Съдържание
- Село Шишковци и Къща-музей „Владимир Димитров-Майстора“
- Водопад Полска Скакавица
- Ранна вечеря в Радомир
След като предния ден се насладихме на приказния язовир Пчелина и разгледахме забележителностите в Кюстендил, продължихме пътешествието си към село Шишковци и водопад Полска Скакавица.
Село Шишковци и Къща-музей „Владимир Димитров-Майстора“
Село Шишковци се намира на 6 км североизточно от Кюстендил. До него можете да отидете и с влак (същото важи и за Кюстендил). Според Уикипедия населението му е малко над 500 души. Улиците бяха приказно спокойни и някак уютни. А дестинацията ни – къщата-музей „Владимир Димитров-Майстора“ бе заключена. На огромната дървена порта имаше табелка с телефон, на който да позвъним. „Стопаните“ бързо се отзоваха и след 5-10 минути бяхме вътре. Бяхме големи късметлии, защото, когато пристигнахме, нямаше никого, а докато ни отворят, зад нас се бе оформила дълга опашка.
Къщата е на два етажа. В стаите са поместени фотодокументи, илюстриращи приноса на Майстора към българското и световното изобразително изкуство, както и предмети, свързани с неговите живот и творчество. Особено интересна е и стаята, която е обитавал. В нея всичко е запазено така сякаш всеки момент ще се прибере.
Противно на това, което си мислех, преди да посетя мястото, Владимир Димитров-Майстора е родом от село Фролош, а не от Шишковци. Но в тази къща е живял и творил почти 20 години – между 1926 и 1944 г.
Музеят е открит на 25 юни 1982 г. по повод стогодишнината от рождението му. Но по думите на настоящата управничка, през последните две години е придобил още по-приветлив облик.
Тя беше много ентусиазирана и с радост ни разказа за живота на великия художник, за множеството му пътешествия, сред които дори и до Америка. Обърна ни внимание и на факта, че той рядко подписвал творбите си. Според него една картина трябвало сама да говори за своя автор. Този начин на мислене определено ме впечатли.
И макар често да рисувал красиви девойки, не е известно Майсторът да е бил в продължителна любовна връзка. Но по думите на управничката витае „легенда“, че художникът е бил влюбен в девойка, която нарисувал, но скоро след това тя починала от туберкулоза. Ето я и нея:
И нещо много важно – в къщата се влиза само с маска и изрядно се следи да няма струпвания от хора.
Водопад Полска Скакавица
За десерт си бяхме запазили най-хубавото и дългоочакваната ми среща с водопад Полска Скакавица най-сетне се осъществи. За него също съм ви разказвала в публикацията си за съседното село Раждавица, но тогава все още не го бях виждала с очите си. Това място е божествено. Няма думи, с които да изразя красотата му. След Ниагара този е най-приказният водопад, който съм виждала! 😊
Най-напред трябва да стигнете до село Полска Скакавица. GPS-ът бързо ще ви отведе до началото на екопътеката (има няколко табели), където можете да паркирате колата си. Мнозина минават по-голямата част от маршрута с автомобил, но ние избрахме да ходим пеша под топлото слънце.
По пътя се разкриват чудни гледки към Земенската планина, в която е разположен водопадът. Има и места с пейки и масички, ако се изморите.
Пътят на отиване ни отне около час и двадесет минути, а обратният дори по-малко – след като вече се бях наснимала.
Тъй като мога да говоря за това място със страници, ще опитам да обърна внимание на най-важното.
По пътя имаше много табели, така че няма никаква вероятност да объркате пътя.
Впечатление ми направи и тази табела. 😀 За жалост, беше заключено и нямаше къде да заповядаме.
Най-интересното по пътя беше странна набраздена скала (поне мисля, че беше скала), наподобяваща пещера с дупка в средата на тавана. Интересната й форма вероятно се е получила под влиянието на дъждовната вода.
Малко преди нея и след това има стръмни и тесни участъци, така че ви препоръчвам да сте със стабилни обувки. Заради есенните листа, се пързаляше много. Но на най-стръмните пътеки са изградени дървени стълби с парапети, така че да е напълно безопасно.
Точките около водопада, до които можете да стигнете, са 3. Непременно отидете до всяка една от тях!
По средата на водопада
Най-напред се отправихме към средната по височина точка спрямо водното чудо. Натам ни отведоха стълбички, които трябваше да изкачим. Скоро се озовахме на тясна „тераса“, на която пръските на Полска Скакавица ни обливаха целите. През лятото би било страхотно, но ние наметнахме якетата, за да останем що-годе сухи. Тъй като не бяхме единствените ентусиасти, бързо решихме да се отправим към друго, по-широко местенце.
Под водопада
Върнахме се по същите стълби и завихме по продължението им надолу вляво (ако гледате към водопада). И така стигнахме до подножието на Полскоскакавишкото величие.
Е, там беше истинското вълшебство. Това е мястото, от което наистина усетих какво са 53 метра бурна струя вода. Полска Скакавица е третият по височина водопад в България, но в моето сърце вече е първи.
Можех да стоя и да го съзерцавам с часове. Пръските ме докосваха леко – все пак разумно странях от тях, а очите ми се възвисяваха към небето.
След като минахме къса кална пътечка (много е мокро, така че обувките ви освен стабилни трябва да бъдат и непромокаеми), пък се озовахме в нещо като пещера зад водопада. Но не под основния воден поток, а малко по-встрани. Ала и така си беше страхотно. Оттам съзрях и църквичката над водопада – нашата трета цел.
Над водопада
За да стигнем до църквата „Свети Димитър“, разположена на хълма над водопада, трябваше да се върнем назад, до този разклон.
Тук прекосихме през полянката и стигнахме до няколко къщи, покрай които преминахме.
Последва приказен дървен мост над р. Широки дол – десен приток на р. Струма, от която се образува и самото Полскоскакавишко чудо.
След него се озовахме при църквата. Постройката е красива отвън, но малко занемарена отвътре.
Зад църквата зърнахме мястото, на което водопадът се ражда.
С риск да падна в пропастта, се наведох, така че да го видя, но зърнах съвсем малко от величествената му красота. Тук по-привличащ вниманието ми бе планинският пейзаж. ❤
Ранна вечеря в Радомир
Заредени с огромна доза позитивизъм и доста гладни, се отправихме към късния ни обяд, представляващ и ранна вечеря. Решихме да не рискуваме с издирване на нови места, затова и се отправихме към механа „Бобара“ (с „а“!) в Радомир, където преди бяхме хапвали много вкусно.
И макар всичко описано по-горе да изглежда удовлетворително, този район крие още купища чудни съкровища. Това са няколко други забележителности, които бяха в списъка ми, но не достигнахме:
- Крепост „Кракра“ близо до Перник;
- Водопад „Бучалото“ и язовир Бушляка близо до Радомир;
- Земенски манастир близо до язовир Пчелин.
Our New Horizons 