Уикенд Пътешествие: язовир Пчелина – Кюстендил – село Шишковци – водопад Полска Скакавица (първи ден)

Огрени от слънцето скали, под тях язовир Пчелина, в него лодка

Този ноември се оказа необичайно слънчев и топъл, затова и се стремя да се възползвам на макс от хубавото време. За щастие, България е толкова необятна, изпълнена с приказни кътчета, просто вълшебна!

А ето и маршрута на последното ми уикенд пътешествие: язовир Пчелина – Кюстендил – село Шишковци – водопад Полска Скакавица.

1. Язовир Пчелина

Към язовира поехме от гр. София по автомагистрала „Струма“. Минахме през Перник и Радомир, а крайната цел се намираше на двадесетина километра от там. Последните няколко километра от пътя са по сравнително широка горска пътека. С колата стигнахме до средата й, въпреки че имаше къде да паркираме и по-рано. Според мен поехме пеша точно навреме, защото след минута-две пред нас вече се разкриваха чудни гледки към язовира.

Първи ни посрещна малкият параклис „Свети Йоан Летни“, който е разположен на хълма с панорамна гледка към яз. „Пчелина“.

Но преди да му обърна заслуженото внимание, спрях на място, за да съзерцавам безмълвна в синевата пред себе си. Започнах да се въртя като пумпал, за да успея да обхвана с очи всяко прелестно кътче около себе си, но все не ми стигаше. Язовирът е с площ от 5,38 кв. м, но на мен ми се стори безкраен!

Въпросният хълм също е доста обширен, има по-високи и по-ниски части. Точно до параклиса са поставени и две пейки с неземни панорамни гледки – едната е почти на ръба. 😊 Можете да поседнете и на полянката на един от баирите – чудесно място за пикник.

Мисля, че по-добре от мен може би се чувстваше единствено човекът в малката лодка, която съзрях долу в язовира.

В недалечното минало на това място се простирало село Пчелинци – по името на типичния за района пчеларски занаят. Но след издаден през 1978 г. указ местните биват изселени към околните села, а Пчелинци е потопено. На повърхността остава само средновековната църква „Свети Йоан Летни“, построена през 1350 г.

Постройката е много красива, а и самият храм все още е действащ. Атмосферата вътре не може да се сравни с тази отвън, но ми беше приятно да го разгледам и да запаля свещичка. Малките пламъчета на църковните свещници винаги ми носят усещане за уют и вътрешна топлина. Препоръчвам ви да обърнете внимание и на стенописите, за които се смята, че са от XV-XVI век.

2. Обяд

След като прекарахме около час и половина на това божествено място, се отправихме към „Калената пивница“ с идеята за вкусен обяд. Бяхме изчели толкова много суперлативи за тази прословута механа в село Калище, че вече нямахме търпение да пристигнем. За жалост, когато отидохме, се оказа, че е затворена за ремонт. Стори ни се, че част от нея е изгоряла. Но каквато и да беше причината, ние останахме без мечтания вкусен обяд. Пожелавам ви, когато вие се отправите на това пътешествие, пивницата вече да функционира. 😊

В „Шатрата“ – има и закрито пространство, но в него липсваха маси

Разгледахме заведенията в околността в Google Maps и се спряхме на ресторант „Шатрата“. Позитивното беше, че имаше много дезинфектанти, но имайте предвид, че всички маси са на открито, така че трябва да се съобразите и с времето. Храната беше на средно ниво.

3. Кюстендил

В Кюстендил съм ходила няколко пъти, а ако се намираше по-близо до София, вероятно бих отскачала и по-често. Основна причина за това е любимият ми ресторант „Friends”,за който съм ви разказвала и преди. А този път ми направи дори още по-добро впечатление, тъй като освен всички останали мерки за дезинфекция бяха поставени и ултравиолетови лампи на няколко места в помещението.

– Крепост Хисарлъка

Новата за мен забележителност тук беше късно античната и средновековна крепост Хисарлъка. Тя се намира на около 2 км югоизточно от града. До нея някак успяхме да стигнем с Google Maps, но за обратния път най-добре попитайте някой от работещите в нея, защото в картите маршрутът е грешен.

Най-хубавото в крепостта е гледката към целия Кюстендил.

Ние пристигнахме в късния следобед и се застояхме поне около час и нещо, така че имахме възможност да се насладим на панорамата и по светло и после с облелите града светлинки.

Предполага се, че крепостта е изградена през IV-V век, а през XV е съборена от турските нашественици. От откритите тук археологически находки можем да съдим, че Хисарлъка е използвана както през Античността, така и през Средновековието.

Кулите били 14 на брой и достигали 12 м височина, крепостните стени – 10 м, а общата площ на крепостта – 21 декара. Безспорно величествено място.

Днес можем да се разхождаме между руините и само да си представяме какво е било едно време. И това е възможно едва от 2014 г. насам, когато крепостта е реконструирана. Тогава е изграден е и лапидариум, където се излагат камъни с археологическо значение. Има и нещо като тераса, което ние единодушно заключихме, че вероятно служа за сцена.

Около крепостта ще откриете още пейки, детска площадка и страхотен зоокът.

В него има мечка, лъв, вълци, диви прасета, пони, най-различни птици и гризачи. За жалост, животинките не изглеждаха никак въодушевени от престоя си в клетките, но все пак е интересно да бъдат видени – особено ако сте с деца. Интересен факт е, че повечето от тях са пенсионирани циркови артисти.

– Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“

Другото място, което ви препоръчвам непременно да посетите в Кюстендил, е художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“. Тя е в състояние да ме очарова всеки път, когато пристъпя през прага й. В нея се помещават много от творбите на родното ни величие – Владимир Димитров – Майстора. Картините в галерията са над 3 000, а повече от 1/3 от тях са негови. Тук можете да видите още експозиции на антично, средновековно и възрожденско изкуство, творби на талантливи кюстендилци, а и на хора от цялата страна, има и чуждестранни картини. А най-интересното е, че галерията често приютява и временни изложби, така че да има и по нещо ново за разглеждане.

Работно време: всеки ден от 10 до 18 ч.

Вечеряресторант „Friends” 😊

+ Закуска – кафе „Флора“ – похапнах супер сладка и хрупкава гофрета. И менюто им с чайчета не е за подминаване. Впечатление ми направи, че по главната улица има много наподобяващи на това кафенета, така че предполагам, че повечето от тях са подходящи поне за по чаша ароматно кафе.

Следва продължение…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s