Съдържание
- Как да стигнете
- Минералната вода и най-горещият гейзер в Европа
- Черешката на тортата – СПА-то
- Средновековната църква Св. Никола
- Прелестта на водопад Горица
Сапарева баня е перфектното градче за приключения – били те активни, или почивни, през всеки годишен сезон. През по-топлите месеци може да ни послужи като отправна точка към необятната планина, към Седемте Рилски езера, най-високия водопад в Рила – Скакавица, и още безброй природни красоти. През зимата е идеалното място, на което да се затворим на топличко и да се потопим в горещата минерална вода в СПА-то на някое хотелче. Наблизо е и курортното селище Паничище (на 10 км) с чудесна ски писта
Аз попадам в Сапарева баня все през декември – тук съм празнувала студентския празник, тук ме доведе и предколеден неочакван подарък. В следващите редове ще ви споделя вълшебните усещания и очарование, които ми донесе този приказен град уикенда преди Коледа. За щастие, времето беше приятно и успяхме да се насладим на много от хубостите в района.
Коледната украса пред Общината:
Как да стигнете
Сапарева баня се намира на 75 км от гр. София и на 15 км от гр. Дупница. С автомобил бихте могли да стигнете за малко повече от час от столицата до гр. Сапарева баня. Но ние използвахме обществения транспорт. Единственият директен автобус от София до Сапарева баня тръгва в 14:00 ч. от автогарата в Овча Купел. Но бусове от Централна автогара и от автогара „Овча купел“ до Дупница потеглят през час-час и половина. Автобусите, които потеглят от Централна автогара, минават и през Овча Купел, където имат около двайсетминутен престой (имайте го предвид и преценете не само коя автогара ви е по-удобна, но и как ще спестите повече време). До Дупница стигат и влакове, които тръгват от Централна гара, но с тях пътуването ви ще се удължи с минимум половин час.
В Дупница трябва да слезете на автогарата и оттам да хванете бусче за Сапарева баня. То минава през около час и нещо, но имайте предвид, че графикът му не е съобразен с този на автобусите от София. В нашия случай се наложи да чакаме малко повече от час на спирката. За щастие, точно до автогарата има Кауфланд, където може да оползотворите част от времето.
Минералната вода и най-горещият гейзер в Европа
Минералната вода навсякъде е различна и тази в Сапарева баня определено се отличава. Дори улиците в града „ухаят“ на сероводород. Не мога да кажа, че е най-страхотната миризма, но бързо се свиква.
Същевременно минералната вода тук спада към групата на специфичните. Характеризира се като хипертермална, слабоминерализирана, сулфатно-хидрокарбонатна, натриева, флуорна, силициева и сулфидна. Освен това е бистра и безцветна.
В Сапарева баня се намира и най-горещият минерален гейзер в Европа. Водата извира директно от земята с температура от цели 103°С. Чувала съм, че някои хора дори варят картофи за домашния си добитък в нея.
Тази интересна атракция се образува съвсем случайно през 1957 г. Хидролозите търсели минерална вода с по-голям дебит и при сондажите уцелили зона с високо налягане, като височината на водната струя достигнала цели 18 м.
Гейзерът е разположен в симпатичен парк с много зеленина и детска площадка. За моя радост наоколо се носеше и коледна музика, което направи преживяването ми още по-вълшебно. 😊 Мястото ми хареса доста и защото вече бях попремръзнала, а горещата пара ме стопли. Беше и много забавно да се крия сред минералната мъгла. 😀
Минералната вода в Сапарева баня е и много лековита. Ето с какво може да се справи тя:
- заболявания на опорно-двигателния апарат;
- заболявания на периферната нервна система;
- поражения на централната нервна система;
- гинекологични заболявания;
- остри и хронични отравяния със соли на тежките метали;
- заболявания на кожата, на горните дихателни пътища и други.
Черешката на тортата – СПА-то
Но това, което истински ме стопли през този предколеден уикенд, беше семейното хотелче Via Lacus. Още от вратата на апартамента ни усетих силната топлина. Беше толкова хубаво и уютно, че никак не ми се излизаше от него.
Бях много щастлива, че заради противоепидемичните мерки имахме румсервиз. Досега не се бях възползвала от подобна услуга, но ето, че това е поредното ново нещо, което пробвам благодарение на COVID-19. Тъй като ресторантът към хотела не работеше, имахме възможност да получим храната си едва ли не в леглото, без да доплащаме за тази услуга. 😊 Вечерята си не успях да снимам, защото умирах от глад, но и закуската бе достатъчно фотогенична. Бухтите бяха божествени.
В ресторанта заявявахме само какво ще желаем за вечеря
И за щастие, ако той не работеше, то СПА-то си действаше с пълна сила. Любимо ми стана минералното джакузи, което разполагаше с дюзи със силни струи вода и отдолу, така че да масажират и краката. ❤
На разположение имахме две сауни – една единична и друга по-голяма, която обаче ползвахме по двойки – всички гости на хотела се съобразяваха и спазваха необходимата дистанция, което ме зарадва изключително много. В противен случай вероятно щях да прекарам времето си в стаята. 😁 СПА центърът разполагаше и с топъл минерален басейн и още едно джакузи, които също използвахме по „компании“. Аз не влязох единствено в парната баня, която не ми се стори безопасна предвид настоящата ситуация.
Хотелът разполага и с открит минерален басейн, но на него се порадвахме от терасата – обещала съм си да се върна през някой по-топъл месец, за да се топна и там. Над басейна се извисява чудната Рила, така че сигурно би било много приятно място за плуване.
Като цяло мога да кажа, че съм посещавала доста СПА хотели, но този определено ме впечатли.
Средновековната църква Св. Никола
Съвсем близо до хотела ни се намираше средновековната църква „Св. Никола“, така че я посетихме дори преди да се отправим към СПА-то. Тя е разположена в самия център на Сапарева баня, в т. нар. градски парк. Църквата е мъничка и уютна, а в двора й ни посрещна оранжев мацоран, с който доста се позабавлявахме.
Историята на храма започва още през XII-XIII в., когато е построен, продължава през петте века османска власт, когато обаче не е разрешено реставрирането на подобен тип храмове, и затова посреща Възраждането в руини. За наша радост, през 1838 г. местните случайно решават да построят църква именно на това място и откриват останките на средновековната. Това слага начало на реставрацията.
Днес храмът е отворен и всеки желаещ може да запали свещичка, да разгледа запазените отделни фрагменти от покриващите някога цялата му вътрешност стенописи. Лично мен особено много ме възхити таванът.
В двора на църквата – градският парк, ще видите и отделни елементи, открити при археологическите разкопки.
Прелестта на водопад Горица
За мен едно от най-красивите природни явления в света са водопадите. За щастие, България прелива от такива и аз използвам всяка възможност, за да се срещам, с колкото се може повече от тях.
Сапарева баня може да послужи за отправна точка до два водопада:
- Скакавица – най-високият в Рила;
- Овчарченски водопад Горица – най-ниско разположеният в Рила.
Предвид основната цел на това ни пътешествие – предколедни СПА и релакс, този път се задоволихме само с кратката разходка до водопад Горица. Все пак трябва да ни остане нещо и за следващото идване в Сапарева баня. 😊
За да отидете до Овчарченския водопад Горица, най-напред трябва да стигнете до село Овчарци. То е разположено на 4 км от Сапарева баня. До него можете да отидете дори и пеша, но предвид декемврийското време ние предпочетохме автобуса – същият, който стига до Дупница.
От спирката, на която слязохме, се върнахме няколко крачки назад, за да отидем до кметството (а ако слизате от автобуса с посока Дупница – Сапарева баня, спирката е точно пред кметството). Там имаше доста красива коледна украса. Хареса ми дори повече от тази в Сапарева баня.
А на десетина минути от кметството започва чудна екопътека сред борчетата на Рила. От кметството нагоре е пълно с указателни табели към водопад Горица, така че няма къде да се отклоните.
Водопадът е най-ниско разположеният в Рила – на едва 900 м надморска височина, което го прави доста лесно достъпен. Според табелите в началото й екопътеката е с дължина от 7 м, минава се за 25 мин. и достига до водопад Горица и до Ресиловския манастир – също сред забележителностите в района. Ние отидохме само до водопада, което ни отне около 15 мин.
Горската пътека е чудесно облагородена – има много пейки, кошчета, приказни каменни стълби и чудно дървено мостче, от което водопадът вече се вижда.
Малко география:
Водопадът се заражда от едноименната р. Горица, която събира води от склоновете на върховете Крива Соспа, Каменна мандра и Кабул. Висок е цели 39 м, в долната си част образува тераса и е пълноводен целогодишно.
И една легенда:
Името на реката и водопада произлиза от историята за красива девойка от с. Овчарци, която се казвала Горица. Тя живеела щастливо със своя любим – овчаря Йовица. Ала, за нещастие, мълвата за чудната красота на девойката достигнала до местния турски бей, който изпратил слугите си да я отвлекат. Горица побегнала към Рила и за да не попадне в ръцете на преследвачите си, се хвърлила от скалите.
Тук и аз ще добавя нещо към историята (то нали така се раждат и препредават легенди 😁) – „от мъка планината заплакала и от сълзите й се образувала река. А от яростта й склоновете се разклатили, скалите раздвижили и насред реката се родил водопад – прелестен като самата Горица. КРАЙ“
Така и нашето предколедно СПА приключение завърши. След като се върнахме обратно по пътеката, се качихме на автобуса до Дупница, после на този към София и бързо у дома, където посрещнахме вълшебните празници.
Ако подобен тип дестинации ви допадат, може да хвърлите едно око и на статията ми Уикенд Пътешествие: Добринище (водопад, археологически разкопки, спа) и Родопската Теснолинейка.
Our New Horizons 