Екопътека Трите смолянски езера, връх Снежанка и Орфеевите скали – лежерно и вълшебно в Родопите

Съдържание

Днес реших да ви разкажа за три приказни кътчета в Родопите. Всяко от тях носи своето уникално очарование, а достигнати в един ден, ще ви оставят без дъх.

Екопътека Трите смолянски езера

Ще започнем от родопските низини и Смолянските езера. Те са разположени под Орфеевите скали и връх Снежанка, за които ще стане дума по-долу.

Езерата се намират между зимния курорт Пампорово и град Смолян. Разстоянието от София до тях е около 245 км, като се минава през Пловдив, а след това през Асеновград. Чудесен повод да посетите и Асеновата крепост.

Някога тези приказни водоеми били 20 на брой, но днес са останали едва 7. Вследствие на човешката дейност и климатичните особености другите постепенно пресъхнали. Част от все още запазените се простират край шосето от Смолян към екопътеката, която обхващаща само 3 от тях – най-красивите!

В началото на маршрута е обособен паркинг. Там се намира и лифтът към връх Снежанка.

Слязохме от колата, направихме едва няколко крачки и първото от трите – Тревистото езеро, вече бе в наше ляво. То ми се стори най-голямо, най-пълноводно и обградено от най-много свежи треви. Във водите му се отразяваха вековните смърчови гори и вълшебните Орфееви скали.

След като му се налюбувахме, поехме в оказваната от табелите посока. Не след дълго навлязохме в гората и вляво ни се падна второто езеро.

Необяснимо за мен то е кръстено Бистрото езеро. Може би някога е било такова, но днес видяхме само леко заблатена вдлъбнатина в земята. Въпреки това и то ме спечели със своята зеленина.

Следващата част от маршрута се оказа най-дълга (цели 200 метра 😀 ) и най-вълнуваща.

Минахме няколко по-стръмни баира, заобиколихме някое-друго паднало дърво и изведнъж се озовахме пред най-магичното от трите – Мътното езеро. То е по-малко от Тревистото, но ми се стори също толкова дълбоко и изпълнено с живот.

Слънцето тъкмо залязваше и светлината трудно достигаше до водите му измежду дърветата. Последните лъчи къпеха най-високите клони на иглолистната гора. Жабите квакаха, а не мен ми се щеше да остана с часове.

Ала ни чакаше обратният път към София и скоро се наложи да се сбогуваме с Родопите. За да ни изпратят подобаващо, те ни дариха с изумителен залез в началото на екопътеката (към него се върнахме по същия път, въпреки че четох, че маршрутът е кръгов).

Цялата лежерна разходка с дълги спирания край езерата ни отне по-малко от час.

Връх Снежанка и телевизионната кула

За първи път достигнах върха, когато бях на 11. Спомням си колко вълнуващо бе да се возя на седалковия лифт, да видя Родопите отвисоко, да усетя силния вятър на телевизионната кула. Помня и че ни чакаше буря, чието изпреварване направи приключението дори по-вълнуващо.

На лифта към Снежанка можете да се качите от началото на екопътеката с езерата.

Преди около две години отново ми се удаде възможност да се кача на Снежанка. Това бе финалът на родопското приключение, за което ви разказах в Неземни гледки към Родопите и отвъд: Червен камък, Вълчи камък и Орлово око.

Тогава до върха стигнахме с кола. Имайте предвид, че пътят, макар и асфалтов, е много стръмен и труден за преминаване. Освен това е достъпен основно през лятото. Падне ли сняг, е трудно да бъде използван от автомобили.

Догоре можете да се качите и пеша от езерата по синята маркировка.

А какво прави връх Снежанка толкова специален? Тук – на 1926 м надморска височина, през 1973 г. започва строежът на телевизионната кула, функционираща и днес. Тя е висока цели 156 м и при ясно време разкрива пред очите на посетителите дори Егейско море.

Интересен факт е, че върхът на телевизионната кула се отклонява от основата с 1,5 м и при силни ветрове се люлее. Дали пък няма да се сдобием с българска наклонена кула някой ден?

Горе има и заведение, където можете да хапнете и съберете сили, докато се наслаждавате на панорамната 360-градусова гледка.

Орфеевите скали

От телевизионната кула води началото си пътеката към третата дестинация – Орфеевите скали. Тях посетихме преди 2 години. Тогава бленувах да зърна Смолянските езера отвисоко, но облаци и мъгла се опитаха да ми попречат.

Въпреки това скалите мигновено покориха сърцето ми! Пред погледа ни се разкри неземна гледка към Тревистото езеро и към стотици борове, някои от които може би са се отразявали и в очите на самия Орфей.⁣⠀

Легендата разказва, че след като загубил любимата си Евридика, той прекарвал дни наред на това величествено място в Родопите. Именно тази прелестна гледка го вдъхновявала да съчинява вълшебните мелодии, които свирел със своята арфа.⁣⠀

Ще ми се и аз да можех да остана там с часове, но едва ли и това би ми било достатъчно, за да се наситя на пейзажа пред себе си!

Самата пътека от телевизионната кула до скалите се минава за по-малко от 15 минути, като няма къде да се заблудите, защото е пълно с табели.

Чао, чао, Родопи

В заключение мога да кажа, че Родопите са божествени и ви съветвам да се възползвате от всеки шанс да им се порадвате. Аз се насладих на тези 3 прекрасни места поотделно с години разстояние. Въпреки това вие можете да ги обходите за едни прекрасен следобед. 💚

Надявам се да се срещнем някъде там сред родопската шир, защото аз задължително ще се върна в един слънчев ден без бури и мъгли.

Що се отнася до сезоните:

първото ми посещение на Снежанка беше през май и предстоеше буря;
второто ми пътешествие в района бе в началото на август и отново мъгла закри гледката;
за трети път се докоснах до тази неземна красота в края на октомври и времето беше перфектно в крайезерните низини.

Другия път може би ще пробвам септември. 🙂