Съдържание:
Този уикенд поехме на първото си пътешествие с кола – наша си лична, управлявана от Филип. Започвам с това, защото именно идеята просто да се повозим, ни отведе на едно сравнително близко до София кътче в България – Гложенско и Тетевен.
И двамата имаме шофьорски книжки от години, но никак не обичаме да шофираме. Въпреки това пътешественическият ни дух надделя и се решихме. За онези, които все още не са направили тази стъпка – до село Гложене и до град Тетевен може да се стигне и с автобус от Централна автогара (ако тръгвате от София).
Замислено като кратко и непретенциозно пътуване, съпроводено от прогноза за бури, пътешествието ни се оказа страхотно! Що се отнася до времето – слънцето неотлъчно ни следваше, само за кратко припръска дъждец. 😊
С какво ни привлече село Гложене
Гложенски манастир Свети Георги Победоносец
Гложенският манастир Свети Георги Победоносец е различен от всеки друг в България. За разлика от типичните у нас манастири, закътани възможно най-ниско и скришно, той се издига царствено на висок хълм под връх Камен Лисец. Вижда се отдалеко, а от всичките му страни се разкриват приказни гледки към Тетевенския Балкан.
Освен това манастирът е част от вълнуваща екопътека. Тя започва от село Гложене по асфалтов път, подходящ и за кола, и за ходене пеша – ние, разбира се, ентусиазирано се впуснахме на четири гуми. Дължината на пътя е около 6 км.
Ако изберете изкачване с автомобил, внимавайте много – завоите са един след друг и е толкова тясно, че две коли не могат да се разминат, без да се изчакат. Ако сте пеша, също внимавайте и се оглеждайте добре. Горе има обособен паркинг, като цената е 3 лв.
След като оставихме колицата си и направихме няколко крачки нагоре, пред нас се откри гледка към манастира. Той е построен още през XIII в. и напомня средновековен замък. Щом влязохме в двора, веднага ме удивиха пейзажите, разкриващи се на всички страни. Накъдето и да погледнете, ви очаква старопланинската красота. ❤
В манастира освен да се наслаждавате на природните гледки, можете и:
- да запалите свещичка;
- да хапнете в старинно изглеждащата гостилница;
- да видите входа към подземния тунел, използван от Дякона Левски, и да разгледате стаята му;
- да посетите музея, посветен на заточения някога в манастира духовник Васил Друмев.
Като си починете (ако сте се качили пеша, ние не бяхме изморени, за да почиваме), можете да се разходите към пещера Моровица.
Пещера Моровица
След като разгледахме Гложенския манастир, поехме по зелената маркировка към старопланинската пещера Моровица. Пътеката започва точно при портата на манастира (има голяма табела) и се минава за около 45 минути. През по-голямата част е полегата, в началото има чудесни беседки, а по-нататък – дървени пейки и масички.
Последните няколко метра обаче са доста стръмни и не ви ги препоръчвам в мокро време и без подходящи обувки.
Моровица мога да опиша с една дума – възхитителна! Пещерата е огромна, такъв е и входът й.
Разполага с 2 етажа с обща дължина на галериите от 3250 м, като денивелацията е 162 м. Въпреки това достъпни за нас, обикновените люде – туристи, са само 320 м по хоризонталната галерия. Ако решите да ги обходите, внимавайте много, защото името на Моровица идва от мор/смърт. Според народното поверие тя е обитавана от зли духове, сеещи гибел. Ние видяхме само няколко прилепа, но така и не влязохме много навътре…
Шегата настрана – препоръчително е да сте с челници и удобни обувки, ако се впуснете навътре в пещерата, защото е некултивирана и доста тъмна. Най-добре е да предприемете това приключение с опитен водач.
Ние се разходихме съвсем малко навътре, но и това ми стигаше. Искаше ми се с часове да остана непосредствено след входа и да се взирам в гледката отвътре към изхода, в зеленеещите се навън дървета.
Още нещо интересно за Моровица – преди хиляди години, по времето на палеолита, неолита и енеолита, пещерата е била дом както за разнообразни животни, така и за нашите прадеди. Сред свидетелствата за това са артефактите като глинени съдове и кремъчни оръдия, открити в нея и изложени в тетевенския исторически музей, за който ще стане дума малко по-долу. По-късно в пещерата живели дори траки и прабългари.
Днес на входа й е оформено огнище, така че можете да си спретнете чушка-пръжка, представяйки си, че сте праисторически хора, печащи суровото си месо – кюфтета, на племенния огън.
Ако сте се качили без кола, от манастира можете да се върнете към село Гложене по друг път, минаващ през гората (можете и да се качите по него, разбира се), но ние не го обходихме. Ако някой е минавал оттам, ще се радвам да споделите впечатленията си в коментар под статията. 😊
Механа Видрите и Гложенския водопад
Времето мина неусетно и някак изпуснахме обяда, така че след пещерата, доста изгладнели, потеглихме към ранната си вечеря в механа Видрите. Тя се намира на изхода от селото в посока Тетевен. Избрахме точно нея, защото прочетох, че там се намира Гложенският водопад.
За съжаление, водопад не видяхме – сервитьорката ни представи малка рекичка, минаваща през двора им, като Водопада. В Интернет бях прочела, че тази забележителност е с височина 20 м и се вижда ясно от пътя. Не забелязахме нищо такова. Може би, през пролетта ще е различно. Така и не разпитахме момичето, защото умирахме от глад.
Определено ви препоръчвам да хапнете там – с водопад или без. Аз опитах царското пиле (пиле в мноого топено сирене), а Филип – свинска кавърма. И двете бяха върхът!
Какво разгледахме в Тетевен
След вечерята поехме към хотела си в Тетевен – Family Hotel Teteven (с 3 звезди). Него, за съжаление, не ви препоръчвам. Имаха доста голям проблем с чистотата и отношението. Ако не сте придирчиви, може и да останете доволни, защото има хубава сауна (макар и с паяци), а на закуска ни сервираха вкусни мекици (макар и да нямахме право на избор за включената закуска, тя е такава, каквато готвачката реши на момента).
Що се отнася до Тетевен, хареса ми и със сигурност ще се върна.
Основната ни дестинация бяха водопадите наблизо, но и самото градче ме спечели. Както прочетох в градския музей, името на града идва от старобългарската дума тетива (тетивата на лъка), защото погледнат отвисоко, Тетевен е опънат като тетива от двете страни на реката. Така и не зърнах тази гледка, но следващия път възнамерявам да й се насладя от наблюдателната площадка в края на екопътеката Опасен зъб. Тя започва в близост до автогарата на града и стига до туристическа спалня Козница. Прочетох, че се минава за около час и половина.
Макар и да разгледах Тетевен от човешки, а не птичи поглед, река Вит и така успя да ме омагьоса. Минава през целия град и разнася спокойствие, с което само природата може да ни дари.
Църква Св. Светих Светия и Хаджиивановата къща
Първата ни спирка в Тетевен беше църквата в центъра му – Св. Светих Светия. Тя е приказно място, в което усетих уют и спокойствие. Вълшебно стълбище води към храма, а часовниковата му кула се вижда отдалече. В двора пък можех да прекарам часове… но нямахме време, още много ни чакаше.
Срещу църквата е разположена Хаджиивановата къща, издигната през 1848 г. Днес тя привлича както с механата на втория си етаж, така и със запазеното до днес скривалище на Васил Левски. Ние й се порадвахме само отвън, но следващия път възнамерявам да не изпускаме обяда. 😀
В Тетевен има още доста къщи, представляващи архитектурни паметници на културата. Сред тях е и Бобошевската къща от 1852 г., покрай която минахме по път към хотела и забелязахме, че е в ремонт.
Историческия музей Тетевен
Огромни впечатление ми направи Историческият музей в Тетевен. Той се намира съвсем близо до църквата и го посетихме след нея.
Не всеки подобен музей успява да привлече интереса ми, но този ме грабна още с първите експонати – грънци и сечива, открити в пещера Моровица. Знаейки, че са от мястото, което тъкмо бяхме посетили, ги почувствах някак по-близки и вълнуващи, отколкото когато разглеждам подобни неща от непознати за мен могили.
Интересни ми бяха и някогашните облекла. В съзнанието ми е още картата с различните носии, характерни за съседните села, изпъстрена с шарки и шевици. Сред експонатите са и запазени до днес дрехи, които успяха да ме пренесат в едно друго време на повече шарки и простота, на весели вечеринки и трептящи сърца.
В музея има и историческа част – нали е исторически музей все пак, разказваща за участието на града в борбата за освобождението на България, за Левски и многобройните му помощници.
Тетевенски манастир Св. Пророк Илия
Разходихме се и до Тетевенския манастир Св. Пророк Илия – той е точно над града и от него се разкрива красива гледка. Обграден е от чудна зелена градина, в която можете да си направите пикник (поне така ми казаха местните). Най-много обаче ми хареса люлката, излязла като от приказка.
Около издигането на манастира се носят различни легенди. Според някои източници е построен през XI век, според други – по времето на цар Иван Шишман (1371 – 1395 г.). Със сигурност знаем, че манастирът оцелява през 1779 г., когато турци разграбват Тетевен. За това свидетелства надпис, открит върху църквата.
Екопътека Под пръските на водопада
Гордостта на Тетевен е екопътеката Под пръските на водопада. Брандирали са дори цяла автобусна спирка с изображения от нея. Тя бе и нашата ключова цел.
Към екопътеката се тръгва от един от централните мостове в града, табелите или GPS-а ще ви покажат посоката. Цялата й дължина е около 4 км, като 3,4 км от тях са в асфалтов път. Малко след моста видяхме да започва и горска пътека, но не съм сигурна дали води в същата посока. Оставихме колата чак при голямата табела към водопадите, където е обособено място за поне няколко автомобила. Оттам ни предстояха едва 600 м от екопътеката, но те са същинското зрелище.
Тук си заслужава да се дойде през пролетта, защото само тогава водопадите са пълноводни. Въпреки това дори сега се насладих на пътеката от сърце. Реката, зеленината, мъхът по кората на заобикалящите ни дървета. Бях в приказка, изпълнена с феи, разпръскващи вълшебство около нас.
Главните герои на историята ни очакваха по домашни терлици в края на пътеката. Това са водопад Скока и водопад Пръскалото. По пътя обаче видяхме и други прекрасни речни падове.
Водопад Скока все пак успяхме да видим. Той е разположен вляво (по посока на движението) и е висок 30 метра. Струята му се различаваше ясно дори сега – в началото на септември (лявата снимка). За сравнение е дясната снимка, така би изгледал през пролетта.
Пръски обаче така и не успяхме да усетим, защото десният водопад – водопад Пръскалото, беше пресъхнал напълно. По принцип той е по-малко зрелищният и в добро време изглежда като Скока сега. Въпреки това височината му вероятно зашеметява – цели 62 м. За да се убедим сами, ще се върнем на пролет. 😊
Малко преди водопадите е изградена голяма беседка с огнище, където следващия път може и да си спретнем някой обяд.
На връщане можете да се разходите и до паметника на Слава Младенов – тетевенец, качил се на кораба Радецки с Ботевата чета.
Къде още да се разходите в района
Места, които този път не посетихме, но следващия със сигурност, са:
- Рибарица – може би дори ще отседнем там;
- екопътека Опасния зъб, тръгваща от Тетевен;
- панорамна площадка Куката – към нея се тръгва от съседното на Гложене село – село Глогово.
Our New Horizons 