Съдържание
- От София до крепост Калето през село Смилян
- Защо да посетите крепост Калето край село Кошница
- Каква е тази пещера Ухловица
Днешната дестинация е леснодостъпна – предполагам през всеки сезон с изключение на най-тежката зима, пленително красива и много интересна. Отправяме се към неземните Родопи и по-конкретно към крепост Калето край село Кошница и пещера Ухловица.
Прочетете още: Неземни гледки към Родопите и отвъд: Червен камък, Вълчи камък и Орлово око
От София до крепост Калето през село Смилян
В България крепостите, носещи звание Калето, са не една. Тази, за която ще ви разкажа днес, се намира край родопското село Кошница в близост до град Смолян. Разстоянието от София до нея е около 270 км.
Ние тръгнахме от столицата към 6:30 ч., изпратени от изгряващото слънце. По пътя спряхме на две места – на бензиностанция в близост до Асеновград, откъдето успяхме да зърнем Асеновата крепост, и в село Смилян. Датата бе 29.10., а изглежда ние бяхме сред малцината незапознати с паралелно провеждания Празник на смилянския фасул. Голям пропуск! 😀
Прегладнели и недоспали, нямахме търпение да презаредим силите си в някоя типично българска механа, преди да изкачим крепостта, за която бяхме изминали толкова път. Минавайки през Смолян, се замислихме дали да не похапнем там, но ни предстоеше да нощуваме в града, така че решихме да пробваме друго място. Отворих Google Maps и село Смилян ме привлече моментално . Щом прочетох името му, веднага ми се заприхапва стрит фасул с някоя наденица.
Влизайки в населеното място обаче, бяхме посрещнати от стелещи се по тесните улици тълпи. Веднага разбрах, че нещо се случва. Хора от цялата страна честваха съществуването на боба!
По улиците бе пълно със сергии, коли и пешеходци вървяха едни през други, а сготвен боб нямаше никъде. Предлагаше се само в пликове – поне в този ден и час. Пробвахме да влезем в две механи, но места нямаше.
Върнахме се в колата, изядохме по някоя кутия с бисквити и потеглихме към крепостта. Оставаха ни едва 5 км.
Още полезна информация:
- от Асеновград до крепостта са 100 км;
- от Смолян до крепостта са 23 км;
- Празникът на смилянския фасул се провежда всяка година през последната събота на октомври, като тържествата обикновено започват в петък и продължават до неделя.
Защо да посетите крепост Калето край село Кошница
В смолянския район бях ходила много пъти. Въпреки това Скреч картата Разкрий България с изрисувани 100 обекта на ШантавоЕ ме изненада с пещера Ухловица, за която не бях и чувала. Не бях ходила и до Смолянските езера, нито пък до Каньона на водопадите. Така че дестинацията за това пътуване бързо изкристализира в съзнанието ми.
Отваряйки истинската карта на България, погледът ми се спря и върху крепост Калето. Поразрових се из Интернет и се оказа, че посещението й няма да ни коства много усилия и време, а и ни беше по път към пещера Ухловица. Представях си я като бърза отбивка към по-интересните места. Но много сгреших!
Вярно, на мястото отделихме едва час, но беше толкова приказно, че не ми се тръгваше.
Пътеката започва вляво от шосето (ако идвате от София, Асеновград, Смолян и Смилян). Има много табели, разказващи за местността и сочещи пътя. Вдясно пък се простират огромни скали и свободен паркинг за около десет коли.
За да се пристъпи в приказката, се заплаща входна такса – 4 лв. за порасналите, 3 лв. за учащи и 0 лв. за деца под 7 г. Ние обаче видяхме само табела, но не и кой да ни таксува, така че ни остава да се изплатим другия път.
Красиво, но в грешната посока
Макар и екопътеката да е много кратка – минава се за 15-20 минути, началото й не е толкова лесно за откриване. Ние поехме право напред след табелите, преминахме електропастир за пасящите наблизо крави и свихме вляво по протежението на пътеката. Табели към крепост Калето обаче нямаше. Те сочеха към местност Трошачката. Освен това простиращата се пред нас пътека бе твърде полегата, а ние очаквахме бързо изкачване.
Своевременно решихме да се върнем и открихме, че сме пропуснали малко по-ранно отбивка вдясно. Преминахме симпатичен мост и поехме по леко стръмна пътека. И тук табелите не гласяха Крепост Калето, а Пещера Калето. Аз не бях проучила много добре дестинацията, така че се смутих леко. Въпреки това продължихме нагоре.
Съвсем скоро се изправихме пред табела, обясняваща ни къде се намираме 😀
Крепост Калето е разположена на конусовиден връх от мраморизиран варовик. Тя била издигната точно тук през VI век от император Юстиниан. До нея се стигало през проходна пещера – точно както днес до останките й.
След още няколко крачки бяхме в пещерата – любимото ми кътче от цялата екопътека. В нея са поставени две панорамни пейки, на които седнете ли, няма тръгване. Гледката към родопските хълмове и сгушеното сред тях село Кошница просто няма равна. От панорамната площадка, до която ни предстоеше да стигнем по-горе, се вижда цялото село, ала тук, в пещерата, атмосферата бе по-магическа.
В пещера Калето започват и останките от някогашната крепост. Тук е и най-стръмната част от трасето, но за улеснение са поставени дървени перила, благодарение на които лично аз се придърпвах нагоре.
Не след дълго бяхме на по-равна и покрита с растителност земя. Изкачихме добре обособено стълбище и се озовахме на най-високата от няколкото панорамни площадки в района. Зърнахме сгушеното сред родопските хълмове село Кошница в цялата му прелест. 💚 И не мръднахме още поне 20 минути.
Чакаха ни обаче пещера Ухловица и екопътека Невястата, така че се наложи все пак да си кажем чао с Калето.
Каква е тази пещера Ухловица
Точно това се питах по пътя към нея. Цели 2,7 км, през които си задавах този въпрос.
Скоро видяхме табелата и спряхме колата. Последва друга табела, с която ни информираха какво да правим, ако срещнем мечка в гората. За щастие, не можахме да приложим наученото на практика.
Последваха стълби. Много, много стълби. Бях с дебело яке, което свалях и слагах, свалях и слагах, докато най-накрая не стигнахме пещерата. Може би 10 минути по-късно, но с обеда под формата на бисквити и недоспиването ми се сториха безкрайни. Особено като се има предвид, че дори не ги очаквах. Така че поне вие ще сте подготвени психически за изкачването. 😀
Полезна информация:
- вход: 8 лв. за възрастни, 4 лв. за учащи;
- работно време: от 9/10 ч. (лято/зима) до 17:00 ч.;
- влиза се на групи на всеки кръгъл час. Последната е в 16:00 ч.
Ние бяхме там в 15:10 ч., но ни пуснаха да настигнем групата от 15:00 ч.
Тази родопска пещера е дълга цели 460 м и съществува от над 3 500 00 години. В нея ни поздравяваха влюбени двойки и приветливи прилепи от стените, усещането бе като от друг, неземен свят.
Водопади, сталагмити, сталактити – тук имаше от всичко. Тоно така – в края на облагородената й за туристи част ни чакаше дори водопад, синтровият Бял водопад, наричан още Ледения водопад. Ние не успяхме да го видим в цялата му прелест, но затова ще се върнем някой път и през пролетта. Сега основно блестеше, но в сезон е пълен и с вода.
От Ухловица излязохме малко преди 16:00 ч., когато бе ред за последната група за деня.
Тогава впечатление ни направи и гледката пред нея. Първоначално ни привлече едно много сладко и гушкаво коте, излегнало се точно на ръба на хълмчето. Зад него обаче се ширеше нещо още по-великолепно – омайна родопска гледка. 💚
Последва обратният път по стълбите. Надолу бяха по-поносими. Накрая (или в началото) се оказа, че има и тоалетна. 😉
Така приключва тази история, но съвсем скоро следва друга – за екопътека Невястата, към която се отправихме след пещерата.
Our New Horizons 