводен е целогодишно, като през пролетта гледката вероятно би била още по-приказна, но и сега беше доста внушителна. Разположен е в долината на р. Белилката на около километър от с. Реселец.

Горската пътека към водопада е не повече от стотина метра. Но още в началото й се изправихме пред разклонение. Едното продължение на пътя беше стръмно и бързо спускащо се към водопада. Другото бе по-полегато, но краят му не се виждаше. Част от нас веднага се втурнахме надолу по стръмното, но и избралите дългия път ни настигнаха след броени минути.

Вече нямах търпение да мина зад водопада. Точно така – скалната козирка тук образува суха пещера зад пръскалото, така че да застанеш точно зад стелещите му се води.

След като опознах всички кътчета около водопада по суша, се втурнах и към така разхлаждащата му вода.

Реселешките кукли

И още една природна забележителност: по пътя от с. Реселец към водопада най-напред ще съзрете скалното образувание Купените или Реселешките кукли. Те са причудливи скални форми, които определено си струва да бъдат видени.

Чудесна гледка към тях се открива и от язовира, където спряхме за обяд.  

Село Ъглен и Скалният мост

Последната спирка в този, изпълнен с вълшебни емоции и пейзажи, ден бе село Ъглен, община Червен бряг. Най-напред спряхме в центъра му, за да се доразхладим с по сладолед – доста интересно преживяване. Попаднахме на един от най-големите събори в селото, който се провежда всеки последен уикенд на август – Голяма Богородица по стар стил. Отвсякъде се носеха кючеци, сергиите с водни пистолети и захарен памук се стелеха навред, а повечето местни около нас се разхождаха по бански – наблизо имаше два плажа – на басейн и край реката.

След като послушахме „музика“ и хапнахме сладолед, се отправихме към прелестния естествен скален мост „Дупката“, простиращ се над водите на р. Вит, в края на селцето.

Интересна тук е не само чудноватата му форма, чието отражение в реката образува лале или пък птица (зависи от въображението ви), а и фактът, че единият му край излиза от сушата, а другият потъва директно във водата. По брега на реката имаше множество плажуващи, като както местният ни гид – Тиката, който случайно срещнахме по пътя, ни разказа, мостът им служел за трамплин към водата.

Но истински екстремната атракция според мен бе друга – дупката в едно от останалите скални образувания наблизо, която се използва за директно транспортиране в реката.

На стотина метра от моста видяхме и скалното образувание „Слончето“ – скала във формата на слон. 🙂

И финалната изненада – шоуто, което Трифон Трифонов – Тиката, ни изнесе. Той – мъж на над 60-годишна възраст, непиещ алкохол и кафе, непушещ цигари, без жена или бръчки, изведнъж се втурна по моста (не скалния, а друг – човешко дело) на изхода от селото с бързината на младеж. Мигновено се оказа в другия край и след това бързо се качи на парапета на моста. Върна се до нас, вървейки по него с напълно равномерно темпо. Впоследствие ни каза, че не посмял да ни представи най-новия си номер, за да не получим инфаркт. Интересно какъв ли ще е… Предполагам, че върви по парапета и на ръце….

Настъпи време за прибиране. Някои ентусиасти искаха да се отбием и до пещера „Проходна“, на което Весо от Campfirebg бе готов да се съгласи, но времето беше напреднало твърде много. Ако вие разполагате и с втори ден в района, ви препоръчам да я посетите в комбинация с екопътеката „Искър-Панега“.

Е, мислите ли скоро да посетите това живописно кътче на родината ни?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s