Завръщане в Пирин (втора част): Попина Лъка – Душевадника – Синаница – заслон Спано поле – Попина Лъка

Съдържание

1. Първа част от маршрута: м. Попина Лъка – Душевадника – Спано поле
2. Втора част от маршрута: Спано поле – Синанишката порта – хижа Синаница и Синанишкото езеро
3. Трета част от маршрута: х. Синаница – Синанишка порта – заслон Спано поле
4. Четвърта част от маршрута: заслон Спано поле – местност Попина Лъка

Наскоро ви разказах за по-голямата част от тазгодишното ни едноседмично приключение в Пирин в статията Завръщане в Пирин за седмица (първа част): от Попина Лъка към Тевното езеро и Превалските езера. Остана само да ви споделя подробностите около прехода ни от местност Попина Лъка през Душевадника до Синанишкото езеро и обратно през заслон Спано поле до Попина Лъка.

Целият преход от 23 км ни отне около 10 часа с почивките и многото снимки. 😊

До Синанишкото езеро ни се ходеше от години и най-накрая го бяхме включили в програмата. Оставихме го за последния си цял ден в планината, тъй като доста се изморихме от изкачването от Попина Лъка до Тевното езеро и изчакахме мускулната треска да ни помине. Накрая обаче прогнозата за времето ни предаде и преходът за малко да пропадне. Едни синоптици предричаха буря в 11:00 ч., други в 15:00 ч., трети в 18:00 ч. Не спах цяла нощ и постоянно проверявах има ли някаква промяна, появило ли се е единомислие, което да ни окуражи или откаже напълно от Синанишкото езеро. Това не се случи, но към 7:40 ч. сутринта решихме да рискуваме. Това не е никак добър съвет в планината, но ако се бе заоблачило отрано, щяхме да сме достатъчно ниско, за да се спуснем бързо надолу. За щастие, дъжд така и не ни споходи, а и се разминахме с по-опитен от нас планинар, който проверявал прогнозата за времето в Mountain Forecast, там била най-точна. Именно той ни успокои и че дъжд преди 18:00 ч. няма да има. В крайна сметка бурята се разрази чак когато си лягахме, доволно изтощени от приключението.

Първа част от маршрута: м. Попина Лъка – Душевадника – Спано поле

Тази част от маршрута ни бе напълно позната. Две години по-рано я бяхме извървели, за да достигнем Спанополските езера. Ако Попинолъшкият водопад ви се пада отляво, тръгвате напред, щом стигнете края на пътеката, завивате вляво. Скоро ще видите емблематичната за района вила Сърчалийца, разположена край едноименната река.

Продължавате все нагоре, подминавате изоставените, но доста цветни бунгала и скоро ще се озовете на пътеката, която преди две години нарекох Падналата гора. Тогава по цялото й протежения бяха изпопадали затрудняващи придвижването дървета, като преминаването й ни отне много време и усилия. Този път дърветата бяха почистени и до водохващането на река Сърчалийца стигнахме към 8:40 ч. Там спряхме, за да закусим и да съберем сили за Душевадника.

Дотук бе лесната част. Единственият проблемен момент би могъл да бъде този разклон:

Тук вляво поемате по нашите стъпки (вече без препятствия – снимката е от миналия път), а вдясно избирате по-заобиколния път през заслон Спано поле.

След като си починахме, преминахме моста над водохващането, завихме наляво и право нагоре през Душевадника. Пътеката е плашещо стръмна в самото начало, но след секунди се озовавате на съвсем нормална горска пътека. Е, леко баиреста е, но чак Душевадник… По-рано, когато я изкачвахме през юли, имаше толкова много боровинки, че вероятно повече енергия бях изхабила в това да се навеждам за тях, отколкото във вървене. Този път бяха много по-малко и в мисли за евентуалната буря не си позволих да спирам.

Душевадника изминахме за 40 минути по жълтата маркировка.

Втора част от маршрута: Спано поле – Синанишката порта – хижа Синаница и Синанишкото езеро

Именно в края на Душевадника откъм Спано поле срещнахме опитния планинар, който ни успокои, че бурята е далече. Затова и успяхме да се насладим пълноценно на остатъка от маршрута си. Зеленината около нас бе смайваща. Колкото и пъти да отида до Спано поле, винаги бих се удивлявала на лъкатушещите се речни потоци, на гледките към съседните върхове, на тревата, която изглежда по-зелена, по-свежа, по-зареждаща от всяка друга.

Последва около 2-часова разходка сред приказното поле. Първо, вървяхме по желоните. При достигането до този камък поехме в посоката на стрелката, следвайки кафявата маркировка.

На Синанишката порта бяхме към 11:30 ч. Това живописно място привлича мнозина, поели към Разцепения връх (връх Синаница).

Аз обаче не си падам по стръмното и предпочетох да го пропуснем. След като се нарадвахме на гледката, поехме надолу по синята маркировка към хижа Синаница и Синанишкото езеро – нашата цел. Пътеката ни отне по-малко от 30 минути.

Ех, колко много Синаници – коя ли на коя е кръстена?! Името Синаница носи върхът, издигащ се в синьото небе, но според мен то идва от езерото – синьо, синьо на сините! Синанишкото езеро ме омагьоса! Искаше ми се да остана с часове. Толкова кристална вода сякаш не бях виждала. Заради него бих се върнала и за преспиване в хижата или в палатка отпред.

Да, Синаница е и синята хижа, очароваща с уют и с чистота – поне в общите части, които видяхме. Изключително чиста бе даже и външната тоалетна – важен детайл за толкова оживен край на планината – по пътя срещнахме много хора. Предполагам, че през другите месеци от годината (различни от август 😊 ) би било по-спокойно. Вкусна бе и храната, която опитахме – боб и шкембе (класика!).

И да се върнем към произхода на името, което носят върхът, портата, хижата, езерото. Легенда разказва, че Синаница била неземно красива девойка. В нея се влюбил беят Мурат и тръгнал да я преследва. За да не му се даде, тя скочила от върха… В чест на героичната постъпка местните жители кръстили Разцепения връх на нея. Чували сме подобни легенди за много места, но с други, напасващи се имена. Ще ми се да не повярвам в тази. Предпочитам да мисля, че името е вдъхновено от божественото синьо на езерото. 💙

Трета част от маршрута: х. Синаница – Синанишка порта – заслон Спано поле

Тъй като дъжд не се задаваше, решихме да разнообразим пътя си наобратно. Избрахме по-дългия маршрут през заслон Спано поле.  

За целта се върнахме до Синанишката порта, след което продължихме по кафявата маркировка до обозначителния камък. При него имаше и табела, сочеща посоката към Спано поле. Натам маркировката бе все така кафява. Имаше и желони, които да ни помагат с ориентирането.  

Скоро пред нас се показаха гъбките, изникнали под строй – бунгалата на заслон Спано поле. Те се оказаха също толкова приказни като по снимките, които бях гледала от години. Очарователни ми се сториха и табелите от сорта на Къпането трае един час. (…) Услугата трябва да трае 8-10 мин.  Това все пак бе повече от пълната липса на душ, с която ни изпрати Сандански, останал без вода точно в деня, в който се отправяхме от него към Пирин. 😀

Четвърта част от маршрута: заслон Спано поле – местност Попина Лъка

След кратка почивка сред червените гъбки продължихме по пътя към Попина Лъка, обозначен с тази табела.

В началото тръгнахме по маршрута за джипове, но щом видяхме табелата за х. Яне Сандански, поехме надолу.

В един момент маркировката изчезна. Последва неподдържана и осеяна с хлъзгави шишарки пътека, но пък спестяваща много път. 😁 От самия заслон до Попина Лъка стигнахме за час и половина.

Ако бяхме продължили по заобиколния път за джипове, щяхме да излезем на разклона, който ви показах по горе – точно преди пътеката с някогашните паднали дървета.

От приложението Locus Map бяхме видели, че съществува още един вариант за слизане от заслона до Попина Лъка. Така и не поехме натам, защото не бяхме съвсем сигурни какво ни очаква. След като споделих пост за преживяването ни във Фейсбук, една дама потвърди предположенията ни, че оттам маршрутът е по-поддържан и в същото време сравнително кратък: „Тръгва се от бунгалата по пътя и на мочурите се отбива вляво. Много е приятна за слизане, не е толкова стръмна (пътеката). Стига се до водохващане Мозговица и оттам по широк – отначало чакълиран, а след това циментов път до Попина лъка, като на места има подсичащи пътечки.“ Това бе нейното обяснение. Предстои някой ден да го обходим и ние, за да ви разкажа личните си впечатления. Ако вие сте го минавали, ще се радвам да ми разкажете за маршрута в коментар под статията. 😊

С това разказът ми за приключението ни в Пирин приключва. До скоро!