Магията на Старосел – траки, вино, мистика

антично тракийско светилище, мистични камъни

Миналия уикенд с приятели решихме да си спретнем двудневно пътешествие до някое интересно кътче в България. Тъй като повечето от нас пътуват доста, ни бе трудно да се спрем на непозната за всички ни дестинация. Някак се появи идеята за чудното село Старо Железаре със страхотните му графити, което всички бяхме виждали само на снимки. Скоро ще ви разкажа както за него, така и за Хисаря, в която пренощувахме и прекарахме част от неделния ден. Но намиращото се също в района село Старосел се оказа гвоздеят в програмата – поне за мен. Съботата отделихме изцяло на околностите около него.

1. Старосел

Село Старосел се намира в област Пловдив, община Хисаря – на около два часа с кола от гр. София. Интересното в географското му разположение е, че се простира под южните склонове на Същинска Средна гора, на юг постепенно преминава в Горнотракийската низина, а средната надморска височина е 300 м. Климатът е с преходен характер – понякога надделява субтропичното влияние на Средиземноморието, друг път – средноевропейският континентален климат. Резултатът – целогодишно топло време.

А всичко това води до изключително благоприятните условия за отглеждане на лозя, от които се прави едно от най-вкусните вина у нас (почти толкова добро, колкото мелнишкото 🙂 ). Освен това благоприятните климат и разположение на мястото са били подобаващо оценени още през древността, за което свидетелстват множеството археологически открития. Ние също го оценихме – Старосел се оказа страхотна декемврийска дестинация.

2. Тракийският култов комплекс и Четиньовата могила

Тракийският култов комплекс бе първата спирка от нашето приключение. Паркирахме на обширен паркинг на метри от Четиньовата могила и поехме по добре поддържана пътека, откриваща чудни гледки към Средна гора.

Има и поддържана тоалетна – важно за всеки пътешественик

Тя ни отведе до входа към комплекса. Там заплатихме такса от 4 лв. на човек (1 лв. за ученици и пенсионери) в комбинация с 6 лв. общо за всички ни за беседа, след което гидът ни пое и ни разкри тайните на могилата.

Тракийският култов комплекс край Старосел е най-големият царски комплекс с мавзолей намерен до този момент в света. Първата следа от него – основният храм с датировка V в. пр. Хр., е открита преди 20 години от проф. Георги Китов. А местоположението му е именно тук – при Четиньовата могила.

Днес храмът в могилата е почти напълно възстановен, така че ние, пътешествениците, лесно да преминаваме назад във времето, да попиваме мистиката, енергията, която някога е витаела вътре. В този храм жреците приемали само тракийските владетели и разкривали пред тях божествените тайнства.

Тук на почит били Кибела – Богинята на земята, и Богът Слънце. Именно те дарявали с безсмъртие тракийските първенци, когато влизали в храма по време на двата годишни празника на траките – през декември на зимното слънцестоене и през юни – на лятното. Това били и двата периода в годината, изпълнени с празненства, пиршества и веселие.

Храмът се използвал още за извършване на жертвоприношения към боговете, изразяващи се основно в жертване на животни, по чиято стичаща се кръв жреците гадаели бъдещето.

Гидът ни беше в състояние да разказва подобни вълшебни истории до безкрайност, а ние бяхме готови да слушаме цял ден. Но няма да развалям преживяването ви, като ви препредам всяка негова дума. Най-добре е сами да отидете и да се потопите както в приказните истории, така и във вълшебната атмосфера. Ще ви споделя само още две неща, които много ме впечатлиха:

– Архитектурата

Траките и по-конкретно одрисите – античният тракийски етнос, населявал земите ни, определено са имали високи познания в сферата на архитектурата. Градили в района на Старосел преди около 25 века, те са спазвали перфектни пропорции и си служели с изкусността на най-добрите днешни строители. Целият храм е перфектно центриран в посока юг, а градивните блокове са били така добре поставени, че дори днес почти няма образувани фуги между тях.

Голямо впечатление правят и декоративните елементи. Те са изградени от вулканичен туф – изключително оптимален за фина обработка, но липсващ в района. Най-близкото място, от което траките са могли да го пренесат до храма се намира на разстояние от близо 25 км. А това свидетелства, че са били напълно наясно какво правят и как да го постигнат.

Вратата към основното помещение например е украсена с релеф на юнийска кима (вълна) по-голямата част, от която е в много добро състояние и днес. Изключително красиви са и полуколоните по стените във вътрешното помещение, високият 6 метра купол, както и цветният декоративен фриз, изпълнен в три цвята – синьо, черно и червено.

– Талант

Паричната единица на одрисите се наричала талант. Предполагам, че думата в техния език е нямала нищо общо с днешното й значение, но на мен ми прозвуча много интересно. Сякаш всеки е получавал пари еквивалентни на таланта, на способностите, които е демонстрирал. Хубава мисъл, нали? 🙂

След дългата и увлекателна беседа обиколихме цялата могила, успяхме да се порадваме и на чудните природни картини. Отскочихме и до гроба на тракийски владетел от V-IV в. пр. Хр., който бяхме забелязали още навлизане. Интересното при него е, че археолозите са го открили непокътнат, неразграбен – рядкост за подобни места.

А точно зад него видяхме скално светилище, разположено почти на самия ръб на хълма. Място, впечатляващо както с гледка, така и с мистична енергия.

2. Тракийска могила Хоризонт – гробницата

След Четиньовата могила се запътихме към тракийската гробница, чието име разбрах впоследствие – могила Хоризонт. Разстоянието между двете е около 2 км и се минава за 4-5 минути с кола.

Тракийската гробница се оказа обградена с чуден зелен двор. Тук не се плаща вход, така че бързо поехме по симпатичната пътечка, която ни отведе до целта – единственият в Тракия храм с колонада от 10 на брой колони.

Шест от тях се извисяват точно след входа, а другите четири по двойки са разположени отстрани, като така сформират правоъгълен блок, който се е издавал пред могилата. Цялостно сградата е изградена в ранен дорийски стил.

В средата на ІV в. пр. Хр. тук е погребан обожествен тракийски владетел, с което мястото се е превърнало в мавзолей. Заедно с първенеца бил положен конят му. За жалост, по-късно гробът е ограбен, разрушен и засипан. От дрехите и вещите, с които е погребан владетелят, са останали само 15 пластинки от златна ризница, 12 бронзови върха на стрели, сребърни халки и късове от керамични съдове. Но това никак не се отрази на нашето преживяване. Колкото и да е жалко да правя подобно сравнение, с всички тези колони се почувствах като в древна Атина. Надявам се някой ден туристите да сравняват гръцката столица със Старосел, а не обратното. От нас зависи да популяризираме дестинацията, а от държавата да финансира археологическите разкопки. Стискам палци скоро да разполагаме с още повече открити храмове, гробници и други останки от древните траки.

Но да не се отклонявам. 🙂 В същия двор заедно с гробницата открихме и една съвременна действаща църква – „Свети Спас“. Препоръчвам ви да не я подминавате, защото допринася още повече за мистичната атмосфера.

3. Вино Старосел

Първото, което забелязах в комплекса 😀

След като обиколихме храмовете им, дойде време да вкусим и напитката на траките – божественото вино. Дестинация: винарната на комплекс „Старосел“. От нея ни деляха само два километра.

Винарската изба е сърцето на комплекс „Старосел“. От 2005 г. насам майсторите винари се стремят да поставят стандарта на премиум и супер премиум вина в България. Комбинацията от многовековна традиция и качествено съвременно оборудване дава отличния резултат, любим на хиляди българи.“ – из сайта на комплекса.

Комплексът разполага с огромна винарска изба, дестилерия за гроздова ракия и вълшебна енотека, които посетихме по време на винения си тур там.

Дестилерия за ракия
Изба за вино

Той включваше и винена дегустация. Можехме да си изберем да пробваме по 3, 5, 7 вина или 3 ракии. Ние се спряхме на средния вариант с 5 вина срещу цената от 19 лв. на човек.

Турът най-напред мина през двора, където видяхме „могилата“ в комплекса – таванът на енотеката, която предстоеше да ни смае. Продължихме към избата с безброй много (поне на мен така ми се стори) съдове за производство на вино.

По пътя научихме интересни факти за начина за правене на божествените напитки.

Енотеката

И така неусетно достигнахме до най-чудното място – енотеката. Почувствах се сякаш попадам в древен тракийски храм. Архитектурата, орнаментите, колоните – всичко толкова много наподобяваше забележителностите, от които тъкмо се връщахме. Там научих и че енотеката е зала, която освен че е оптимално климатизирана за съхранение на вино в бъчви и бутилки, в случая служи и за винени дегустации.

Опитахме по едно бяло, едно розе и три червени вина. Всички бяха смайващо ароматни и вкусни. Аз не съм голям фен на белите сортове, но след дегустацията Chardonnay Barrique се превърна в мой фаворит. Дори си взех бутилка за вкъщи. 🙂

4. Момини Камъне

След вълшебното вино се отправихме към едно още по-приказно място – мегалита Слънчевата врата – по-известна като Момини Камъне или Култов комплекс Каменица. Натам се тръгва пеша от самия комплекс „Старосел“, така че оставихме колата на паркинга към него. След като излязохме от двора, завихме надясно. Минахме покрай огромен ограден участък с най-различни животни – основно козеподобни и цяло ято гъски.

Скоро след като тази така оживена част остана зад гърбовете ни, пътеката започна да се издига постепенно нагоре. Имаше няколко по-стръмни участъка, но дори деца биха се справили. Вече беше настъпил късният следобед и в този мрачен зимен ден гората изглеждаше леко плашеща, но и доста вълшебна. Мъгла обливаше близките хълмове, а търсените от нас камъни се криеха някъде в необята.

Местността около Старосел е изпълнена с множество вълшебни храмове, гробници, светилища, мегалити. А пътеката, по която вървяхме, води до не едно подобно място. Но тъй като времето напредваше, ние си набелязахме само скалите Момини Камъне. Но вие може да си вземете безплатна карта на местността от комплекса и да я използвате за ориентир и към другите интересни места наблизо.

След около 40 минути ходене огромните камъни изведнъж се оказаха вдясно от нас. Веднага привлякоха вниманието ни с необичайната си конструкция. Мнозина ги оприличават на женски гърди, други просто на две залепени едно за друго яйца, трети – на целуващи се глави на мъж и жена. Между двата огромни камъка се образува и процеп – Слънчевата врата – име, идващо от траките, които вярвали, че това е врата към безсмъртието.

България е изпълнена с множество мегалити – мистични скални структури, за които се водят спорове дали са дело на природата, човека или на друго.. И Момините Камъне са точно такова образувание.

За траките този вид места били сакрални, вярвали, че ги пречистват и ги зареждат със сили. Използвали ги за астрономически обсерватории, възпоменателни съоръжения, гробници. А Момините камъне са един от най-впечатляващите мегалити у нас. Мястото било на висока почит сред одрисите. За тях, както казах по-горе, тук се криела вратата към безсмъртието. Свещеността на мястото се потвърждава и от големия брой други мегалити и гробници пръснати в околността.

Скалите се оказаха доста интересни и за нас. Катерихме се, обикаляхме ги, порадвахме се на пейзажите, откриващи се към хоризонта – макар и покрити с мъгла. На един от камъните забелязахме мистериозни надписи, които веднага разпалиха любопитството ми.

И какво е едно толкова магическо място без някоя-друга витаеща около него легенда? Вярва се, че в далечното минало (но не толкова далечно, като това, в което са живеели траките) млада девойка се отдала на своя възлюбен, преди да сключат брак. Когато родителите й разбрали, я изгонили от вкъщи. Докато се лутало из близката гора, нещастното момиче било застигнато от клетвите на майка си и мигом се вкаменило с лице, гледащо към небето. Така и се образували тези скали. Оттук произлиза и името им.

Оттам си тръгнахме вече по тъмно. Изпрати ни стадо черни коне. Чувствах се като във филм, в който точно идва завръзката и героите преминават през портал към друг свят. И сякаш границите на Старосел бяха точно такава магическа порта.

Нали помните гида, за който ви разказах още в началото на статията. Той ни посрещна с въпроса дали преди сме били в Старосел. Щом разбра, че това е първият ни път в тази мистична местност, със сигурен тон заяви, че пак ще се върнем. Тогава това ми прозвуча смешновато, като нещо, което всеки би казал за своя град или село. Но в края на деня осъзнах, че е бил прав.

4 коментара към “Магията на Старосел – траки, вино, мистика

  1. Боздрави за прекрасния импресиен пътепис!
    Благословение с Любов!

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s